Johannes 6 | Верен
1След това Иисус премина на отвъдната страна на Галилейското, тоест Тивериадското езеро.2А едно голямо множество Го следваше; защото гледаха знаменията, които вършеше над болните.3И Иисус се изкачи на хълма и седеше там с учениците Си.4А наближаваше Пасхата, юдейският празник.5Иисус, като повдигна очи и видя, че към Него идва голямо множество, каза на Филип: Откъде да купим хляб, за да ядат тези?6А това каза, за да го изпита; защото Той самият знаеше какво щеше да направи.7Филип Му отговори: За двеста динария хляб няма да им стигне, за да вземе всеки по малко.8Един от учениците Му, Андрей, брат на Симон Петър, Му каза:9Тук има едно момченце, у което се намират пет ечемични хляба и две риби; но какво са те за толкова хора?10Иисус каза: Накарайте хората да насядат. А на това място имаше много трева. И така, насядаха около пет хиляди мъже на брой.11Иисус взе хлябовете и като благодари*, ги раздаде на учениците, а учениците – на седналите; също така и от рибите, колкото искаха.12И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо.13И така, от петте ечемични хляба събраха и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали от тези, които бяха яли.14Тогава хората, като видяха знамението, което Иисус извърши, казаха: Наистина Този е Пророкът, който щеше да дойде на света.15А Иисус, като разбра, че ще дойдат да Го вземат насила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.16А когато се свечери, учениците Му слязоха при езерото17и влязоха в лодка, и потеглиха към другата страна на езерото, към Капернаум. И вече се беше стъмнило, а Иисус не беше дошъл при тях.18И езерото се вълнуваше, защото духаше силен вятър.19И когато бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадия5-6 километра, видяха Иисус да ходи по езерото и да се приближава към лодката; и се уплашиха.20Но Той им каза: Аз съм; не се бойте!21Тогава те с желание Го взеха в лодката и веднага лодката се намери при сушата, към която отиваха.22На другия ден, когато множеството, което стоеше отвъд езерото, видя, че там няма друга лодка, освен тази, в която бяха влезли учениците Му, и че Иисус не беше влязъл в лодката с учениците Си, а учениците Му бяха тръгнали сами,23обаче други лодки бяха дошли от Тивериада близо до мястото, където бяха яли хляба, след като Господ беше благодарилст. 11;;24и така, когато множеството видя, че Иисус Го няма там, нито учениците Му, те сами влязоха в лодките и отидоха в Капернаум, като търсеха Иисус.25И като Го намериха от другата страна на езерото, Му казаха: Равви, кога си дошъл тук?26В отговор Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: търсите Ме не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.27Работете не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот*, която Човешкият Син ще ви даде; защото Бог Отец Него е потвърдил с печата Си.28Затова те Му казаха: Какво да правим, за да вършим Божиите дела?29Иисус в отговор им каза: Това е Божието дело – да повярвате в Този, когото Той е пратил.30Тогава Му казаха: А Ти какво знамение правиш, за да видим и да Ти повярваме? Какво вършиш?31Бащите ни са яли манна в пустинята, както е писано: „Хляб от небето им даде да ядат.“32На това Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: не Мойсей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето.33Защото Божият хляб е този, който слиза от небето и дава живот на света*.34А те Му казаха: Господи, давай ни винаги този хляб.35Иисус им каза: Аз съм хлябът на живота*; който дойде при Мен, никога няма да огладнее и който вярва в Мен, никога няма да ожаднее.36Но казах ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате.37Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мен, и който дойде при Мен, никак няма да го изпъдя;38защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, който Ме е пратил.39Това е волята на Моя Отец, който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, а да го възкреся в последния ден.40И това е волята на Този, който Ме е пратил: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз ще го възкреся в последния ден*.41Тогава юдеите зароптаха против Негост. 61;, защото каза: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.42И казаха: Не е ли Този Иисус, синът на Йосиф, чиито баща и майка ние познаваме? Как тогава Той казва: Аз съм слязъл от небето?43Иисус в отговор им каза: Не роптайте помежду си.44Никой не може да дойде при Мен, ако не го привлече Отецст. 65;, който Ме е пратил, и Аз ще го възкреся в последния денст. 39;.45Писано е в пророците: „Всички ще бъдат научени от Бога.“ Всеки, който е чул от Отца и се е научил, идва при Мен.46Не че някой е видял Отца, освен Онзи, който е от Бога; Той е видял Отца.47Истина, истина ви казвам: който вярва в Мен, има вечен живот.48Аз съм хлябът на живота.49Бащите ви ядоха манна в пустинята и измряха.50Това е хлябът, който слиза от небето, за да яде човек от него и да не умре.51Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето*. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, (която Аз ще дам) за живота на света.52Тогава юдеите започнаха да се карат помежду си, като казваха: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му?53Затова Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.54Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния денст. 39;.55Защото Моята плът е истинска храна и Моята кръв е истинско питие.56Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, стои в Мен и Аз в него.57Както живият Отец Ме е пратил и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мен, ще живее чрез Мен.58Това е хлябът, който слезе от небетост. 51;; а не както бащите ви ядоха манна и измряха. Онзи, който се храни с този хляб, ще живее до века.59Това Иисус каза в синагогата, като поучаваше в Капернаум.60Тогава мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: Тежко е това слово; кой може да го слуша?61Но Иисус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му за това роптаятст. 41;, им каза: Това ли ви препъва?62Тогава какво ще кажете, ако видите Човешкия Син да възлиза там, където е бил преди?63Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва. Думите, които ви говоря, са дух и живот.64Но има някои от вас, които не вярват. Защото Иисус отначало знаеше кои са невярващите и кой е този, който щеше да Го предаде.65И каза: Затова ви казах, че никой не може да дойде при Мен, ако не Му е дадено от Моя Отецст. 44;.66Поради това мнозина от учениците Му се върнаха назад и повече не ходеха с Него.67Тогава Иисус каза на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?68Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот;69и ние повярвахме и познахме, че Ти си (Христос, Синът на живия Бог,) Светият Божи.70Иисус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесетте, и един от вас е дявол?71А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.
English Standard Version
Jesus Feeds the Five Thousand
1After this Jesus went away to the other side of the Sea of Galilee, which is the Sea of Tiberias.2And a large crowd was following him, because they saw the signs that he was doing on the sick.3Jesus went up on the mountain, and there he sat down with his disciples.4Now the Passover, the feast of the Jews, was at hand.5Lifting up his eyes, then, and seeing that a large crowd was coming toward him, Jesus said to Philip, “Where are we to buy bread, so that these people may eat?”6He said this to test him, for he himself knew what he would do.7Philip answered him, “Two hundred denarii* worth of bread would not be enough for each of them to get a little.”8One of his disciples, Andrew, Simon Peter’s brother, said to him,9“There is a boy here who has five barley loaves and two fish, but what are they for so many?”10Jesus said, “Have the people sit down.” Now there was much grass in the place. So the men sat down, about five thousand in number.11Jesus then took the loaves, and when he had given thanks, he distributed them to those who were seated. So also the fish, as much as they wanted.12And when they had eaten their fill, he told his disciples, “Gather up the leftover fragments, that nothing may be lost.”13So they gathered them up and filled twelve baskets with fragments from the five barley loaves left by those who had eaten.14When the people saw the sign that he had done, they said, “This is indeed the Prophet who is to come into the world!”15Perceiving then that they were about to come and take him by force to make him king, Jesus withdrew again to the mountain by himself.
Jesus Walks on Water
16When evening came, his disciples went down to the sea,17got into a boat, and started across the sea to Capernaum. It was now dark, and Jesus had not yet come to them.18The sea became rough because a strong wind was blowing.19When they had rowed about three or four miles,* they saw Jesus walking on the sea and coming near the boat, and they were frightened.20But he said to them, “It is I; do not be afraid.”21Then they were glad to take him into the boat, and immediately the boat was at the land to which they were going.
I Am the Bread of Life
22On the next day the crowd that remained on the other side of the sea saw that there had been only one boat there, and that Jesus had not entered the boat with his disciples, but that his disciples had gone away alone.23Other boats from Tiberias came near the place where they had eaten the bread after the Lord had given thanks.24So when the crowd saw that Jesus was not there, nor his disciples, they themselves got into the boats and went to Capernaum, seeking Jesus.25When they found him on the other side of the sea, they said to him, “Rabbi, when did you come here?”26Jesus answered them, “Truly, truly, I say to you, you are seeking me, not because you saw signs, but because you ate your fill of the loaves.27Do not work for the food that perishes, but for the food that endures to eternal life, which the Son of Man will give to you. For on him God the Father has set his seal.”28Then they said to him, “What must we do, to be doing the works of God?”29Jesus answered them, “This is the work of God, that you believe in him whom he has sent.”30So they said to him, “Then what sign do you do, that we may see and believe you? What work do you perform?31Our fathers ate the manna in the wilderness; as it is written, ‘He gave them bread from heaven to eat.’”32Jesus then said to them, “Truly, truly, I say to you, it was not Moses who gave you the bread from heaven, but my Father gives you the true bread from heaven.33For the bread of God is he who comes down from heaven and gives life to the world.”34They said to him, “Sir, give us this bread always.”35Jesus said to them, “I am the bread of life; whoever comes to me shall not hunger, and whoever believes in me shall never thirst.36But I said to you that you have seen me and yet do not believe.37All that the Father gives me will come to me, and whoever comes to me I will never cast out.38For I have come down from heaven, not to do my own will but the will of him who sent me.39And this is the will of him who sent me, that I should lose nothing of all that he has given me, but raise it up on the last day.40For this is the will of my Father, that everyone who looks on the Son and believes in him should have eternal life, and I will raise him up on the last day.”41So the Jews grumbled about him, because he said, “I am the bread that came down from heaven.”42They said, “Is not this Jesus, the son of Joseph, whose father and mother we know? How does he now say, ‘I have come down from heaven’?”43Jesus answered them, “Do not grumble among yourselves.44No one can come to me unless the Father who sent me draws him. And I will raise him up on the last day.45It is written in the Prophets, ‘And they will all be taught by God.’ Everyone who has heard and learned from the Father comes to me—46not that anyone has seen the Father except he who is from God; he has seen the Father.47Truly, truly, I say to you, whoever believes has eternal life.48I am the bread of life.49Your fathers ate the manna in the wilderness, and they died.50This is the bread that comes down from heaven, so that one may eat of it and not die.51I am the living bread that came down from heaven. If anyone eats of this bread, he will live forever. And the bread that I will give for the life of the world is my flesh.”52The Jews then disputed among themselves, saying, “How can this man give us his flesh to eat?”53So Jesus said to them, “Truly, truly, I say to you, unless you eat the flesh of the Son of Man and drink his blood, you have no life in you.54Whoever feeds on my flesh and drinks my blood has eternal life, and I will raise him up on the last day.55For my flesh is true food, and my blood is true drink.56Whoever feeds on my flesh and drinks my blood abides in me, and I in him.57As the living Father sent me, and I live because of the Father, so whoever feeds on me, he also will live because of me.58This is the bread that came down from heaven, not like the bread* the fathers ate, and died. Whoever feeds on this bread will live forever.”59Jesus* said these things in the synagogue, as he taught at Capernaum.
The Words of Eternal Life
60When many of his disciples heard it, they said, “This is a hard saying; who can listen to it?”61But Jesus, knowing in himself that his disciples were grumbling about this, said to them, “Do you take offense at this?62Then what if you were to see the Son of Man ascending to where he was before?63It is the Spirit who gives life; the flesh is no help at all. The words that I have spoken to you are spirit and life.64But there are some of you who do not believe.” (For Jesus knew from the beginning who those were who did not believe, and who it was who would betray him.)65And he said, “This is why I told you that no one can come to me unless it is granted him by the Father.”66After this many of his disciples turned back and no longer walked with him.67So Jesus said to the twelve, “Do you want to go away as well?”68Simon Peter answered him, “Lord, to whom shall we go? You have the words of eternal life,69and we have believed, and have come to know, that you are the Holy One of God.”70Jesus answered them, “Did I not choose you, the twelve? And yet one of you is a devil.”71He spoke of Judas the son of Simon Iscariot, for he, one of the twelve, was going to betray him.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.