2.Mose 16 | Верен
1И тръгнаха от Елим и цялото общество на израилевите синове дойде в пустинята Син, която е между Елим и Синай, на петнадесетия ден от втория месец, откакто излязоха от египетската земя.2И цялото общество на израилевите синове роптаеше против Мойсей и Аарон в пустинята.3Израилевите синове им казаха: По-добре да бяхме умрели от ГОСПОДНАТА ръка в египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и ядяхме хляб до насита; защото ни доведохте в тази пустиня, за да изморите цялото това събрание от глад!4Тогава ГОСПОД каза на Мойсей: Ето, ще ви наваля хляб от небето. Нека излиза народът всеки ден и да събират колкото им трябва за деня, за да ги изпитам – ще ходят ли в закона Ми, или не.5А на шестия ден нека приготвят внесеното и то да бъде двойно на това, което събират всеки ден.6И Мойсей и Аарон казаха на всичките израилеви синове: Довечера ще познаете, че ГОСПОД ви е извел от египетската земя.7А на сутринта ще видите ГОСПОДНАТА слава, понеже Той чу роптанията ви против ГОСПОДА – защото какво сме ние, че да роптаете против нас?8Мойсей каза още: Ще видите, когато ГОСПОД ви даде довечера месо да ядете и на сутринта хляб до насита, понеже ГОСПОД чу роптанията ви, с които роптаете против Него – защото какво сме ние? Роптанията ви не са против нас, а против ГОСПОДА.9И Мойсей каза на Аарон: Кажи на цялото общество на израилевите синове: Приближете се пред ГОСПОДА, защото Той чу роптанията ви.10А когато Аарон говореше на цялото общество на израилевите синове, те обърнаха погледа си към пустинята и ето, ГОСПОДНАТА слава се яви в облака.11И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:12Чух роптанията на израилевите синове. Говори им и кажи: Надвечер ще ядете месо и на сутринта ще се наситите с хляб, и ще познаете, че Аз съм ГОСПОД, вашият Бог.13И така, вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана, а сутринта навсякъде около стана беше паднала роса.14И като се изпари падналата роса, ето, по лицето на пустинята имаше нещо дребно като люспи, тънко, като слана по земята.15Като го видяха израилевите синове, си казаха един на друг: Какво е това? – защото не знаеха какво беше. А Мойсей им каза: Това е хлябът, който ГОСПОД ви дава да ядете.16Ето какво заповядва ГОСПОД: Съберете от него, всеки по толкова, колкото му трябва да яде, по гомор на глава, според броя на душите ви; всеки да вземе за онези, които са под шатрата му.17И израилевите синове направиха така и събраха, кой много, кой малко.18И когато измериха с гомора, който беше събрал много, нямаше излишък и който беше събрал малко, нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде.19И Мойсей им каза: Никой да не оставя от него до сутринта.20Но те не послушаха Мойсей и някои оставиха от него до сутринта, но червяса и се усмърдя. И Мойсей им се разгневи.21И всяка сутрин го събираха – кой колкото му трябваше за ядене, а когато припечеше слънцето, се стопяваше.22А на шестия ден събраха двойно количество храна, по два гомора за всекиго, и всичките началници на обществото дойдоха и съобщиха на Мойсей.23А той им каза: Това е точно което каза ГОСПОД. Утре е събота, свята почивка на ГОСПОДА; опечете, колкото искате да опечете, и сварете, колкото искате да сварите, а каквото остане, сложете настрана да ви стои за утре.24И така, сложиха го настрана до сутринта, както заповяда Мойсей, и нито се усмърдя, нито се намери червей в него.25Тогава Мойсей им каза: Яжте това днес, защото днес е събота на ГОСПОДА, днес няма да го намерите на полето.26Шест дни ще го събирате, но седмият ден е събота – в нея няма да се намира.27Обаче някои от народа излязоха на седмия ден да събират, но не намериха.28Тогава ГОСПОД каза на Мойсей: Докога ще отказвате да пазите заповедите Ми и законите Ми?29Ето, понеже ГОСПОД ви даде съботата, затова на шестия ден ви даде хляб за два дни. Седете всеки на мястото си; на седмия ден никой да не излиза от мястото си.30И така, народът си почиваше на седмия ден.31И израилевият дом нарече тази храна манна. Тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе и вкусът ѝ беше като на пита с мед.32Тогава Мойсей каза: Ето какво заповяда ГОСПОД: Един пълен гомор от нея да се пази за поколенията ви, за да видят хляба, с който ви изхраних в пустинята, когато ви изведох от египетската земя.33И Мойсей каза на Аарон: Вземи една стомна и сложи в нея един пълен гомор манна, и я положи пред ГОСПОДА, за да се пази за поколенията ви.34И така, Аарон я положи пред свидетелството, за да се пази, както ГОСПОД заповяда на Мойсей.35И израилевите синове ядоха манната четиридесет години, докато дойдоха до обитаема земя; ядоха манна, докато стигнаха до границите на ханаанската земя.36А гоморът е една десета от ефата.
English Standard Version
Bread from Heaven
1They set out from Elim, and all the congregation of the people of Israel came to the wilderness of Sin, which is between Elim and Sinai, on the fifteenth day of the second month after they had departed from the land of Egypt.2And the whole congregation of the people of Israel grumbled against Moses and Aaron in the wilderness,3and the people of Israel said to them, “Would that we had died by the hand of the Lord in the land of Egypt, when we sat by the meat pots and ate bread to the full, for you have brought us out into this wilderness to kill this whole assembly with hunger.”4Then the Lord said to Moses, “Behold, I am about to rain bread from heaven for you, and the people shall go out and gather a day’s portion every day, that I may test them, whether they will walk in my law or not.5On the sixth day, when they prepare what they bring in, it will be twice as much as they gather daily.”6So Moses and Aaron said to all the people of Israel, “At evening you shall know that it was the Lord who brought you out of the land of Egypt,7and in the morning you shall see the glory of the Lord, because he has heard your grumbling against the Lord. For what are we, that you grumble against us?”8And Moses said, “When the Lord gives you in the evening meat to eat and in the morning bread to the full, because the Lord has heard your grumbling that you grumble against him—what are we? Your grumbling is not against us but against the Lord.”9Then Moses said to Aaron, “Say to the whole congregation of the people of Israel, ‘Come near before the Lord, for he has heard your grumbling.’”10And as soon as Aaron spoke to the whole congregation of the people of Israel, they looked toward the wilderness, and behold, the glory of the Lord appeared in the cloud.11And the Lord said to Moses,12“I have heard the grumbling of the people of Israel. Say to them, ‘At twilight you shall eat meat, and in the morning you shall be filled with bread. Then you shall know that I am the Lord your God.’”13In the evening quail came up and covered the camp, and in the morning dew lay around the camp.14And when the dew had gone up, there was on the face of the wilderness a fine, flake-like thing, fine as frost on the ground.15When the people of Israel saw it, they said to one another, “What is it?”* For they did not know what it was. And Moses said to them, “It is the bread that the Lord has given you to eat.16This is what the Lord has commanded: ‘Gather of it, each one of you, as much as he can eat. You shall each take an omer,* according to the number of the persons that each of you has in his tent.’”17And the people of Israel did so. They gathered, some more, some less.18But when they measured it with an omer, whoever gathered much had nothing left over, and whoever gathered little had no lack. Each of them gathered as much as he could eat.19And Moses said to them, “Let no one leave any of it over till the morning.”20But they did not listen to Moses. Some left part of it till the morning, and it bred worms and stank. And Moses was angry with them.21Morning by morning they gathered it, each as much as he could eat; but when the sun grew hot, it melted.22On the sixth day they gathered twice as much bread, two omers each. And when all the leaders of the congregation came and told Moses,23he said to them, “This is what the Lord has commanded: ‘Tomorrow is a day of solemn rest, a holy Sabbath to the Lord; bake what you will bake and boil what you will boil, and all that is left over lay aside to be kept till the morning.’”24So they laid it aside till the morning, as Moses commanded them, and it did not stink, and there were no worms in it.25Moses said, “Eat it today, for today is a Sabbath to the Lord; today you will not find it in the field.26Six days you shall gather it, but on the seventh day, which is a Sabbath, there will be none.”27On the seventh day some of the people went out to gather, but they found none.28And the Lord said to Moses, “How long will you refuse to keep my commandments and my laws?29See! The Lord has given you the Sabbath; therefore on the sixth day he gives you bread for two days. Remain each of you in his place; let no one go out of his place on the seventh day.”30So the people rested on the seventh day.31Now the house of Israel called its name manna. It was like coriander seed, white, and the taste of it was like wafers made with honey.32Moses said, “This is what the Lord has commanded: ‘Let an omer of it be kept throughout your generations, so that they may see the bread with which I fed you in the wilderness, when I brought you out of the land of Egypt.’”33And Moses said to Aaron, “Take a jar, and put an omer of manna in it, and place it before the Lord to be kept throughout your generations.”34As the Lord commanded Moses, so Aaron placed it before the testimony to be kept.35The people of Israel ate the manna forty years, till they came to a habitable land. They ate the manna till they came to the border of the land of Canaan.36(An omer is the tenth part of an ephah.)*
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.