1Затова, като не понасяхме повече да сме далече, решихме да останем сами в Атина (Д А 17:15)2и изпратихме Тимотей, нашия брат и Божий служител, който работи с нас при благовестенето за Христос, да ви укрепи и утвърди във вярата ви,3така че никой да не се смущава от страданията. А вие сами знаете, че така ни е отредено, (Д А 14:22; 1 Сол 1:6; 2 Сол 1:4; 2 Тим 3:12)4защото и когато бяхме при вас, ви предупредихме, че ще страдаме. И както знаете, така стана. (2 Сол 2:5)5Поради това и аз, като не можех вече да понасям, изпратих Тимотей, за да се осведомя за вярата ви, да не би изкусителят да ви е изкусил и нашият труд да е бил напразен. (Гал 4:11; Фил 2:16)6Но току-що Тимотей се завърна от вас при нас и ни донесе добра вест за вашата вяра и любов, както и за това, че си спомняте винаги за нас с добро и копнеете да ни видите, както и ние вас. (Д А 18:5)7Затова, братя, и ние, при всичките си притеснения и несгоди, се утешихме за вас.8Сега, когато вие вярвате твърдо в Господа, ние живеем истински.9Каква благодарност можем да въздадем към Бога за вас за цялата радост, която изживяваме заради вас пред нашия Бог!10Денем и нощем усърдно се молим да видим лицата ви и да допълним онова, което не достига във вашата вяра. (1 Сол 2:17)11Нека Сам нашият Бог Отец и нашият Господ Иисус Христос[1] да насочат пътя ни към вас. (2 Сол 2:16)12А колкото до вас, Бог да благослови обичта ви един към друг и към всички, за да расте и се обогатява – обич, каквато и ние изпитваме.13Така ще утвърди сърцата ви, за да станете безукорни до святост пред Бога, нашия Отец, при пришествието на нашия Господ Иисус с всичките Му светии[2].
1 Солунци 3
Верен
1Затова, когато не можахме повече да търпим, намерихме за добре да останем сами в Атина2и изпратихме Тимотей, нашия брат и съработник на Бога, и съработник в благовестието на Христос, да ви утвърди и да ви утеши във вярата ви,3за да не се разколебае никой от тези скърби. Защото вие сами знаете, че за това сме определени,4понеже, когато бяхме при вас, ви казахме предварително, че ще има да страдаме, което и стана, както знаете.5Затова, когато не можах повече да търпя, го изпратих, за да узная за вярата ви, да не би по някакъв начин да ви е изкушил изкусителят и трудът ни да бъде напразно.6Но сега, когато Тимотей от вас дойде при нас и ни донесе добри вести за вашата вяра и любов и че имате винаги добри спомени за нас и копнеете да ни видите, както и ние вас,7тогава ние, братя, при цялата наша нужда и скръб, се утешихме за вас поради вашата вяра;8понеже ние сега живеем, ако вие стоите твърдо в Господа.9Защото, как можем да се отблагодарим на Бога за вас, за цялата радост, с която се радваме за вас пред нашия Бог?10Нощ и ден се молим най-усърдно, за да видим лицата ви и да допълним това, което не достига на вашата вяра.11А дано Сам Бог и нашият Отец и нашият Господ Иисус да насочат пътя ни към вас.12И Господ да ви направи да растете и да изобилствате в любов един към друг и към всички, както и ние към вас,13за да утвърди сърцата ви непорочни в святост пред нашия Бог и Отец при пришествието на нашия Господ Иисус с всичките Негови светии.