1Тогава се обърнахме и се изкачихме по пътя към Васан; и васанският цар Ог излезе на бой против нас при Едраи, той и целият му народ.2Но ГОСПОД ми каза: Не се бой от него, защото предадох в ръката ти него, целия му народ и земята му; ще му направиш така, както направи на аморейския цар Сихон, който живееше в Есевон.3Така ГОСПОД, нашият Бог, предаде в ръката ни и васанския цар Ог с целия му народ и ние го разбихме, докато не му остана нито един оцелял.4И в онова време превзехме всичките му градове; нямаше град, който да не отнехме от тях: шестдесет града, цялата област на Аргов, царството на Ог във Васан.5Всички тези градове бяха укрепени с високи стени, порти и лостове; а освен тях имаше и твърде много неоградени градове.6И изпълнихме над тях проклятието, както направихме на есевонския цар Сихон; изпълнихме проклятието над всеки град – над мъжете, жените и децата.7А всичкия добитък и плячката на градовете заграбихме за себе си.8Така по онова време взехме земята от ръцете на двамата аморейски царе, който бяха отсам Йордан, от реката Арнон до планината Ермон –9сидонците наричат Ермон Сирион, а аморейците го наричат Санир –10всичките градове на равнината, целия Галаад и целия Васан, до Салха и Едраи, градове от царството на Ог във Васан.11Защото само васанският цар Ог беше останал от остатъка на великаните. Ето, леглото му беше желязно легло. Не е ли то в Рава на синовете на Амон? Дължината му беше девет лакътя, а ширината му – четири лакътя, според човешки лакът.12Тази земя завзехме в онова време. От Ароир, който е при реката Арнон, и половината планини на Галаад и градовете му дадох на рувимците и гадците.13А останалото от Галаад и целия Васан, царството на Ог, дадох на половината от манасиевото племе. Цялата област на Аргов с целия Васан се нарича земя на великаните.14Яир, синът на Манасия завзе цялата област на Аргов до границата на гесурците и маахатците и нарече Васан на свое име – Авот-Яир[1] и до днес.15А на Махир дадох Галаад.16А на рувимците и на гадците дадох от Галаад до реката Арнон, до средата на реката за граница и до реката Явок, границата на синовете на Амон,17също и равнината, и Йордан за граница, от Хинерот чак до морето на равнината, Солено море, под склоновете на Фасга на изток.18И в онова време ви заповядах и казах: ГОСПОД, вашият Бог, ви даде тази земя да я притежавате. Всички вие, храбри мъже, ще минете в боен ред пред братята си, израилевите синове.19А жените ви и децата ви, и добитъкът ви – зная, че имате много добитък – да останат в градовете ви, които ви дадох,20докато ГОСПОД даде почивка на братята ви както на вас и те също завладеят земята, която ГОСПОД, вашият Бог, им дава оттатък Йордан. Тогава да се върнете, всеки в притежанието си, което ви дадох.21И в онова време заповядах на Иисус и казах: Очите ти видяха всичко, което ГОСПОД, вашият Бог, направи на тези двама царе; така ще направи ГОСПОД на всичките царства, в които ще преминеш.22Не се бойте от тях, защото ГОСПОД, вашият Бог, е Този, който воюва за вас.23В онова време се помолих на ГОСПОДА и казах:24Господи БОЖЕ, Ти си започнал да показваш на слугата Си величието Си и силната Си ръка; защото кой е този бог на небето или на земята, който може да върши като Твоите дела и според Твоята мощ?25Моля Те да премина и да видя добрата земя отвъд Йордан, тази добра планинска страна и Ливан.26Но ГОСПОД ми се беше разгневил заради вас и не ме послуша. И ГОСПОД ми каза: Достатъчно ти е! Не Ми говори повече за това.27Изкачи се на върха на Фасга и вдигни очите си на запад и на север, на юг и на изток и виж земята с очите си, защото няма да преминеш този Йордан.28Но заповядай на Иисус и го утвърди, и го укрепи; защото той ще мине пред този народ и той ще им раздели за наследство земята, която ще видиш.29И останахме в долината срещу Вет-Фегор.