1Павел, апостол на Иисус Христос по воля Божия, и брат Тимотей – до Божията църква в Коринт, както и до всички вярващи из цяла Ахая: (Д А 16:1; Д А 18:1)2благодат и мир на вас от Бога, нашия Отец, и от Господ Иисус Христос.
Благодарност към Бога
3Да бъде благословен Бог и Отец на нашия Господ Иисус Христос, Отец на милостта и Бог на всяка утеха, (Еф 1:3; 1 Пет 1:3)4Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме онези, които понасят различни мъки, с утехата, с която самите ние сме утешавани от Бога.5Защото, както Христовите страдания изобилно споделяме, така чрез Христос изобилно участваме в утехата.6Ако все пак понасяме мъки, това е заради вашата утеха и заради спасението ви, което се осъществява чрез понасяне на същите страдания, които търпим и ние, и надеждата ни за вас е сигурна. Ако пък се утешаваме, то е заради вашата утеха и спасение,7понеже знаем, че както споделяте в страданията, така ще участвате и в утехата.8Искаме също да знаете, братя, за нашата мъка, която ни сполетя в Мала Азия*, защото се измъчихме прекалено много – свръх силите ни, така че и животът ни беше застрашен. (Д А 20:18; 1 Кор 15:32)9Но за себе си сами бяхме приели смъртната присъда, за да не се надяваме на себе си, а на Бога, Който възкресява мъртвите. (Рим 4:17)10Той ни спаси от такава смърт и винаги ни спасява. На Него се уповаваме, че и занапред ще ни спасява,11като ни съдействате и вие с вашите молитви, та много хора да отдадат голяма благодарност на Бога за дареното ни спасение. (2 Кор 4:15; Фил 1:19)
Отлагане на посещението в Коринт
12А ние ще се похвалим тъкмо със свидетелството на нашата съвест, че общувахме със света и още повече с вас с прямота и искреност, които дава Бог, не с човешка мъдрост, а с Божията благодат.13Не ви пишем нещо друго освен онова, което разбирате, когато четете. И се надявам, че ще го разберете напълно,14както сте ни разбрали донякъде, че вие можете да се гордеете с нас, а също и ние – с вас, в деня на Господ Иисус. (Фил 2:16; 1 Сол 2:19)15С тази убеденост исках и по-рано да дойда при вас, за да ви бъда още веднъж полезен.16От вас щях да замина в Македония и от Македония пак щях да дойда при вас, за да ми помогнете при пътуването за Юдея. (Д А 19:21; 1 Кор 16:5)17Нима, като желаех това, бях лековерен? Или мисленето ми беше човешко, така че да смесвам „да, да“ с „не, не“? (Мт 5:37)18Бог ми е свидетел, че нашите думи към вас не са били и „да“, и „не“.19Понеже Божият Син Иисус Христос, Когото проповядвахме сред вас ние – аз, Силван и Тимотей, не беше и „да“, и „не“, а само „да“. (Д А 18:5)20Защото в Него се изпълниха всички Божии обещания. Затова и ние казваме чрез Него „амин“* за слава на Бога.21А Бог е Този, Който ни утвърждава заедно с вас в името на Христос[1], като ни помаза (1 Йн 2:27)22и ни даде в сърцата печата и залога на Духа. (2 Кор 5:5; Еф 1:13)23Аз призовавам Бога за свидетел на своята душа: не съм дошъл още в Коринт, защото ви щадя. (Рим 1:9; 2 Кор 13:2)24Ние не сме властници над вярата ви, а само допринасяме за вашата радост, защото сте непоколебими във вярата.