Help

Библия, нов превод от оригиналните езици

Смъртта на Антиох Епифан и възцаряването на Антиох Евпатор

1 По това време цар Антиох, докато преминаваше през отвъдните области, узна, че в Персия има град на име Елимаис, прочут с богатство, сребро и злато,
2 а в него – много богат храм, и че там има щитове, брони и оръжия, оставени от Александър, сина на Филип, царя на Македония, който пръв се възцари над елините.
3 Той пристигна и направи опит да превземе града, за да го ограби, но не успя, защото неговите жители узнаха намерението му.
4 Те се вдигнаха против него с войска и той се оттегли оттам в бягство, като се отправи сломен отново към Вавилон.
5 Още в Персия при него дойде вестител и му съобщи, че войските, изпратени на помощ в Юдея, са разбити.
6 Освен това Лизий, който вървял начело на силна войска, също претърпял поражение от юдеите, добили мощ с оръжие, с войска и с много плячка, която взели от разбитите от тях войски.
7 Разрушили и мерзостта на запустението, която той беше въздигнал над жертвеника в Йерусалим, а светилището обградили, както по-рано, с високи стени. Укрепили и Ветсура – един от градовете му.
8 Когато царят чу това, така се изплаши и се разтревожи, че се свлече в леглото си изнемощял от скръб, тъй като за него събитията не се развиха така, както желаеше.
9 И той прекара там много дни, голямо униние го обземаше отново и отново и му се струваше, че умира.
10 Тогава свика всичките си приятели и им рече: „Сънят избяга от очите ми и сърцето ми е сломено от скръб.
11 И си казах в сърцето: до какви страдания дойдох аз и в какъв голям смут се намирам сега! Колко щастлив и обичан бях по време на царуването си!
12 Но сега си спомням злодеянията, които извърших в Йерусалим, как взех всички намиращи се в него златни и сребърни съдове и без причина пращах да изтребват жителите на Юдея.
13 Сега вече знам, че заради това ме постигнаха тези беди, и ето аз загивам от голяма скръб в чужда земя.“
14 Тогава повика Филип, един от своите приятели, и го назначи за управител над цялото си царство.
15 Даде му корона, царската си дреха и пръстен и го определи за наставник на сина си Антиох, за да го възпитава, докато поеме царската власт.
16 И умря цар Антиох в сто четиридесет и деветата година.
17 Когато Лизий узна, че царят е умрял, постави вместо него за цар сина му Антиох, когото беше възпитавал преди да стане пълнолетен, и му даде името Евпатор.

Второто нападение над царската войска начело с Лизий

18 По това време хората от охраната на крепостта в Йерусалим бяха обкръжили израилтяните около светилището, като постоянно се стремяха да им причиняват вреди и да служат за опора на езичниците.
19 Затова Юда реши да ги прогони и свика всички, годни да носят оръжие, за да ги обсади.
20 Те се събраха отвред и в сто и петдесетата година започнаха обсадата на крепостта, като разположиха метателни и обсадни машини.
21 Но неколцина от обсадените успяха да се измъкнат от обсадата, а към тях се присъединиха някои нечестиви израилтяни.
22 Те отидоха при царя и казаха: „Докога ще се бави твоята присъда, за да отмъстим заради братята ни?
23 Ние се съгласихме да служим на твоя баща, да изпълняваме неговите заповеди и да следваме повелите му.
24 А в замяна на това синовете на нашия народ се отчуждиха от нас, дори убиваха, когото от нас откриеха, а имуществото ни разграбваха.
25 Те не само върху нас простряха ръка, но и навред в пределите на страната.
26 И ето сега са подложили на обсада крепостта в Йерусалим, за да я превземат, укрепили са също светилището и Ветсура.
27 Ако незабавно не предотвратим действията им, ще предприемат и други неща и ти няма да можеш да ги спреш.“
28 Като чу това, царят се разгневи и свика всичките си приятели – началниците на войската си и на конницата.
29 При него дойдоха наемни войски и от другите царства и от островите в морето.
30 Така числото на войските му стана сто хиляди души пехота, двадесет хиляди конници и тридесет и два слона, обучени за война.
31 След това преминаха през Идумея и се разположиха на стан срещу Ветсура. Битката продължи много дни, построиха и обсадни машини. Но обсадените направиха излаз, изгориха ги с огън и се сражаваха храбро.
32 Тогава Юда сне обсадата на крепостта в Йерусалим и разположи лагера си във Ветсахар срещу царската войска.
33 А царят, като стана рано сутринта, бързо тръгна с войската си по пътя към Ветсахар. Войските се приготвиха за бой и затръбиха с тръби.
34 На слоновете показаха сок от грозде и черници, за да ги възбудят за битка,
35 като разпределиха тези животни в отделения и присъединиха към всеки слон по хиляда мъже в железни ризници и с медни шлемове на главите. Освен това при всеки слон бяха подредени по петстотин отбрани конници.
36 Те своевременно заставаха там, където беше слонът, и накъдето той тръгваше, тръгваха и те заедно, без да изостават от него.
37 На всеки слон бяха поставени яки дървени кули, прикрепени върху тях с ремъци, и във всяка от тях – по четирима войници, за да се сражават, заедно с индиец, който беше водач на слона.
38 Царят разположи останалата конница от двете страни на войската, за да създава заплаха за противника и да прикрива собствените редици.
39 Когато слънцето блесна върху златните и медните щитове, планините заблестяха от тях и светнаха като огнени светила.
40 Част от царската войска се разгърна по планинските склонове, а друга – по ниските места, като напредваха уверено в строй.
41 И всички, които чуваха шума на множеството, придвижването на толкова хора, звъна на оръжията, изпаднаха в смут, защото това беше многобройна и силна войска.
42 Тогава Юда влезе с войската си в сражение и от царската войска паднаха шестстотин мъже.
43 Елеазар, синът на Аваран, видя слон, покрит с царска броня, който превъзхождаше останалите животни. Той си помисли, че върху него е царят,
44 и пожертва себе си, за да спаси своя народ и да си спечели вечно име,
45 смело се втурна към него сред отряда, като убиваше надясно и наляво, а побегналите встрани му правеха път.
46 Така дотича до слона, промъкна се под него и го уби. А слонът падна върху него на земята и той умря там.
47 Като видяха силата на царя и устрема на войските, юдеите отстъпиха пред тях.
48 Войски на царя се отправиха към Йерусалим, за да им се противопоставят, а царят се разположи на лагер в Юдея и в планината Сион.
49 Той сключи мир със защитниците на Ветсура, които излязоха от града – те нямаха храна, за да издържат на обсадата в него, защото беше съботна година за земята.
50 Царят завладя Ветсура и остави в нея стража да я пази.
51 След това в продължение на много дни подложи светилището на обсада и постави там метателни и обсадни машини – огнехвъргачки, каменохвъргачки, копиехвъргачки, за да ги обстрелва със стрели и камъни.
52 Но юдеите също разположиха свои машини срещу тях и дълго време се сражаваха.
53 Храна обаче в скривалищата не остана, защото беше седма година, а и онези, които избягаха в Юдея, бяха изяли останалия запас, за да се спасят от езичниците.
54 Така в светилището останаха малцина мъже, защото гладът ги надви и повечето се разотидоха всеки по своите места.

Мирът с Лизий

55 Тогава Лизий чу, че Филип, когото цар Антиох още приживе бе определил за наставник на сина си Антиох, за да го възпитава, докато поеме царската власт,
56 се е завърнал от Персия и Мидия, а с него – и войските, които участваха в похода с царя, и че той се стреми да поеме управлението в царството.
57 Затова бързо реши да се оттегли и каза на царя, на военачалниците и на войниците: „Ние всеки ден търпим лишения, храната ни е малко, а мястото, което обсаждаме, е силно укрепено. Освен това върху нас лежи и грижата за царството.
58 Нека подадем десница на тези хора и да сключим мир с тях и с целия им народ.
59 Да ги оставим да постъпват, както преди, според своите закони, защото заради законите си, които ние отменихме, те се разгневиха и извършиха всичко това.“
60 Царят и военачалниците одобриха тези думи, изпратиха при юдеите пратеници, за да сключат мир, и те приеха.
61 А след като царят и военачалниците дадоха и клетва пред тях, те излязоха от крепостта.
62 Тогава царят се изкачи на планината Сион, но като видя колко добре е укрепено мястото, отметна се от клетвата, с която се закле, и заповяда да съборят обкръжаващите го стени.
63 След това се оттегли с бърз ход и се завърна в Антиохия. Там завари Филип да властва в града, влезе в битка с него и превзе града със сила.
© 2019 ERF Medien