Schließen
BibleServer is a donation based project by ERF Medien. 25 € will help us to secure next years funding.
Помощ

Библия, нов превод от оригиналните езици

Началото на елинското владичество над Израил

1 След победата си синът на Филип, Александър Македонски, който беше тръгнал от земята Китим и беше разбил Дарий, царя на персите и мидите, се възцари вместо него, както преди беше покорил и Елада.
2 Той водеше много войни, завладяваше крепости и навред погубваше царе.
3 Достигна до краищата на света, заграби плячка от много народи и земята се смири пред него. Той се възгордя и надменност изпълни сърцето му.
4 Събра много силна войска, наложи властта си над страни, народи и владетели и те му станаха поданици.
5 Но след това бе повален от болест на легло и разбра, че умира.
6 Тогава повика своите висши военачалници, възпитани заедно с него от младини, и раздели между тях царството си, докато още беше жив.
7 Когато умря, Александър беше царувал дванадесет години.
8 И всеки от военачалниците му наследи властта в своята област.
9 И след смъртта му всички те си туриха корони, а след тях и синовете им в продължение на много години и изпълниха със злини земята.
10 От тях излезе коренът на греха – Антиох Епифан, син на цар Антиох. Той беше заложник в Рим и се възцари в сто тридесет и седмата година от царството на елините.

Появата на предатели

11 По онова време в Израил се появиха хора, които се отвърнаха от закона и убеждаваха мнозина с думите: „Да идем и да сключим съюз с околните народи, защото, откакто се отделихме от тях, ни сполетяха много беди.“
12 Думите им намериха одобрение
13 и неколцина от народа изявиха желание да отидат при царя, и той им позволи да следват езическите разпоредби.
14 Тогава построиха в Йерусалим училище според обичая на езичниците,
15 заличаваха следите от обрязването си, като отстъпиха от светия завет, съединиха се с езическите народи и се отдадоха на злото.

Нападението на езичниците над храма в Йерусалим

16 Когато Антиох видя, че царската му власт укрепна, замисли да се възцари над Египет, за да царува над двете царства.
17 Той нахлу в Египет със силна войска, с колесници и слонове, с конници и много кораби
18 и влезе в бой с Птолемей, египетския цар. Разгромен от мощта му, Птолемей побягна, а мнозина паднаха в рани.
19 Тогава завладяха укрепените градове в Египет и Антиох разграби страната.
20 След покоряването на Египет в сто четиридесет и третата година Антиох се върна, за да се отправи срещу Израил, и влезе в Йерусалим със силна войска.
21 Той влезе надменно в светилището, взе златния жертвеник, светилника и всички свещени съдове,
22 трапезата на предложението, чашите за възлияние, блюдата, златните кадилници и завесата, венците, дори златната украса пред храма – всичко заграби.
23 Взе среброто, златото и скъпоценните съдове, взе и скритите съкровища, които намери.
24 С всичко заграбено той се завърна в страната си, след като извърши кръвопролития и произнесе речи, изпълнени с високомерие.
25 Тогава настъпи голяма скръб навред в Израил.
26 Стенеха началници и старейшини, останаха без сили девойки и младежи, повехна красотата на жените.
27 Младоженецът оплакваше, а младоженката седеше в стаята, потопена в скръб.
28 Земята затрепери заради своите обитатели и цялото потомство на Яков се покри със срам.

Опустошаването на Йерусалим

29 А когато изминаха две години, царят изпрати свой началник в градовете на Юдея, за да събере данъците. И той дойде в Йерусалим с голяма войска.
30 С коварни думи им заговори за мир и те му повярваха. Но той ненадейно нападна града и му нанесе голямо поражение, като погуби много народ от израилтяните.
31 Ограби града, изгори го в пламъци и разруши къщите му и стените около него.
32 Жените и децата отведоха в плен, а добитъка взеха като плячка.
33 Обградиха Давидовия град с голяма и здрава стена, с укрепени кули и той стана крепост за тях.
34 Там настаниха нечестив народ, хора, които не почитаха Закона, и те се укрепиха в нея.
35 Набавиха си оръжие и храна и като струпаха там плячката, събрана в Йерусалим, се превърнаха в голяма заплаха.
36 И това стана постоянна засада за светилището и зъл дявол за Израил,
37 защото те проливаха невинна кръв около храма и го оскверняваха.
38 Заради тях жителите на Йерусалим се разбягаха и той стана дом на чужденци, стана чужд за своите потомци и децата му го изоставиха.
39 Светилището му запустя като пустиня, празниците му се превърнаха в скръб, съботите му – в укор, а почитта му – в унижение.
40 Колкото беше някогашната му слава, толкова се изпълни с безчестие, а неговото величие се превърна в печал.

Преследването на верните израилтяни

41 Цар Антиох разпореди писмено по цялото си царство всички да станат един народ
42 и всеки да изостави своите обичаи. И всички народи приеха разпоредбата на царя.
43 Мнозина от израилтяните също се съгласиха да следват идолопоклонството му, принесоха жертви на идолите и оскверниха съботата.
44 А царят разпрати чрез вестители писмена заповед в Йерусалим и в юдейските градове да следват чужди за страната обичаи:
45 да не извършват вече всеизгаряния, жертвоприношения и възлияния в светилището, да отменят съботите и празниците
46 и да осквернят светилището и свещениците,
47 да издигат жертвеници, храмове и места за идолослужение, да принасят в жертва свинско месо и нечист добитък,
48 да не обрязват повече синовете си, да оскверняват душите им с всичко нечисто и идолопоклонническо,
49 за да забравят закона и да променят всичките му разпоредби.
50 И ако някой не постъпи според заповедта на царя, да бъде предаден на смърт.
51 Писма с такова съдържание той разпрати по цялото си царство и постави надзиратели над целия народ. А на юдейските градове нареди да принасят жертви във всеки град.
52 И при надзирателите се събраха мнозина от народа – всички онези, които изоставиха Закона. Те сториха злини по земята
53 и принудиха израилтяните да се крият в убежища, кой където намери.
54 На петнадесетия ден от месец хаслев, в сто четиридесет и петата година, поставиха върху жертвеника мерзост на запустението. Те издигнаха жертвеници в юдейските градове наоколо,
55 а пред вратите на къщите и по улиците извършваха кадене.
56 Късаха и изгаряха в огън книгите на Закона, които намираха.
57 У когото откриеха книгата на Завета или пък се придържаше към Закона, според царската заповед го предаваха на смърт.
58 Вършеха такива насилия всеки месец над израилтяните в градовете, ако бяха престъпили заповедта.
59 А на двадесет и петия ден от месец хаслев, когато принасяха жертви на жертвеника, който беше над олтара,
60 те съгласно заповедта убиваха жените, обрязали децата си,
61 бесеха кърмачетата за шиите им, а също техните близки и онези, които бяха извършили обрязването.
62 Но мнозина в Израил проявиха твърдост и устояха да не ядат нечисто.
63 Те предпочетоха да умрат, за да не се оскверняват с храната и да не поругаят своя завет. И умираха.
64 И твърде силен гняв се появи към Израил.
© 2018 ERF Medien