1След победата си синът на Филип, Александър Македонски, който беше тръгнал от земята Китим и беше разбил Дарий, царя на персите и мидите, се възцари вместо него, както преди беше покорил и Елада.2Той водеше много войни, завладяваше крепости и навред погубваше царе.3Достигна до краищата на света, заграби плячка от много народи и земята се смири пред него. Той се възгордя и надменност изпълни сърцето му.4Събра много силна войска, наложи властта си над страни, народи и владетели и те му станаха поданици.5Но след това бе повален от болест на легло и разбра, че умира.6Тогава повика своите висши военачалници, възпитани заедно с него от младини, и раздели между тях царството си, докато още беше жив.7Когато умря, Александър беше царувал дванадесет години.8И всеки от военачалниците му наследи властта в своята област.9И след смъртта му всички те си туриха корони, а след тях и синовете им в продължение на много години и изпълниха със злини земята.10От тях излезе коренът на греха – Антиох Епифан, син на цар Антиох. Той беше заложник в Рим и се възцари в сто тридесет и седмата година от царството на елините. (1 Мак 6:10; 1 Мак 8:7; 2 Мак 4:7)
Появата на предатели
11По онова време в Израил се появиха хора, които се отвърнаха от закона и убеждаваха мнозина с думите: „Да идем и да сключим съюз с околните народи, защото, откакто се отделихме от тях, ни сполетяха много беди.“ (2 Мак 4:9)12Думите им намериха одобрение13и неколцина от народа изявиха желание да отидат при царя, и той им позволи да следват езическите разпоредби.14Тогава построиха в Йерусалим училище според обичая на езичниците,15заличаваха следите от обрязването си, като отстъпиха от светия завет, съединиха се с езическите народи и се отдадоха на злото. (1 Кор 7:18)
Нападението на езичниците над храма в Йерусалим
16Когато Антиох видя, че царската му власт укрепна, замисли да се възцари над Египет, за да царува над двете царства. (Дан 11:25)17Той нахлу в Египет със силна войска, с колесници и слонове, с конници и много кораби (2 Мак 5:1)18и влезе в бой с Птолемей, египетския цар. Разгромен от мощта му, Птолемей побягна, а мнозина паднаха в рани.19Тогава завладяха укрепените градове в Египет и Антиох разграби страната.20След покоряването на Египет в сто четиридесет и третата година Антиох се върна, за да се отправи срещу Израил, и влезе в Йерусалим със силна войска. (2 Мак 5:11)21Той влезе надменно в светилището, взе златния жертвеник, светилника и всички свещени съдове,22трапезата на предложението, чашите за възлияние, блюдата, златните кадилници и завесата, венците, дори златната украса пред храма – всичко заграби.23Взе среброто, златото и скъпоценните съдове, взе и скритите съкровища, които намери. (2 Мак 5:21)24С всичко заграбено той се завърна в страната си, след като извърши кръвопролития и произнесе речи, изпълнени с високомерие.25Тогава настъпи голяма скръб навред в Израил.26Стенеха началници и старейшини, останаха без сили девойки и младежи, повехна красотата на жените.27Младоженецът оплакваше, а младоженката седеше в стаята, потопена в скръб.28Земята затрепери заради своите обитатели и цялото потомство на Яков се покри със срам.
Опустошаването на Йерусалим
29А когато изминаха две години, царят изпрати свой началник в градовете на Юдея, за да събере данъците. И той дойде в Йерусалим с голяма войска. (2 Мак 5:24)30С коварни думи им заговори за мир и те му повярваха. Но той ненадейно нападна града и му нанесе голямо поражение, като погуби много народ от израилтяните.31Ограби града, изгори го в пламъци и разруши къщите му и стените около него.32Жените и децата отведоха в плен, а добитъка взеха като плячка.33Обградиха Давидовия град с голяма и здрава стена, с укрепени кули и той стана крепост за тях. (2 Цар 5:7)34Там настаниха нечестив народ, хора, които не почитаха Закона, и те се укрепиха в нея.35Набавиха си оръжие и храна и като струпаха там плячката, събрана в Йерусалим, се превърнаха в голяма заплаха.36И това стана постоянна засада за светилището и зъл дявол за Израил,37защото те проливаха невинна кръв около храма и го оскверняваха.38Заради тях жителите на Йерусалим се разбягаха и той стана дом на чужденци, стана чужд за своите потомци и децата му го изоставиха.39Светилището му запустя като пустиня, празниците му се превърнаха в скръб, съботите му – в укор, а почитта му – в унижение. (Дан 8:11)40Колкото беше някогашната му слава, толкова се изпълни с безчестие, а неговото величие се превърна в печал.
Преследването на верните израилтяни
41Цар Антиох разпореди писмено по цялото си царство всички да станат един народ42и всеки да изостави своите обичаи. И всички народи приеха разпоредбата на царя.43Мнозина от израилтяните също се съгласиха да следват идолопоклонството му, принесоха жертви на идолите и оскверниха съботата.44А царят разпрати чрез вестители писмена заповед в Йерусалим и в юдейските градове да следват чужди за страната обичаи:45да не извършват вече всеизгаряния*, жертвоприношения и възлияния в светилището, да отменят съботите и празниците46и да осквернят светилището и свещениците,47да издигат жертвеници, храмове и места за идолослужение, да принасят в жертва свинско месо и нечист добитък,48да не обрязват повече синовете си, да оскверняват душите им с всичко нечисто и идолопоклонническо,49за да забравят закона и да променят всичките му разпоредби.50И ако някой не постъпи според заповедта на царя, да бъде предаден на смърт.51Писма с такова съдържание той разпрати по цялото си царство и постави надзиратели над целия народ. А на юдейските градове нареди да принасят жертви във всеки град.52И при надзирателите се събраха мнозина от народа – всички онези, които изоставиха Закона. Те сториха злини по земята53и принудиха израилтяните да се крият в убежища, кой където намери.54На петнадесетия ден от месец хаслев*, в сто четиридесет и петата година, поставиха върху жертвеника мерзост на запустението*. Те издигнаха жертвеници в юдейските градове наоколо, (Дан 9:27; Дан 11:31; 1 Мак 6:7)55а пред вратите на къщите и по улиците извършваха кадене.56Късаха и изгаряха в огън книгите на Закона, които намираха.57У когото откриеха книгата на Завета или пък се придържаше към Закона, според царската заповед го предаваха на смърт.58Вършеха такива насилия всеки месец над израилтяните в градовете, ако бяха престъпили заповедта.59А на двадесет и петия ден от месец хаслев, когато принасяха жертви на жертвеника, който беше над олтара,60те съгласно заповедта убиваха жените, обрязали децата си, (2 Мак 6:10)61бесеха кърмачетата за шиите им, а също техните близки и онези, които бяха извършили обрязването.62Но мнозина в Израил проявиха твърдост и устояха да не ядат нечисто. (2 Мак 6:19; 2 Мак 7:42)63Те предпочетоха да умрат, за да не се оскверняват с храната и да не поругаят своя завет. И умираха.64И твърде силен гняв се появи към Израил.