1Пишем ви за това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което наблюдавахме и което ръцете ни попипаха, именно – за Словото на живота; (Лк 24:39; Йн 1:1; Йн 20:20; 1 Йн 2:13)2и Животът се яви и ние видяхме и свидетелстваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отца и ни се яви, (Йн 1:4; Йн 15:27)3за това, което видяхме и чухме, възвестяваме ви, за да имате и вие общение с нас, а нашето общение е с Отца и с Неговия Син Иисус Христос.4И ви пишем това, за да бъде радостта ви[1] пълна. (Йн 15:11; Йн 16:22)
Общение с Бога като светлина
5И вестта, която чухме от Него и ви възвестяваме, е тази, че Бог е светлина и у Него няма никаква тъмнина. (Дан 2:22; Йн 8:12)6Ако кажем, че имаме общение с Него, а ходим в мрака, лъжем и не постъпваме според истината. (1 Йн 2:4)7Но ако ходим в светлината, както Той е в светлината, тогава имаме общение един с друг и кръвта на Неговия Син Иисус Христос ни очиства от всеки грях. (Йн 3:21; Отк 1:5)
Първа предпоставка: скъсване с греха
8Ако кажем, че нямаме грях, мамим себе си и истината не е у нас. (Пр 20:9; Екл 7:20)9Ако изповядаме греховете си, Бог е верен на обещанието Си, справедлив е, ще ни прости греховете и ще ни очисти от всяка неправда. (Пс 32:5; Пр 28:13)10Ако кажем, че не сме съгрешили, правим Го лъжец и Неговото слово не е у нас.