1От Павел, слуга на Иисус Христос, призован за апостол, отреден за Божието благовестие, (Гал 1:1; Фил 1:1)2което Бог бе обещал преди това чрез пророците Си в светите Писания –3благовестието за Своя Син, Който се роди по плът от Давидов потомък4и бе открит от Духа на светостта в силата Му на Божий Син чрез възкресението на мъртвите като Иисус Христос, нашия Господ,5чрез Когото получихме благодат и апостолство, за да покоряваме на вярата в Негово име всички народи, (Д А 9:15)6сред които сте и вие – призованите от Иисус Христос.7На всички вас, възлюбени от Бога, призовани вярващи, които сте в Рим – благодат и мир от Бога, нашия Отец, и от Господ Иисус Христос. (1 Кор 1:2)
Апостолът желае да посети Рим
8Преди всичко благодаря на моя Бог чрез Иисус Христос за всички вас, понеже за вашата вяра се говори по цял свят. (Рим 16:19; Еф 1:15)9Бог, на Когото служа от душа чрез благовестието за Сина Му, ми е свидетел, че непрестанно си спомням за вас (2 Кор 1:23; Фил 1:8; 1 Сол 2:5)10и винаги се моля в молитвите си дано с Божия воля ми се отвори път някога да дойда при вас.11Защото копнея да ви видя, за да ви предам някой духовен дар за ваша подкрепа, (Рим 15:23)12а това ще рече, като съм сред вас, да се подкрепим взаимно чрез общата вяра – ваша и моя.13Искам, братя, да знаете, че много пъти се канех да дойда при вас – но срещах пречки, дори и досега, – за да принесе дейността ми плод и сред вас, както сред другите народи. (Д А 19:21; Рим 15:22)14Аз имам дълг към елини* и варвари, към мъдри и невежи,15затова доколкото зависи от мене, готов съм да благовестя и на вас, които сте в Рим.
Силата на благовестието
16Не се срамувам от Христовото благовестие, понеже то е Божия сила за спасение на всеки вярващ, най-напред за юдеин, но също и за елин. (Мк 8:38)17Защото в него се открива как Бог оправдава[1] човека, стига той да има истинска вяра, както е писано: „Праведният ще живее чрез вярата си.“ (Ав 2:4; Гал 3:11; Евр 10:38)
Греховността на езичниците
18Открива се и Божият гняв от небето върху всяко безчестие и неправда на хората, които с неправда потискат истината. (Мих 7:9)19Бог ги наказва, защото на тях е известно онова, което може да се знае за Бога, тъй като Бог им го откри. (Д А 17:24)20А невидимото у Него – вечната Му сила и божествената същност, се виждат още от създаването на света, като се съзерцават творенията Му. Така че за тях няма извинение,21понеже познаха Бога, но не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха, а се заблудиха в своите помисли и неразумното им сърце се помрачи. (Еф 4:17)22Те казват, че са мъдри, но загубиха разум23и вместо нетленния Бог те почитат кумири, подобни на тленен човек, на птици, на четириноги и на влечуги. (Изх 32:1; Вт 4:15; Пс 106:20; Ер 2:11; Прем 11:15; Прем 13:10)24Затова и Бог ги предаде на нечистотата според желанията на сърцата им, за да се безчестят телата им сами в себе си. (Еф 4:19)25Те замениха истината за Бога с лъжа и се поклониха и служиха на творението повече, отколкото на Твореца, Който е благословен за вечни времена. Амин*. (Рим 9:5)26Ето защо Бог ги предаде на срамни страсти: жените им замениха естественото сношение с противоестествено;27също и мъжете, като оставиха естественото сношение с женския пол, разпалиха се в похот един към друг, вършеха безсрамия мъже на мъже и получаваха в тялото си възмездие, каквото подобаваше на тяхната заблуда.28И понеже не се постараха да приемат Бога с разума си, Бог ги остави на извратения им ум – да вършат неща, които не бива да вършат.29Затова са изпълнени с всякаква неправда, блудство[2], лукавство, алчност, злоба; пълни са със завист, убийства, разпри, измама, злонравие. Те клюкарстват,30клеветят, ненавиждат Бога, ругаят, горделиви са и се самовъзхваляват, изобретателни са в злобата си и не слушат родителите си;31те са безразсъдни, вероломни[3], жестоки, безсърдечни, безмилостни.32И макар да знаят, че според Божията справедливост които вършат такива дела, заслужават смърт, те не само ги вършат, но и са благосклонни към онези, които ги вършат.