1Как седи усамотен градът, някога тъй многолюден! Стана като вдовица. Великата столица между народите, княгинята сред областите стана поданица.2Горко плаче тя нощем и сълзите ѝ са по бузите ѝ. Измежду всичките ѝ любовници няма кой да я утеши. Всички нейни приятели ѝ изневериха, станаха нейни врагове.3Юда отиде и се пресели поради бедствие и тежко робство. Живее между езичници, не намира покой. Всички, които го преследваха, го настигнаха в теснини.4Пътищата към Сион тъгуват, защото няма кой да отива на празници. Всичките му порти запустяха. Свещениците му въздишат, девиците му са печални. Горко и на самия него!5Враговете му го покориха, неприятелите му плячкосват, защото Господ му изпрати скърби поради многото му беззакония; децата му бяха подкарани в плен пред противника.6И беше взето от Сионовата дъщеря цялото ѝ великолепие. Първенците ѝ са като елени, които не намират пасища. Изтощени, те не можеха да избягат от преследвача.7В дните на бедността и на лишението от дом Йерусалим си спомни за всички свои съкровища, каквито имаше в предишни дни. Когато народът му падна във вража ръка, никой от неговите съюзници не му помогна. Враговете му злорадстват и се надсмиват за неговото опустошение.8Йерусалим тежко съгреши. Затова стана за отвращение. Всички, които го прославяха, го презряха, защото видяха голотата му. И сам той въздиша и се обръща назад в посрама.9По полата му беше нечистотата му, но той не помисляше за следствието от греха си и се унизи много, и няма кой да го утеши. „Погледни, Господи, моето бедствие, казва той, понеже врагът ми се е възгордял!“10Врагът простря ръка върху всичките му скъпоценности. Той вижда в ужас как езичници навлизат в светилището на Господа, за което Ти си заповядал да не влизат в Твоето събрание.11Целият му народ въздиша, търсейки хляб, дава ценности за храна, за да запази живота си. „Погледни, Господи, и виж колко съм унизен!“12Вие, които минавате по пътя, дано не ви сполети подобно нещо! Погледнете и вижте, има ли болка като моята болка, каквато ме е сполетяла, каквато Господ ми изпрати в деня на пламенния Си гняв?13Той изпрати отгоре огън в костите ми, който ги обхвана; постави клопка за краката ми, повали ме, направи ме да бедствам, направи ме пуст и да боледувам всеки ден.14Ярема на беззаконията ми Той стегна около шията ми. Те се сплетоха и се струпаха на врата ми. Той отслаби силите ми. Господ ме предаде в ръцете на ония, на които не мога да противостоя.15Господ повали всред мене всички мои храбри мъже, свика против мене събрание, за да унищожи младите ми воини. Като в лин Господ стъпка девицата, дъщерята на Юда.16Затова аз плача. Окото ми, окото ми вода излива, понеже е далече от мене утешител, който би оживил душата ми. Жителите ми са съсипани, понеже врагът надделя.17Сион простира ръцете си, но няма кой да го утеши. Господ даде заповед срещу Яков съседите му да станат негови врагове. Йерусалим стана нечистота посред тях.18Справедлив е Господ, защото се разбунтувах срещу словото Му. Чуйте, всички народи, и погледнете моята болка! Момичетата и младежите ми бяха взети в плен.19Зова любовниците си, но те ме излъгаха. Свещениците ми и старците ми умират от глад в града, когато си търсят храна, за да запазят живота си.20Погледни, Господи, защото съм в беда. Вътрешността ми се вълнува. Сърцето ми се обърна в мене, задето Ти се противопоставих упорито. По улицата мечът ме лиши от деца, а вкъщи – владее смърт.21Чуха, че стена, а утешител нямам. Чуха всичките ми врагове за моята неволя и се зарадваха, че Ти си сторил това. О, да би привел деня, който Ти възвести, и те да станеха като мене!22Нека се разкрие пред лицето Ти цялата им порочност. И постъпи с тях, както постъпи с мене поради всичките ми грехове, защото са тежки моите стенания и сърцето ми изнемогва.