1В земята Уц* някога живееше един човек на име Йов. Той беше безукорен и справедлив, благоговеещ пред Бога и чужд на всякакво зло.2Родиха му се седем синове и три дъщери.3Той притежаваше седем хиляди броя дребен добитък, три хиляди камили, петстотин впряга волове, петстотин ослици и многобройна прислуга. По благосъстояние този човек превъзхождаше всички жители на Изтока*.4Синовете му имаха обичай да се събират и устройват празнични гощавки у дома си всеки в определения си ден. Те изпращаха пратеници и поканваха трите си сестри да ядат и да пият заедно с тях.5Всеки път когато завършваше поредицата дни на празнични гощавки, Йов изпращаше пратеници да ги повикат, за да ги очисти. Той ставаше рано сутрин, принасяше жертви всеизгаряния за всеки от тях поотделно и един телец за грях за душите им. Защото Йов казваше: „Може би синовете ми са съгрешили и похулили Бога в сърцето си.“ Това Йов правеше всеки път.
Оклеветяване на Йов от Сатана. Изпитания и дълготърпение на невинния праведник
6Един ден, когато Божиите синове* дойдоха да се представят пред Господа, дойде също и Сатана между тях. (3 Цар 22:19; Зах 3:1; Лк 22:31)7Тогава Господ каза на Сатана: „Откъде идваш?“ Сатана отговори на Господ: „Обикалях по земята и странствах по нея.“8А Господ рече на Сатана: „Забеляза ли Моя служител Йов? Няма на земята такъв човек като него: безукорен и справедлив, благоговеещ пред Бога и чужд на всякакво зло.“9Сатана възрази на Господ с думите: „Нима случайно Йов благоговее пред Бога?10Нали Ти Самият пазиш от всяко зло него, семейството му и целия му имот? Ти благослови неговите дела и трудове – затова стадата му се ширят по земята.11Но простри ръка и се докосни до всичко, което той притежава, тогава дали няма да се отрече от Тебе пред Твоето лице.“12Тогава Господ каза на Сатана: „Ето всичко, което той притежава, нека бъде в твоя власт; само него самия не засягай.“ След това Сатана се отдалечи от Господа.13Един ден, когато синовете и дъщерите на Йов ядяха и пиеха вино в дома на първородния си брат,14при Йов дойде вестител и съобщи: „Говедата бяха при ралата и ослиците пасяха около тях,15когато савейци* ги нападнаха и откараха, а слугите поразиха с остър меч. Спасих се само аз, за да ти известя.“16Този още говореше, когато дойде друг и каза: „Огън Божий падна от небето, изгори овците и слугите и ги умъртви. Спасих се само аз, за да ти съобщя.“17Докато и този говореше, ето дойде друг и каза: „Халдейци* се разположиха в три орди, нападнаха камилите и ги отведоха, а слугите поразиха с меч. Спасих се само аз, за да ти известя.“18Този не беше още свършил, дойде друг и извести: „Твоите синове и дъщери ядяха и пиеха вино в дома на своя първороден брат.19Тогава откъм пустинята дойде силна буря и разтърси четирите ъгъла на къщата. Тя се събори върху децата ти и те умряха. Единствен аз се спасих, за да ти известя всичко това.“20Тогава Йов стана, раздра връхната си дреха, острига главата си, падна на земята, благоговейно се поклони до земята21и рече: „Гол излязох от утробата на майка си и гол ще си отида. Господ дал, Господ взел[1]; да бъде благословено името на Господ!“ (Екл 5:14; Сир 11:14)22При всички тези изпитания Йов не съгреши и не похули Бога. (Як 5:11)