Деяния 1

Библия, нов превод от оригиналните езици

1 Първата книга[1], Теофиле, написах за всичко, което Иисус започна да върши и да учи (Мк 16:19; Лк 1:1; Лк 24:36)2 до деня, когато се възнесе, като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които бе избрал.3 На тях с много доказателства представи Себе Си жив след Своето страдание, като им се явяваше в продължение на четиридесет дена и говореше за Божието царство. (Д А 13:31)4 И когато беше заедно с тях, Той им заповяда: „Не се отдалечавайте от Йерусалим, а чакайте обещанието на Отец, за което сте слушали от Мене, (Лк 24:49; Д А 10:41)5 защото Йоан кръщаваше с вода, а вие след няколко дена ще бъдете кръстени със Светия Дух.“ (Лк 3:16; Д А 11:16; Д А 13:24; Д А 19:4)6 А събралите се Го питаха: „Господи, дойде ли времето да възстановиш царството на Израил?“ (Лк 19:11; Лк 24:21)7 Той им рече: „Не се пада на вас да знаете времето или часа, които Отец е определил чрез Своята власт, (Мт 24:36)8 но вие ще получите сила, когато слезе върху вас Светият Дух, и ще Ми бъдете свидетели в Йерусалим, и в цяла Юдея, и в Самария, и чак до края на земята.“ (Лк 24:47; Д А 1:21; Д А 4:33; Д А 5:32; Д А 26:20)9 И като каза това, докато те все още Го гледаха, Той се издигна нагоре и облак Го скри от очите им.10 И както се взираха към небето, докато Той се издигаше, ето пред тях застанаха двама души в бели дрехи11 и рекоха: „Галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето.“ (Мт 26:64; Лк 21:27)12 Тогава те се върнаха в Йерусалим от планината, наречена Елеон[2], която се намира близо до Йерусалим – на един съботен път разстояние. (Лк 24:52)13 И като дойдоха, качиха се в горната стая, където отсядаха: Петър и Яков, Йоан и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилота, и Юда Яковов. (Лк 6:14)14 Те всички в единомислие прекарваха в усърдна молитва заедно с някои жени, с Мария, майката на Иисус, и с Неговите братя.15 В онези дни Петър се изправи сред учениците – а бяха се събрали около сто и двадесет души – и рече:16 „Братя! Трябваше да се изпълни написаното, което бе предрекъл Светият Дух чрез устата на Давид за Юда, водача на онези, които заловиха Иисус. (Лк 22:3)17 Защото той бе причислен към нас и получи жребия на това служение,18 но с наградата за злодеянието си придоби нива и като се строполи, пръсна се през средата и всичките му вътрешности се изсипаха. (Мт 27:3)19 И това стана известно на всички жители на Йерусалим. Затова нарекоха тази нива на техен език Акелдама, тоест кръвна нива.20 Защото в книгата на псалмите е написано: ‘Жилището му да запустее и да няма кой да живее в него, и званието му друг да вземе.’ (Пс 69:26; Пс 109:8)21 И тъй, нужно е един от тези мъже, които бяха с нас през цялото време, докато общуваше с нас Господ Иисус –22 откакто бе кръстен от Йоан до деня, когато се възнесе от нас, – да бъде заедно с нас свидетел на възкресението Му.“ (Лк 3:21; Лк 24:51; Д А 2:32; Д А 10:39)23 Тогава предложиха двама: Йосиф – наричан Варсава, който получи и името Юст, и Матия.24 След това се помолиха с думите: „Ти, Господи, Който познаваш сърцата на всички, покажи кого от тези двамата си избрал (Пс 139:1)25 да приеме жребия на това служение и на апостолството, от което отпадна Юда, за да отиде на своето място.“26 Хвърлиха жребий за тях и жребият се падна на Матия. И той бе причислен към единадесетте апостоли. (Пр 16:33)