Помощ

Veren

1 Имаше един човек от Раматаим-Софим1, от хълмистата земя на Ефрем, и името му беше Елкана, син на Ероам, син на Елиу, син на Тоу, син на Суф, ефратец.
2 И той имаше две жени; името на едната беше Анна, а името на другата – Фенина. Фенина имаше деца, а Анна нямаше деца.
3 А този човек всяка година се изкачваше от града си, за да се поклони и да принесе жертва на ГОСПОДА на Войнствата в Сило. А двамата синове на Илий – Офний и Финеес – бяха свещеници на ГОСПОДА там.
4 И в деня, когато Елкана принасяше жертва, той даваше дялове на жена си Фенина и на всичките ѝ синове и дъщери;
5 а на Анна даваше двоен дял, защото обичаше Анна; но ГОСПОД беше затворил утробата ѝ2.
6 А съперницата ѝ я дразнеше много, за да я наскърбява, защото ГОСПОД беше затворил утробата ѝ.
7 И всяка година, когато той правеше това, тя я дразнеше; всеки път, когато отиваше в ГОСПОДНИЯ дом. И тя плачеше и не ядеше.
8 А мъжът ѝ Елкана ѝ каза: Анна, защо плачеш? Защо не ядеш? И защо е нажалено сърцето ти? Не съм ли аз по-добър за теб от десет сина?
9 Тогава Анна стана, след като ядоха и пиха в Сило. А свещеникът Илий седеше на стол до стълба на вратата на ГОСПОДНИЯ храм.
10 И тя, с огорчена душа, се молеше на ГОСПОДА и плачеше много.
11 И направи обрек и каза: ГОСПОДИ на Войнствата, ако наистина погледнеш на скръбта на слугинята Си и си спомниш за мен, и не забравиш слугинята Си, и дадеш на слугинята Си мъжко дете, тогава аз ще го дам на ГОСПОДА за всичките дни на живота му и бръснач няма да мине върху главата му!
12 И докато тя продължаваше да се моли пред ГОСПОДА, Илий наблюдаваше устата ѝ.
13 А Анна говореше в сърцето си, само устните ѝ се движеха, а гласът ѝ не се чуваше. Затова Илий я помисли за пияна.
14 И Илий ѝ каза: Докога ще си пияна? Откажи се от виното си!
15 А Анна отговори и каза: Не, господарю мой, аз съм жена с наскърбен дух. Нито вино, нито спиртно питие съм пила, а излях душата си пред ГОСПОДА.
16 Не считай слугинята си за негодна жена, защото от голямата си мъка и от скръбта си говорих досега.
17 Тогава Илий отговори и каза: Иди си с мир; и нека Израилевият Бог изпълни молбата ти, която си отправила към Него.
18 А тя каза: Нека слугинята ти намери благоволение в очите ти! И жената отиде по пътя си и яде и лицето ѝ вече не беше скръбно.
19 И те станаха рано сутринта и се поклониха пред ГОСПОДА, и се върнаха, и дойдоха у дома си в Рама3. И Елкана позна жена си Анна, и ГОСПОД си я спомни.
20 И на определеното време, след като забременя, Анна роди син и го нарече Самуил4, като каза: Защото го измолих от ГОСПОДА.
21 И Елкана се изкачи с целия си дом, за да принесе на ГОСПОДА годишната жертва и обрека си.
22 Но Анна не се изкачи, защото каза на мъжа си: Нека не идвам, докато не се отбие детето; тогава ще го занеса, за да се яви пред ГОСПОДА и да остане там завинаги.
23 И мъжът ѝ Елкана ѝ каза: Направи, каквото ти се вижда добре. Остани, докато го отбиеш. Само ГОСПОД да утвърди словото Си! И жената остана и кърми сина си, докато го отби.
24 А когато го отби, го взе със себе си, заедно с три юнеца, една ефа брашно и един мех вино, и го донесе в ГОСПОДНИЯ дом в Сило. А детето беше малко.
25 И заклаха юнеца и донесоха детето при Илий.
26 И тя каза: О, господарю мой! Жива душата ти, господарю мой; аз съм жената, която беше застанала тук, до теб, и се молеше на ГОСПОДА.
27 За това дете се молех и ГОСПОД изпълни молбата ми, която отправих към Негост. 20;.
28 Затова и аз го посветих5 на ГОСПОДА; докато е жив, ще бъде посветен6 на ГОСПОДА. И се поклониха там на ГОСПОДА.
1 ст. 19;
2 ст. 2;
3 ст. 1;
4 Чут от Бога, или: Бог чува
5 букв.: дадох назаем
6 букв.: даден назаем
© 2017 ERF Medien