Помощ

Veren

1 Павел и Тимотей, слуги на Иисус Христос, до всичките светии в Христос Иисус, които са във Филипи, заедно с надзорниците и служителите:
2 Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и от Господ Иисус Христос.
3 Благодаря на моя Бог всеки път, когато си спомням за вас,
4 винаги, във всяка моя молитва, като се моля за всички вас с радост,
5 за вашето участие в делото на благовестието от първия ден досега,
6 като съм уверен точно в това, че Онзи, който е започнал едно добро дело във вас, ще го завърши докрай до Деня на Иисус Христос1.
7 И за мен е добре да мисля това за всички вас, понеже ви имам в сърцето си, тъй като вие всички участвате заедно с мен в благодатта – както в оковите ми, така и в защитата и утвърждаването на благовестието.
8 Защото Бог ми е свидетел как копнея за всички вас със сърдечната любов на Иисус Христос.
9 И за това се моля: любовта ви да изобилства все повече и повече с познаване и всякакво разбиране,
10 за да разпознавате най-доброто и да бъдете искрени и без препънка за Деня на Христос2,
11 изпълнени с плода на правдата, който е чрез Иисус Христос, за слава и хвала на Бога.
12 А желая да знаете, братя, че това, което се случи с мен, спомогна още повече за успеха на благовестието,
13 така че моите окови за Христос станаха известни на цялата претория и на всички други;
14 и повечето от братята, доверявайки се на Господа благодарение на моите окови, станаха много по-смели да говорят Божието слово без страх.
15 Някои наистина проповядват Христос дори от завист и от желание за препирни, а някои и от добра воля.
16 Едните правят това от любов, като знаят, че съм поставен да защитавам благовестието,
17 но другите възвестяват Христос от партизанщина, неискрено, като мислят да прибавят тъга на моите окови.
18 Тогава какво? Само това, че по всякакъв начин – било престорено, или истинно – се проповядва Христос; и затова аз се радвам, и ще се радвам.
19 Защото зная, че това ще послужи за моето спасение чрез вашата молитва и чрез подкрепата на Духа на Иисус Христос
20 според усърдното ми очакване и надежда, че няма в нищо да се посрамя, а както винаги, така и сега, с пълно дръзновение ще бъде възвеличен Христос в тялото ми – било чрез живот или чрез смърт.
21 Защото животът за мен е Христос, а смъртта – придобивка.
22 Но ако живея в плътта, това означава плод от моя труд. И не зная какво да избера,
23 защото съм притиснат между двете; понеже имам желание да си отида и да бъда с Христос, което е много по-добре,
24 но да остана в плътта е по-нужно за вас.
25 И като имам тази увереност, зная, че ще остана и ще продължа с всички вас за вашето напредване и радост във вярата,
26 така че вашата похвала в Иисус Христос да бъде още по-изобилна чрез мен, когато дойда пак при вас.
27 Само се дръжте достойно за Христовото благовестие, така че – независимо дали идвам да ви видя, или отсъствам от вас – да чуя за вас, че стоите твърдо в един дух и че се борите единодушно за вярата на благовестието,
28 и че в нищо не се плашите от противниците; което за тях е доказателство за тяхната гибел, а за вас – за спасение, и то от Бога.
29 Защото на вас ви е дадено относно Христос не само да вярвате в Него, но и да страдате заради Него,
30 като имате същата борба, която сте видели в мен и сега чувате за мен.
1 ст. 10;
2 ст. 6;
© 2017 ERF Medien