1Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено известните между нас събития,2както ни ги предадоха онези, които отначало са били очевидци и служители на словото,3видя се добре и на мен, който изследвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред, почтени Теофиле,4за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван.5В дните на юдейския цар Ирод имаше един свещеник от отряда на Авия на име Захария. Жена му беше от дъщерите на Аарон и се наричаше Елисавета.6Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всичките Господни заповеди и наредби.7Но нямаха дете, защото Елисавета беше безплодна, а и двамата бяха в напреднала възраст.8И когато той изпълняваше свещеническата си служба пред Бога по реда на своя отряд,9според свещеническия обичай на него се падна по жребий да влезе в Господния храм и да кади.10А в часа на каденето цялото множество от народа се молеше навън.11И тогава му се яви Господен ангел, като стоеше отдясно на кадилния олтар.12А когато Захария го видя, се смути и го обзе страх.13Но ангелът му каза: Не се бой, Захария[1], защото твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Йоан[2].14Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото ражданест. 58;.15Защото ще бъде велик пред Господа[3]; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Свети Дух още в майчината си утроба[4].16И ще обърне мнозина от израилевите синове към Господа, техния Бог.17Той ще върви пред лицето Му[5] в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към децата и непокорните – към мъдростта на праведните, за да приготви за Господа подготвен народ[6].18А Захария каза на ангела: По какво ще узная това? Защото аз съм стар, а и жена ми е в напреднала възраст[7].19Ангелът в отговор му каза: Аз съм Гавриил[8], който стои пред Бога, и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това.20И ето, ти ще онемееш и няма да можеш да говориш до деня, когато всичко това се сбъдне, защото не повярва на думите ми, които ще се изпълнят своевременно.21А народът чакаше Захария и се чудеше защо се бави в храма.22А когато излезе, той не можеше да им говори; и те разбраха, че е видял видение в храма, защото той им правеше знаци и оставаше ням.23И когато свършиха дните на службата му, той си отиде у дома.24А след тези дни жена му Елисавета зачена; и се криеше пет месеца, като казваше:25Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да премахне пред хората причината да ме корят.26А в шестия месец ангел Гавриил[9] беше изпратен от Бога в галилейския град, наречен Назарет,27при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от Давидовия дом; а името на девицата беше Мария.28И когато ангелът дойде при нея, каза: Здравей, благодатна! Господ е с теб, (благословена си ти между жените)[10].29А тя много се смути от думите му и недоумяваше какъв ли ще е този поздрав.30И ангелът ѝ каза: Не се бой[11], Мария, защото си придобила Божията благодат.31И ето, ще заченеш в утробата си и ще родиш Син, когото ще наречеш Иисус.32Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния[12]; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид.33Ще царува над якововия дом до века; и царството Му не ще има край.34А Мария каза на ангела: Как ще бъде това, тъй като не познавам мъж?35И ангелът в отговор ѝ каза: Светият Дух ще дойде върху теб и силата на Всевишния ще те осени; затова и Святото, което ще се роди от теб, ще се нарече Божи Син.36Ето, и твоята роднина Елисавета, за която се казваше, че е безплодна, и тя в старините си е заченала син и е вече в шестия месец.37Защото за Бога няма нищо невъзможно[13].38А Мария каза: Ето Господната слугиня; нека ми бъде, както ти си казал. И ангелът си отиде от нея.39През тези дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един юдейски град,40и влезе в къщата на Захария и поздрави Елисавета.41А когато Елисавета чу поздрава на Мария, бебето в утробата ѝ заигра; и Елисавета се изпълни със Светия Духст. 15;,42и като извика със силен глас, каза: Благословена си ти между женитест. 28; и благословен е плодът на твоята утроба!43И откъде ми е това – да дойде при мен майката на моя Господ?44Защото ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, бебето заигра радостно в утробата ми.45И блажена е тази, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното ѝ от Господа.46И Мария каза: Величае душата ми Господа47и зарадва се духът ми в Бога, Спасителя мой.48Защото погледна на ниското положение на Своята слугиня; и ето, отсега нататък ще ме облажават всички родове.49Защото Силният извърши за мен велики дела и свято е Неговото Име.50И от родове в родове Неговата милост е върху онези, които Му се боят.51Той извърши силни дела със Своята мишца. Разпръсна онези, които са горделиви в мислите на сърцето си.52Свали владетели от престолите им и издигна смирени.53Гладни напълни с блага, а богати отпрати празни.54Помогна на слугата Си Израил, за да напомни за Своята милост,55както бе говорил на бащите ни, към Авраам и към неговото потомство до века[14].56И Мария, след като стоя при нея около три месеца, се върна у дома си.57А на Елисавета се навърши времето да роди и тя роди син.58И когато съседите и роднините ѝ чуха, че Господ показал към нея велика милост, се радваха заедно с неяст. 14;.59И на осмия ден дойдоха, за да обрежат детенцето и щяха да го нарекат Захария, по името на баща му.60Но майка му в отговор каза: Не, той ще се нарече Йоанст. 13;.61А те ѝ рекоха: Няма никой в рода ти, който да се нарича с това име.62Тогава запитаха баща му със знаци как би искал той да го нарекат.63А той поиска дъсчица и написа: Йоан е името муст. 13;. И те всички се зачудиха.64И веднага устата му се отвори и езикът му се развърза, и той проговори, и благославяше Бога.65И страх обзе всичките им съседи; и за всичко това се говореше по цялата хълмиста земя на Юдея.66И всички, които чуха това, го пазеха в сърцата си, казвайки: Какво ли ще бъде това дете? И ръката на Господа беше с него.67Тогава баща му Захария се изпълни със Свети Дух[15] и пророкува, казвайки:68Благословен Господ, Израилевият Бог, защото посети Своя народ и извърши изкупление за него.69И въздигна рог на спасение за нас в дома на слугата Си Давид,70както е говорил чрез устата на светите Си пророци от вековете,71спасение от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят;72да покаже милост към бащите ни и да си спомни Своя свят завет[16],73клетвата, с която се закле на баща ни Авраам:74да ни даде, на нас, които сме освободени от ръката на неприятелите ни, да Му служим без страх,75в святост и правда пред Него през всичките си дни.76Да! И ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш; защото ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш пътищата за Него[17],77за да дадеш на Неговия народ да познае спасение чрез прощаване на греховете им,78поради милосърдието на нашия Бог, с което ни посети Зора от висините,79за да осияе седящите в тъмнина и в сянка на смъртта; и да насочи стъпките ни в пътя на мира.80А детето растеше и укрепваше по дух; и беше в пустините до деня, когато се яви на Израил.