Psalm 103 | Neue evangelistische Übersetzung Библия, синодално издание

✕

Anmelden
... und alle Funktionen nutzen!
Psalm 103 | Neue evangelistische Übersetzung

Das große Dankgebet

1 Von David. Auf, meine Seele, lobe Jahwe, / und alles in mir seinen heiligen Namen! 2 Auf, meine Seele, lobe Jahwe, / und vergiss es nie, was er für dich tat! 3 Er vergibt dir all deine Schuld. / Er ist es, der all deine Krankheiten heilt, 4 der dein Leben vom Verderben erlöst, / dich mit Liebe und Erbarmen bedeckt, 5 der dich mit Gutem sättigt dein Leben lang / und dir wie beim Adler das Jungsein erneuert.* 6 Jahwe schafft Gerechtigkeit / und Recht allen Bedrängten. 7 Seine Pläne gab er Mose bekannt, / und Israel hat er die Taten gezeigt. 8 Jahwe ist barmherzig und mit Liebe erfüllt, / voller Gnade und großer Geduld. 9 Er klagt uns nicht beständig an, / wird nicht immer auf uns zornig sein. 10 Er straft uns nicht, wie wir es verdient, / zahlt uns die Verfehlungen nicht heim. 11 Denn so hoch der Himmel über der Erde ist, / so unermesslich ist seine Gnade für jeden, der ihn fürchtet und ehrt. 12 So weit der Osten vom Westen entfernt ist, / so weit schafft er unsere Schuld von uns weg. 13 Wie sich ein Vater über Kinder erbarmt, / so erbarmt sich Jahwe über jeden, der ihn respektvoll ehrt. 14 Er weiß ja, wie vergänglich wir sind; / er vergisst es nicht: Wir bestehen aus Staub. 15 Das Leben des Menschen ist wie das Gras, / es blüht wie eine Blume im Feld. 16 Die Glut aus der Wüste fegt über sie hin. / Schon ist sie weg, hinterlässt keine Spur. 17 Doch die Güte Jahwes hat ewig Bestand, / für immer gilt sie jedem, der ihn ehrt, / und sein Erbarmen auch noch den Kindern und Enkeln, 18 ja allen, die sich an seinen Bund halten / und seine Weisungen bedenken, um sie zu tun. 19 Im Himmel hat Jahwe seinen Thron aufgestellt / und herrscht als König über alles, was ist. 20 Auf, lobt Jahwe, ihr Engel vor ihm, / ihr mächtigen Wesen, die ihr tut, was er sagt, / und gehorsam seine Befehle ausführt! 21 Ja, lobt Jahwe, ihr himmlischen Heere, / ihr seine Diener, die tun, was ihm gefällt! 22 Lobt Jahwe, ihr Geschöpfe des Herrn, / wo immer ihr lebt und er euch regiert! / Auch du, meine Seele, auf, lobe Jahwe!
Библия, синодално издание

(Псалом Давидов за сътворението на света.)

1 Благославяй, душо моя, Господа! Го-споди, Боже мой, Ти си дивно велик; със слава и величие си облечен; 2 Ти се обличаш със светлина като с дреха, простираш небесата като шатра; 3 Ти градиш над водите Твоите горни чертози, правиш облаците Своя колесница, шествуваш върху ветрени криле. 4 Ти правиш ветровете Свои Ангели, огнените пламъци – Свои служители.* 5 Ти си поставил земята на твърди основи: тя няма да се поклати навеки. 6 Покрил си я с бездна като с дреха; води стоят на планините. 7 От Твоята заплаха те бягат, от гласа на Твоя гръм бърже отминават; 8 възлизат по планини, слизат в долини, на място, което си им определил. 9 Ти си турил предел, който няма да преминат, и няма да се върнат да покрият земята. 10 Ти прати извори в долините: между планини текат (води), 11 поят всички полски зверове; дивите осли утоляват жаждата си. 12 При тях обитават птици небесни, изсред клоните издават глас. 13 Ти поиш планините от Своите височини, с плодовете на Твоите дела се насища земята. 14 Ти правиш да расте трева за добитъка и злак за полза на човека, за да произведеш из земята храна 15 и вино, което весели сърцето на човека, и дървено масло, от което блещи лицето му, и хляб, който укрепява сърцето на човека. 16 Насищат се дърветата Господни, кедрите ливански, които Той насади; 17 по тях птици си правят гнезда; елите са жилище на щъркелите, 18 високите планини – на сърните; каменните скали – убежище на зайците. 19 Той направи луната да определя времената, слънцето знае своя заник. 20 Ти простираш тъмата, и става нощ: през нея ходят всички горски зверове; 21 лъвовете рикат за плячка и искат от Бога храна за себе си. 22 Изгрява слънцето (и) те се събират и лягат в своите леговища; 23 човек отива по делата си и по своя работа до вечерта. 24 Колко са многобройни делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро; земята е пълна с Твои произведения. 25 А това велико и пространно море! там има безброй влечуги, малки и големи животни; 26 там плават кораби, там е оня левиатан, който си създал да играе в него. 27 Всички те от Тебе чакат, да им дадеш храната овреме. 28 Даваш им – приемат, отваряш ръката Си – насищат се с благо; 29 скриваш лицето Си – объркват се, отнимаш духа им – умират и в пръстта си се връщат; 30 пратиш духа Си – създават се, и Ти подновяваш лицето на земята. 31 Да бъде Господу слава навеки; да се весели Господ за делата Си! 32 Погледне към земята, и тя се тресе; допре се до планините, и те димят. 33 Ще пея Господу през всичкия си живот, ще пея на моя Бог, докле съществувам. 34 Нека Му бъде благоприятна моята песен; ще се веселя в Господа. 35 Да изчезнат грешниците от земята, и да няма вече беззаконници. Благославяй, душо моя, Господа! Алилуия!