Psalm 137 | Menge Bibel

1 An Babels Strömen, da saßen wir und weinten, wenn Zions wir gedachten; 2 an die Weiden, die dort stehen, hängten wir unsre Harfen; 3 denn Lieder verlangten von uns dort unsre Zwingherrn, und unsre Peiniger hießen uns fröhlich sein: »Singt uns eins von euren Zionsliedern!« 4 Wie sollten wir singen die Lieder des HERRN auf fremdem Boden? 5 Vergesse ich dich, Jerusalem, so verdorre mir die rechte Hand! 6 Die Zunge bleibe mir am Gaumen kleben, wenn ich deiner nicht eingedenk bleibe, wenn ich Jerusalem nicht stelle über alles, was mir Freude macht! 7 Gedenke, HERR, den Söhnen Edoms den Unglückstag Jerusalems, wie sie riefen: »Reißt nieder, reißt nieder bis auf den Grund in ihm!« 8 Bewohnerschaft Babels, Verwüsterin! Heil dem, der dir vergilt dasselbe, was du an uns verübt! 9 Heil dem, der deine Kindlein packt und am Felsen sie zerschmettert!

Библия, синодално издание

(Давидов.)

1 Славя Те от все сърце, пея Ти пред боговете*, (задето послуша всички думи на устата ми;) 2 покланям се пред светия Ти храм и славя Твоето име за Твоята милост и истина, защото Ти възвеличи словото Си по-високо от всяко Твое име. 3 В деня, когато повиках, Ти ме послуша, всели бодрост в душата ми. 4 Ще Те прославят, Господи, всички земни царе, кога чуят думите на Твоите уста, 5 и ще възпяват Господните пътища; защото е велика славата Господня. 6 Висок е Господ: и смирения вижда, и горделивия отдалеч узнава. 7 Ако тръгна посред злополуки – Ти ще ме оживиш, ще простреш ръка върху яростта на моите врагове и Твоята десница ще ме спаси. 8 Господ ще извърши което е потребно за мене! Твоята милост, Господи, е вечна; делата на ръцете Си не изоставяй.

Psalm 137 | Menge Bibel Библия, синодално издание

(Давидов.)