1.Könige 19 | Съвременен български превод

Пророк Илия на планина Хорив

1 Ахав съобщи на Йезавел какво стори Илия и че е избил с меч всички пророци.

2 Тогава Йезавел изпрати пратеник при Илия да каже*: „Нека така да постъпят с мене боговете и още повече да сторят, ако утре по това време не направя твоя живот като живота на един от тях.“

3 Като разбра това, Илия стана и тръгна да спасява живота си, и дойде във Вирсавия, която е в Юдея, и там остави слугата си;

4 когато сам отиде в степта на разстояние един ден път, седна под една хвойна и искаше да умре, казвайки: „Достатъчно е! Сега, Господи, вземи живота ми, защото не съм по-добър от предците си.“

5 Тогава легна и заспа под хвойната. И ето ангел го докосна и му каза: „Стани, яж!“

6 Когато погледна, до главата му имаше питка, печена на жарава, и стомна с вода. Той яде и пи, легна и заспа.

7 Господният ангел се върна и втори път се докосна до него, и каза: „Стани, яж, защото те чака дълъг път.“

8 Той стана, хапна и пийна и като се подкрепи с храната, вървя четиридесет дена и четиридесет нощи до Божията планина Хорив.

9 Там той влезе в една пещера, където пренощува. И ето, Господ отправи слово към него и го попита: „Какво правиш тук, Илия?“

10 А той отговори: „Аз съм много ревнив за Господа, Бога Вседържителя, защото Израилевите синове изоставиха Твоя завет, разрушиха Твоите жертвеници и избиха с меч пророците Ти. Само аз останах и те търсят да погубят моя живот.“

11 Господ каза: „Излез и застани на планината пред Господа. Точно тогава Господ преминава; и голям и силен вятър разтърси планината и събаря скалите пред Господа. Но Господ не е във вятъра; и след вятъра ще има земетръс, но Господ не е в земетръса.

12 И след земетръса – огън, но Господ не е в огъня, а след огъня има полъх на тих вятър.“

13 Когато Илия чу това, покри лицето си със своя кожух, излезе и застана при входа на пещерата. И ето дойде към него глас и го запита: „Какво правиш тук, Илия?“

14 Той отговори: „Пламнах от ревност за Господа, Бога Вседържителя, защото Израилевите синове изоставиха Твоя завет, разрушиха Твоите жертвеници и избиха с меч пророците Ти. Само аз останах и те търсят да погубят моя живот.“

15 И Господ му каза: „Тръгни обратно по своя път през степта към Дамаск и когато пристигнеш там, помажи Азаил за арамейски цар,

16 а Иуй, Нимесиевия син, помажи за израилски цар. Сафатовия син Елисей, от Авел-Мехола, помажи за пророк вместо тебе.

17 Който избегне меча на Азаил, Иуй ще убие него, а Елисей ще умъртви онзи, който се избави от меча на Иуй.

18 Но все пак ще оставя в Израил седем хиляди души – всички, които не са преклонили колена пред Ваал, и всички, чиито уста не са го целували.“

Призоваване на пророк Елисей

19 Така Илия тръгна оттам и намери Елисей, Сафатовия син. Той ореше с дванадесет чифта волове и сам беше с дванадесетия. Когато Илия преминаваше покрай него, хвърли върху него своето наметало.

20 Елисей остави воловете, изтича след Илия и каза: „Позволи ми да целуна баща си и майка си, и ще тръгна след тебе.“ А той му отговори: „Иди и се върни, защото аз съм направил много за тебе.“

21 И той се отдалечи от него, взе чифт волове, закла ги и като запали ралото, изпече месото, раздаде на народа и ядоха. А той стана и тръгна след Илия, и му служеше.

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Louis Segond 1910

1 Achab rapporta à Jézabel tout ce qu'avait fait Élie, et comment il avait tué par l'épée tous les prophètes.

2 Jézabel envoya un messager à Élie, pour lui dire: Que les dieux me traitent dans toute leur rigueur, si demain, à cette heure, je ne fais de ta vie ce que tu as fait de la vie de chacun d'eux!

3 Élie, voyant cela, se leva et s'en alla, pour sauver sa vie. Il arriva à Beer Schéba, qui appartient à Juda, et il y laissa son serviteur.

4 Pour lui, il alla dans le désert où, après une journée de marche, il s'assit sous un genêt, et demanda la mort, en disant: C'est assez! Maintenant, Éternel, prends mon âme, car je ne suis pas meilleur que mes pères.

5 Il se coucha et s'endormit sous un genêt. Et voici, un ange le toucha, et lui dit: Lève-toi, mange.

6 Il regarda, et il y avait à son chevet un gâteau cuit sur des pierres chauffées et une cruche d'eau. Il mangea et but, puis se recoucha.

7 L'ange de l'Éternel vint une seconde fois, le toucha, et dit: Lève-toi, mange, car le chemin est trop long pour toi.

8 Il se leva, mangea et but; et avec la force que lui donna cette nourriture, il marcha quarante jours et quarante nuits jusqu'à la montagne de Dieu, à Horeb.

9 Et là, il entra dans la caverne, et il y passa la nuit. Et voici, la parole de l'Éternel lui fut adressée, en ces mots: Que fais-tu ici, Élie?

10 Il répondit: J'ai déployé mon zèle pour l'Éternel, le Dieu des armées; car les enfants d'Israël ont abandonné ton alliance, ils ont renversé tes autels, et ils ont tué par l'épée tes prophètes; je suis resté, moi seul, et ils cherchent à m'ôter la vie.

11 L'Éternel dit: Sors, et tiens-toi dans la montagne devant l'Éternel! Et voici, l'Éternel passa. Et devant l'Éternel, il y eut un vent fort et violent qui déchirait les montagnes et brisait les rochers: l'Éternel n'était pas dans le vent. Et après le vent, ce fut un tremblement de terre: l'Éternel n'était pas dans le tremblement de terre.

12 Et après le tremblement de terre, un feu: l'Éternel n'était pas dans le feu. Et après le feu, un murmure doux et léger.

13 Quand Élie l'entendit, il s'enveloppa le visage de son manteau, il sortit et se tint à l'entrée de la caverne. Et voici, une voix lui fit entendre ces paroles: Que fais-tu ici, Élie?

14 Il répondit: J'ai déployé mon zèle pour l'Éternel, le Dieu des armées; car les enfants d'Israël ont abandonné ton alliance, ils ont renversé tes autels, et ils ont tué par l'épée tes prophètes; je suis resté, moi seul, et ils cherchent à m'ôter la vie.

15 L'Éternel lui dit: Va, reprends ton chemin par le désert jusqu'à Damas; et quand tu seras arrivé, tu oindras Hazaël pour roi de Syrie.

16 Tu oindras aussi Jéhu, fils de Nimschi, pour roi d'Israël; et tu oindras Élisée, fils de Schaphath, d'Abel Mehola, pour prophète à ta place.

17 Et il arrivera que celui qui échappera à l'épée de Hazaël, Jéhu le fera mourir; et celui qui échappera à l'épée de Jéhu, Élisée le fera mourir.

18 Mais je laisserai en Israël sept mille hommes, tous ceux qui n'ont point fléchi les genoux devant Baal, et dont la bouche ne l'a point baisé.

19 Élie partit de là, et il trouva Élisée, fils de Schaphath, qui labourait. Il y avait devant lui douze paires de boeufs, et il était avec la douzième. Élie s'approcha de lui, et il jeta sur lui son manteau.

20 Élisée, quittant ses boeufs, courut après Élie, et dit: Laisse-moi embrasser mon père et ma mère, et je te suivrai. Élie lui répondit: Va, et reviens; car pense à ce que je t'ai fait.

21 Après s'être éloigné d'Élie, il revint prendre une paire de boeufs, qu'il offrit en sacrifice; avec l'attelage des boeufs, il fit cuire leur chair, et la donna à manger au peuple. Puis il se leva, suivit Élie, et fut à son service.

Public Domain