1И ето по внушение на Господа Божий човек дойде от Юдея във Ветил, когато Йеровоам стоеше при жертвеника да принесе кадилна жертва.2И срещу жертвеника възвести словото на Господа, казвайки: „Жертвенико, жертвенико, така говори Господ: „Ето в Давидовия дом ще се роди син на име Йосия; той ще принесе върху тебе в жертва свещениците на високите места, които принасят кадиво, и ще изгори върху тебе човешки кости, за да те оскверни“.“3И в същия ден той даде знамение, че Господ е казал: „Ето знамението на Господа: жертвеникът ще се разцепи и пепелта, която е по него, ще се разпилее.“4Когато цар Йеровоам чу думите, които Божият човек произнесе срещу жертвеника във Ветил, простря ръката си откъм жертвеника и каза: „Хванете го!“ И ръката, която беше прострял, се вцепени и не можеше да я отдръпне към себе си.5Жертвеникът се разцепи и пепелта от него се разпиля според знамението, което Божият човек даде чрез словото Господне.6Тогава цар Йеровоам каза на Божия човек: „Поискай милост от Господа, своя Бог, и се помоли за мене, за да мога да отдръпна ръката си.“ Божият човек помоли Господа за милост и ръката на царя се отдръпна към него и стана, както преди.7Тогава царят се обърна към Божия човек: „Ела с мене у дома, подкрепи се с храна и ще ти дам подарък.“8Но Божият човек отговори на царя: „Да ми даваш и половината от своя дом, няма да дойда с тебе, няма да ям хляб, нито ще пия вода на това място,9защото така ми беше заповядано чрез словото Господне: „Не яж хляб там, не пий вода и не се връщай по пътя, по който си вървял“!“10Така той си тръгна по друг път и не се върна по същия път, по който беше дошъл във Ветил.11А във Ветил живееше един стар пророк. Един от неговите синове дойде и му разказа за всички неща, които Божият пророк беше направил в този ден във Ветил; а синовете преразказаха на баща си също словата, които той беше изговорил на царя.12Тогава баща им каза: „По кой път си отиде?“ Синовете му бяха видели по кой път тръгна Божият човек, който беше дошъл от Юдея.13И той каза на синовете си: „Оседлайте осела ми!“ Те оседлаха един осел за него и той се качи на него,14и тръгна след Божия човек, и го намери, седнал под един дъб, и го попита: „Ти ли си Божият човек, който беше дошъл от Юдея.“ А той отговори: „Аз съм.“15Тогава му каза: „Ела с мене у дома и се нахрани.“16А той отговори: „Не мога да се върна с тебе, нито да дойда у тебе, нито ще ям или пия вода с тебе на това място,17защото чрез словото Господне ми е казано: „Не яж хляб, нито пий вода там и не се връщай по пътя, по който си дошъл“!“18А той му каза: „Аз съм пророк като тебе и ангел ми съобщи словото на Господа, казвайки: „Върни го при себе си у дома си, за да яде хляб и да пие вода“!“ Но той го лъжеше.19Така човекът се върна с него, яде хляб и пи вода в неговия дом.20А докато те седяха на трапезата, слово от Господа беше изречено до пророка, който го върна,21и той каза на Божия човек, който беше дошъл от Юдея: „Така казва Господ: „Тъй като не се покори на словото на Господа и не спази заповедта, която ти заповяда Господ, твоят Бог,22но се върна, яде хляб и пи вода на това място, за което Той ти беше казал да не ядеш, нито да пиеш вода там, тялото ти няма да влезе в гробницата на предците ти“.“23След като човекът беше ял и пил, старият пророк оседла осела на пророка, когото беше върнал,24и пророкът си замина. По пътя го срещна лъв и го уби. И тялото му лежеше захвърлено на пътя; оселът пък стоеше при него, а лъвът стоеше до тялото.25И ето хора, които минаваха, видяха тялото, захвърлено на пътя, и лъва, стоящ до тялото. И след като отидоха в града, в който живееше старецът пророк, разказаха това.26Когато пророкът, който го беше върнал от път, чу това, каза: „Този е Божият човек, който не послуша заповедта на Господа. Затова Господ го предаде на лъва и той го разкъса и го уби според думите на Господа.“27Тогава той рече на синовете си: „Оседлайте ми осела.“ И те го оседлаха.28Той отиде и намери тялото му, захвърлено на пътя, а оселът стоеше край тялото и лъвът нито беше изял тялото, нито беше разкъсал осела.29Тогава пророкът вдигна тялото на Божия човек, качи го на осела и го занесе обратно. Така пророкът тръгна за града си, за да го оплаче и да го погребе.30И положи тялото му в своята гробница и те го оплакваха: „Горко, брате мой.“31След като го погреба, той каза на синовете си: „Когато умра, погребете и мене в гробницата, в която е погребан Божият човек; до неговите кости положете моите кости,32защото непременно ще се сбъдне словото на Господа, което той произнесе срещу жертвеника във Ветил и срещу всички светилища по високите места, които са в самарийските градове.“33Но и след това събитие Йеровоам не се отвърна от лошия си път, а продължи да поставя за високите места свещеници от народа – който пожелаеше, той го посвещаваше и ставаше свещеник на високо място.34И това нещо водеше към грях Йеровоамовия дом, към гибел и към изтребването му от лицето на земята.
Louis Segond 1910
1Voici, un homme de Dieu arriva de Juda à Béthel, par la parole de l'Éternel, pendant que Jéroboam se tenait à l'autel pour brûler des parfums.2Il cria contre l'autel, par la parole de l'Éternel, et il dit: Autel! autel! ainsi parle l'Éternel: Voici, il naîtra un fils à la maison de David; son nom sera Josias; il immolera sur toi les prêtres des hauts lieux qui brûlent sur toi des parfums, et l'on brûlera sur toi des ossements d'hommes!3Et le même jour il donna un signe, en disant: C'est ici le signe que l'Éternel a parlé: Voici, l'autel se fendra, et la cendre qui est dessus sera répandue.4Lorsque le roi entendit la parole que l'homme de Dieu avait criée contre l'autel de Béthel, il avança la main de dessus l'autel, en disant: Saisissez le! Et la main que Jéroboam avait étendue contre lui devint sèche, et il ne put la ramener à soi.5L'autel se fendit, et la cendre qui était dessus fut répandue, selon le signe qu'avait donné l'homme de Dieu, par la parole de l'Éternel.6Alors le roi prit la parole, et dit à l'homme de Dieu: Implore l'Éternel, ton Dieu, et prie pour moi, afin que je puisse retirer ma main. L'homme de Dieu implora l'Éternel, et le roi put retirer sa main, qui fut comme auparavant.7Le roi dit à l'homme de Dieu: Entre avec moi dans la maison, tu prendras quelque nourriture, et je te donnerai un présent.8L'homme de Dieu dit au roi: Quand tu me donnerais la moitié de ta maison, je n'entrerais pas avec toi. Je ne mangerai point de pain, et je ne boirai point d'eau dans ce lieu-ci;9car cet ordre m'a été donné, par la parole de l'Éternel: Tu ne mangeras point de pain et tu ne boiras point d'eau, et tu ne prendras pas à ton retour le chemin par lequel tu seras allé.10Et il s'en alla par un autre chemin, il ne prit pas à son retour le chemin par lequel il était venu à Béthel.11Or il y avait un vieux prophète qui demeurait à Béthel. Ses fils vinrent lui raconter toutes les choses que l'homme de Dieu avait faites à Béthel ce jour-là, et les paroles qu'il avait dites au roi. Lorsqu'ils en eurent fait le récit à leur père,12il leur dit: Par quel chemin s'en est-il allé? Ses fils avaient vu par quel chemin s'en était allé l'homme de Dieu qui était venu de Juda.13Et il dit à ses fils: Sellez-moi l'âne. Ils lui sellèrent l'âne, et il monta dessus.14Il alla après l'homme de Dieu, et il le trouva assis sous un térébinthe. Il lui dit: Es-tu l'homme de Dieu qui est venu de Juda? Il répondit: Je le suis.15Alors il lui dit: Viens avec moi à la maison, et tu prendras quelque nourriture.16Mais il répondit: Je ne puis ni retourner avec toi, ni entrer chez toi. Je ne mangerai point de pain, je ne boirai point d'eau avec toi en ce lieu-ci;17car il m'a été dit, par la parole de l'Éternel: Tu n'y mangeras point de pain et tu n'y boiras point d'eau, et tu ne prendras pas à ton retour le chemin par lequel tu seras allé.18Et il lui dit: Moi aussi, je suis prophète comme toi; et un ange m'a parlé de la part de l'Éternel, et m'a dit: Ramène-le avec toi dans ta maison, et qu'il mange du pain et boive de l'eau. Il lui mentait.19L'homme de Dieu retourna avec lui, et il mangea du pain et but de l'eau dans sa maison.20Comme ils étaient assis à table, la parole de l'Éternel fut adressée au prophète qui l'avait ramené.21Et il cria à l'homme de Dieu qui était venu de Juda: Ainsi parle l'Éternel: Parce que tu as été rebelle à l'ordre de l'Éternel, et que tu n'as pas observé le commandement que l'Éternel, ton Dieu, t'avait donné;22parce que tu es retourné, et que tu as mangé du pain et bu de l'eau dans le lieu dont il t'avait dit: Tu n'y mangeras point de pain et tu n'y boiras point d'eau, -ton cadavre n'entrera pas dans le sépulcre de tes pères.23Et quand le prophète qu'il avait ramené eut mangé du pain et qu'il eut bu de l'eau, il sella l'âne pour lui.24L'homme de Dieu s'en alla: et il fut rencontré dans le chemin par un lion qui le tua. Son cadavre était étendu dans le chemin; l'âne resta près de lui, et le lion se tint à côté du cadavre.25Et voici, des gens qui passaient virent le cadavre étendu dans le chemin et le lion se tenant à côté du cadavre; et ils en parlèrent à leur arrivée dans la ville où demeurait le vieux prophète.26Lorsque le prophète qui avait ramené du chemin l'homme de Dieu l'eut appris, il dit: C'est l'homme de Dieu qui a été rebelle à l'ordre de l'Éternel, et l'Éternel l'a livré au lion, qui l'a déchiré et l'a fait mourir, selon la parole que l'Éternel lui avait dite.27Puis, s'adressant à ses fils, il dit: Sellez-moi l'âne. Ils le sellèrent,28et il partit. Il trouva le cadavre étendu dans le chemin, et l'âne et le lion qui se tenaient à côté du cadavre. Le lion n'avait pas dévoré le cadavre et n'avait pas déchiré l'âne.29Le prophète releva le cadavre de l'homme de Dieu, le plaça sur l'âne, et le ramena; et le vieux prophète rentra dans la ville pour le pleurer et pour l'enterrer.30Il mit son cadavre dans le sépulcre, et l'on pleura sur lui, en disant: Hélas, mon frère!31Après l'avoir enterré, il dit à ses fils: Quand je serai mort, vous m'enterrerez dans le sépulcre où est enterré l'homme de Dieu, vous déposerez mes os à côté de ses os.32Car elle s'accomplira, la parole qu'il a criée, de la part de l'Éternel, contre l'autel de Béthel et contre toutes les maisons des hauts lieux qui sont dans les villes de Samarie.33Après cet événement, Jéroboam ne se détourna point de sa mauvaise voie. Il créa de nouveau des prêtres des hauts lieux pris parmi tout le peuple; quiconque en avait le désir, il le consacrait prêtre des hauts lieux.34Ce fut là une occasion de péché pour la maison de Jéroboam, et c'est pour cela qu'elle a été exterminée et détruite de dessus la face de la terre.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.