Rut 1 | Съвременен български превод

Семейството на Ноемин

1 По времето, когато в Израил управляваха съдиите, в страната настана глад. Тогава един човек от Витлеем в Юдея отиде да живее като пришелец в земята Моав заедно с жена си и двамата си синове.

2 Този човек се казваше Елимелех, жена му – Ноемин, а двамата му синове – Махлон и Хилеон; те бяха ефратци от Витлеем в Юдея. Всичките дойдоха в земята Моав и се заселиха там.

3 Но Елимелех, мъжът на Ноемин, умря и тя остана сама с двамата си синове.

4 Те си взеха за жени моавки. Едната се наричаше Орфа, а другата – Рут; и живяха там около десет години.

5 Тогава умряха и двамата – Махлон и Хилеон, и тази жена остана сама, без двамата си синове и без мъжа си.

Завръщане на Ноемин от Моав във Витлеем

6 Тогава тя реши да се върне заедно със снахите си от земята Моав, понеже бе чула в Моав, че Господ се е погрижил милостиво за Своя народ и отново му е дал хляб.

7 Затова тя напусна мястото, където живееше – тя и заедно с нея двете и снахи. Така те вървяха по пътя, за да се завърнат в юдейската земя.

8 Ноемин каза на двете си снахи: „Хайде, върнете се всяка в майчината си къща; нека Господ ви окаже милост тъй, както вие постъпихте с умрелите и с мене!

9 Да ви даде Господ да намерите покой всяка в къщата на своя мъж.“ Тогава тя ги целуна на раздяла. Но те заплакаха с висок глас

10 и и казаха: „Не, ние искаме да се върнем с тебе при твоя народ.“

11 А Ноемин отговори: „Върнете се, дъщери мои; защо ще вървите с мене? Нима имам още синове в утробата си, които биха ви били съпрузи?

12 Върнете се, мои дъщери, идете си, защото аз съм вече твърде стара, за да се омъжа отново. Даже и да помислех „Имам още надежда“ и ако тази нощ да бих се омъжила, и дори да бих родила синове,

13 бихте ли чакали, докато те пораснат? Можете ли заради тях да се откажете от омъжване? Не, дъщери мои, ще ми бъде мъчно за вас, защото ръката на Господа се насочи против мене.“

14 Но те отново заплакаха с висок глас. Орфа целуна на раздяла свекърва си и се върна при народа си, а Рут последва свекърва си.

Верността на Рут към Ноемин

15 Ноемин каза на Рут: „Ето етърва ти се върна при народа си и при своя бог. Върни се и ти след етърва си.“

16 Но Рут отвърна: „Не ме умолявай да те изоставя и да се върна без тебе. Където отидеш ти, там ще дойда и аз, и където се заселиш ти, там ще се заселя и аз. Твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог – мой Бог.

17 Където умреш ти, там ще умра и аз и там ще бъда погребана. Нека Господ постъпи с мене така и това да ми отреди. Само смъртта ще ни раздели.“

18 Като видя, че твърдо е решила да тръгне с нея, Ноемин престана да и говори.

Пристигане на Рут и Ноемин във Витлеем

19 И така, двете вървяха, докато стигнаха до Витлеем. Когато пристигнаха, целият град ги одумваше и жените казваха: „Не е ли това Ноемин?“

20 Но тя им отговори: „Не ме наричайте вече Ноемин*, наричайте ме Мара*, защото Всесилният ме изпълни с голяма горест.

21 Оттук потеглих богата, а Господ ме върна бедна. Защо ще ме наричате Ноемин, когато Господ ме унизи и Всесилният ми прати нещастие?“

22 И така Ноемин се върна заедно със снаха си, моавката Рут, която дойде от земята Моав. Те пристигнаха във Витлеем в началото на ечемичната жетва.

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Louis Segond 1910

1 Du temps des juges, il y eut une famine dans le pays. Un homme de Bethléhem de Juda partit, avec sa femme et ses deux fils, pour faire un séjour dans le pays de Moab.

2 Le nom de cet homme était Élimélec, celui de sa femme Naomi, et ses deux fils s'appelaient Machlon et Kiljon; ils étaient Éphratiens, de Bethléhem de Juda. Arrivés au pays de Moab, ils y fixèrent leur demeure.

3 Élimélec, mari de Naomi, mourut, et elle resta avec ses deux fils.

4 Ils prirent des femmes Moabites, dont l'une se nommait Orpa, et l'autre Ruth, et ils habitèrent là environ dix ans.

5 Machlon et Kiljon moururent aussi tous les deux, et Naomi resta privée de ses deux fils et de son mari.

6 Puis elle se leva, elle et ses belles-filles, afin de quitter le pays de Moab, car elle apprit au pays de Moab que l'Éternel avait visité son peuple et lui avait donné du pain.

7 Elle sortit du lieu qu'elle habitait, accompagnée de ses deux belles-filles, et elle se mit en route pour retourner dans le pays de Juda.

8 Naomi dit alors à ses deux belles-filles: Allez, retournez chacune à la maison de sa mère! Que l'Éternel use de bonté envers vous, comme vous l'avez fait envers ceux qui sont morts et envers moi!

9 Que l'Éternel vous fasse trouver à chacune du repos dans la maison d'un mari! Et elle les baisa. Elles élevèrent la voix, et pleurèrent;

10 et elles lui dirent: Non, nous irons avec toi vers ton peuple.

11 Naomi, dit: Retournez, mes filles! Pourquoi viendriez-vous avec moi? Ai-je encore dans mon sein des fils qui puissent devenir vos maris?

12 Retournez, mes filles, allez! Je suis trop vieille pour me remarier. Et quand je dirais: J'ai de l'espérance; quand cette nuit même je serais avec un mari, et que j'enfanterais des fils,

13 attendriez-vous pour cela qu'ils eussent grandi, refuseriez-vous pour cela de vous marier? Non, mes filles! car à cause de vous je suis dans une grande affliction de ce que la main de l'Éternel s'est étendue contre moi.

14 Et elles élevèrent la voix, et pleurèrent encore. Orpa baisa sa belle-mère, mais Ruth s'attacha à elle.

15 Naomi dit à Ruth: Voici, ta belle-soeur est retournée vers son peuple et vers ses dieux; retourne, comme ta belle-soeur.

16 Ruth répondit: Ne me presse pas de te laisser, de retourner loin de toi! Où tu iras j'irai, où tu demeureras je demeurerai; ton peuple sera mon peuple, et ton Dieu sera mon Dieu;

17 où tu mourras je mourrai, et j'y serai enterrée. Que l'Éternel me traite dans toute sa rigueur, si autre chose que la mort vient à me séparer de toi!

18 Naomi, la voyant décidée à aller avec elle, cessa ses instances.

19 Elles firent ensemble le voyage jusqu'à leur arrivée à Bethléhem. Et lorsqu'elles entrèrent dans Bethléhem, toute la ville fut émue à cause d'elles, et les femmes disaient: Est-ce là Naomi?

20 Elle leur dit: Ne m'appelez pas Naomi; appelez-moi Mara, car le Tout Puissant m'a remplie d'amertume.

21 J'étais dans l'abondance à mon départ, et l'Éternel me ramène les mains vides. Pourquoi m'appelleriez-vous Naomi, après que l'Éternel s'est prononcé contre moi, et que le Tout Puissant m'a affligée?

22 Ainsi revinrent du pays de Moab Naomi et sa belle-fille, Ruth la Moabite. Elles arrivèrent à Bethléhem au commencement de la moisson des orges.

Public Domain