1За първия певец. Псалом на Давид. Боже, Когото аз възхвалявам, недей да мълчиш,2защото против мене са зинали уста на нечестив и уста на коварен човек; говорят ми с лъжлив език;3обкръжават ме с думи на омраза и неоснователно воюват срещу мене.4Те враждуват против мене, докато аз се моля за тях;5отвръщат ми със зло за доброто, с омраза – за моята обич.6Постави над него нечестив човек и Сатаната да застане от дясната му страна.7Когато бива съден, да излезе виновен и дори молитвата му да бъде смятана за грях.8Дните му да бъдат малко и званието му друг да вземе.9Децата му да останат сираци, а жена му – вдовица.10Дано децата му да се скитат и да станат просяци, да търсят хляб далече от разрушените си домове.11Лихвар да заграби всичко, което притежава, и чужди хора да разграбят всичко, за което е работил.12Да няма кой над него да се съжали, да няма кой да се погрижи за сираците му.13Потомството му да загине и името му да се заличи още в следващия род.14Нечестието на предците му да бъде споменато пред Господа и грехът на майка му да не бъде заличен.15Те да бъдат винаги пред Господа и Той да заличи спомена за тях от земята16– затова, че такъв човек не е помислил да бъде милостив, а преследва беден и безпомощен, както и човек със съкрушено сърце, за да го умъртви;17той обикна проклятието и то ще падне върху него; не пожела благословението и то ще се отдалечи от него;18той се облече в проклятие като с дреха; то се вля като вода в неговите вътрешности и като елей* – в неговите кости;19нека то му бъде като дреха, с която се облича, и като пояс, с който постоянно се опасва.20Такава да бъде отплатата от Господа на обвинителите ми и на онези, които злостно заговорничат срещу мене.21Но Ти, Господи, Владико, защити ме заради Своето име, защото Твоята милост е голяма; избави ме,22защото съм беден и безпомощен и сърцето ми е наранено в моите гърди.23Аз чезна като избледняваща сянка; гонят ме като скакалец.24Коленете ми изнемощяха от пост и тялото ми стана кожа и кости.25Станах за присмех пред хората; които ме виждат, поклащат глава.26Помогни ми, Господи, Боже Мой, спаси ме заради Своята милост.27Нека се разбере, че това е Твоята ръка и че Ти, Господи, си извършил това.28Те проклинат, Ти пък благославяй; те въстават, но да бъдат посрамени, а Твоят служител нека се зарадва.29Да се облекат в безчестие моите обвинители и нека като с дреха да се покрият със своя срам.30А пък аз с уста непрестанно ще славя Господа и сред мнозина ще Го възхвалявам,31защото Той закриля бедния, за да го спаси от онези, които го осъждат.
Louis Segond 1910
1Au chef des chantres. De David. Psaume. Dieu de ma louange, ne te tais point!2Car ils ouvrent contre moi une bouche méchante et trompeuse, Ils me parlent avec une langue mensongère,3Ils m'environnent de discours haineux Et ils me font la guerre sans cause.4Tandis que je les aime, ils sont mes adversaires; Mais moi je recours à la prière.5Ils me rendent le mal pour le bien, Et de la haine pour mon amour.6Place-le sous l'autorité d'un méchant, Et qu'un accusateur se tienne à sa droite!7Quand on le jugera, qu'il soit déclaré coupable, Et que sa prière passe pour un péché!8Que ses jours soient peu nombreux, Qu'un autre prenne sa charge!9Que ses enfants deviennent orphelins, Et sa femme veuve!10Que ses enfants soient vagabonds et qu'ils mendient, Qu'ils cherchent du pain loin de leur demeure en ruines!11Que le créancier s'empare de tout ce qui est à lui, Et que les étrangers pillent le fruit de son travail!12Que nul ne conserve pour lui de l'affection, Et que personne n'ait pitié de ses orphelins!13Que ses descendants soient exterminés, Et que leur nom s'éteigne dans la génération suivante!14Que l'iniquité de ses pères reste en souvenir devant l'Éternel, Et que le péché de sa mère ne soit point effacé!15Qu'ils soient toujours présents devant l'Éternel, Et qu'il retranche de la terre leur mémoire,16Parce qu'il ne s'est pas souvenu d'exercer la miséricorde, Parce qu'il a persécuté le malheureux et l'indigent, Jusqu'à faire mourir l'homme au coeur brisé!17Il aimait la malédiction: qu'elle tombe sur lui! Il ne se plaisait pas à la bénédiction: qu'elle s'éloigne de lui!18Qu'il revête la malédiction comme son vêtement, Qu'elle pénètre comme de l'eau dans son intérieur, Comme de l'huile dans ses os!19Qu'elle lui serve de vêtement pour se couvrir, De ceinture dont il soit toujours ceint!20Tel soit, de la part de l'Éternel, le salaire de mes ennemis, Et de ceux qui parlent méchamment de moi!21Et toi, Éternel, Seigneur! agis en ma faveur à cause de ton nom, Car ta bonté est grande; délivre-moi!22Je suis malheureux et indigent, Et mon coeur est blessé au dedans de moi.23Je m'en vais comme l'ombre à son déclin, Je suis chassé comme la sauterelle.24Mes genoux sont affaiblis par le jeûne, Et mon corps est épuisé de maigreur.25Je suis pour eux un objet d'opprobre; Ils me regardent, et secouent la tête.26Secours-moi, Éternel, mon Dieu! Sauve-moi par ta bonté!27Et qu'ils sachent que c'est ta main, Que c'est toi, Éternel, qui l'as fait!28S'ils maudissent, toi tu béniras; S'ils se lèvent, ils seront confus, Et ton serviteur se réjouira.29Que mes adversaires revêtent l'ignominie, Qu'ils se couvrent de leur honte comme d'un manteau!30Je louerai de ma bouche hautement l'Éternel, Je le célébrerai au milieu de la multitude;31Car il se tient à la droite du pauvre, Pour le délivrer de ceux qui le condamnent.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.