Psalm 106 | Съвременен български превод

Небесна милост към грешния народ

(105)

1 Прославяйте Господа, защото е благ, защото Неговата милост е вечна.

2 Кой може да изрази могъществото на Господа, кой може да изрече всички похвали за Него?

3 Блажени са онези, които спазват Закона и постъпват праведно по всяко време.

4 Господи, спомни си за мене, понеже обичаш Своя народ; спаси ме, като ми окажеш помощ,

5 за да видя благоденствието на Твоите избраници, да се веселя с веселието на Твоя народ, да се хваля заедно с Твоите избраници.

6 Ние и нашите предци съгрешихме, извършихме беззаконие, постъпихме несправедливо.

7 Нашите предци не разбраха Твоите чудеса в Египет, не си спомниха многото Ти милости и възроптаха при морето, при Червеното море.

8 Но Той ги спаси заради името Си, за да покаже Своето могъщество.

9 Властно заповяда на Червеното море и то пресъхна. Той ги преведе по бездните като по сухо,

10 спаси ги от ръката на противника и ги избави от ръката на врага.

11 Водите покриха враговете им, не остана нито един от тях.

12 Тогава израилтяните повярваха на Неговите думи, изпяха хвалебна песен за Него.

13 Но скоро забравиха делата Му, не дочакаха Неговия съвет;

14 увлякоха се от лакомия в пустинята и изкусиха Бога в необитаемата местност.

15 И Той изпълни това, което искаха, но изпрати болест на телата им.

16 Тогава завидяха в стана на Мойсей и на Аарон, посветен на Господа.

17 Земята се разтвори, погълна Датан и покри хората на Авирон.

18 И огън пламна в тяхното сборище, пламък изгори нечестивите.

19 Направиха телец на Хорив и се поклониха на идола;

20 и замениха славата на своя Бог с образа на вол, който яде трева.

21 Забравиха Бога, своя Спасител, Който извърши велики дела в Египет,

22 дела, достойни за учудване в земята на Хам, страшни при Червено море.

23 И щеше да ги унищожи, ако избраният от Него Мойсей не бе застанал пред Него в пролома да отклони яростта Му, за да не ги погуби.

24 После те презряха желаната земя*, не вярваха на Неговото обещание

25 и роптаеха в шатрите си, не се вслушваха в гласа на Господа.

26 И Той вдигна ръката Си против тях, за да ги повали в пустинята,

27 да повали потомците им сред народите и да ги разсее по другите земи.

28 Те се присъединиха към Ваал-Фегор и ядоха жертви, принасяни на мъртви божества,

29 и разгневиха Бога с делата си, и върху тях връхлетя голяма гибел.

30 Но стана Финеес и ги осъди, и гибелта престана.

31 И това му се зачете за праведно дело от род в род за вечни времена.

32 И пак разгневиха Бога при водите на Мерива и заради тях Мойсей трябваше да пострада,

33 защото те огорчиха духа му и той говори необмислено с устата си.

34 Те не изтребиха народите, както им бе заповядал Господ,

35 а се смесиха с езичниците и се научиха на техните постъпки;

36 служиха на техните идоли, които им станаха примка.

37 Синовете и дъщерите си принасяха в жертва на злите духове;

38 проливаха невинна кръв, кръвта на синовете и дъщерите си, които принасяха в жертва на ханаанските идоли, и земята се оскверни от кръвопролитие.

39 Така се оскверниха чрез делата си, блудстваха с постъпките си.

40 И Господ се разгневи силно срещу Своя народ, погнуси се от Своите избраници.

41 Предаде ги в ръцете на езичниците и започнаха да ги владеят онези, които ги мразеха.

42 Враговете им ги потискаха и те бяха сломени под тяхната власт.

43 Много пъти Той ги избавяше, но те Го огорчаваха с упорството си.

44 Но Той милостиво поглеждаше към техните страдания винаги, когато чуваше техните вопли,

45 и си спомняше Своя завет с тях, и се разкайваше поради голямата Си милост;

46 и възбуждаше към тях състрадание у всички, които ги вземаха в плен.

47 Господи, Боже наш, спаси ни и ни събери измежду народите, за да прославяме Твоето свято име, да се хвалим с Твоята слава!

48 Благословен да бъде Господ, Бог Израилев, отвека и довека! И цял народ да каже: „Амин! Алилуя!“

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Louis Segond 1910

1 Louez l'Éternel! Louez l'Éternel, car il est bon, Car sa miséricorde dure à toujours!

2 Qui dira les hauts faits de l'Éternel? Qui publiera toute sa louange?

3 Heureux ceux qui observent la loi, Qui pratiquent la justice en tout temps!

4 Éternel, souviens-toi de moi dans ta bienveillance pour ton peuple! Souviens-toi de moi en lui accordant ton secours,

5 Afin que je voie le bonheur de tes élus, Que je me réjouisse de la joie de ton peuple, Et que je me glorifie avec ton héritage!

6 Nous avons péché comme nos pères, Nous avons commis l'iniquité, nous avons fait le mal.

7 Nos pères en Égypte ne furent pas attentifs à tes miracles, Ils ne se rappelèrent pas la multitude de tes grâces, Ils furent rebelles près de la mer, près de la mer Rouge.

8 Mais il les sauva à cause de son nom, Pour manifester sa puissance.

9 Il menaça la mer Rouge, et elle se dessécha; Et il les fit marcher à travers les abîmes comme dans un désert.

10 Il les sauva de la main de celui qui les haïssait, Il les délivra de la main de l'ennemi.

11 Les eaux couvrirent leurs adversaires: Il n'en resta pas un seul.

12 Et ils crurent à ses paroles, Ils chantèrent ses louanges.

13 Mais ils oublièrent bientôt ses oeuvres, Ils n'attendirent pas l'exécution de ses desseins.

14 Ils furent saisis de convoitise dans le désert, Et ils tentèrent Dieu dans la solitude.

15 Il leur accorda ce qu'ils demandaient; Puis il envoya le dépérissement dans leur corps.

16 Ils se montrèrent, dans le camp, jaloux contre Moïse, Contre Aaron, le saint de l'Éternel.

17 La terre s'ouvrit et engloutit Dathan, Et elle se referma sur la troupe d'Abiram;

18 Le feu embrasa leur troupe, La flamme consuma les méchants.

19 Ils firent un veau en Horeb, Ils se prosternèrent devant une image de fonte,

20 Ils échangèrent leur gloire Contre la figure d'un boeuf qui mange l'herbe.

21 Ils oublièrent Dieu, leur sauveur, Qui avait fait de grandes choses en Égypte,

22 Des miracles dans le pays de Cham, Des prodiges sur la mer Rouge.

23 Et il parla de les exterminer; Mais Moïse, son élu, se tint à la brèche devant lui, Pour détourner sa fureur et l'empêcher de les détruire.

24 Ils méprisèrent le pays des délices; Ils ne crurent pas à la parole de l'Éternel,

25 Ils murmurèrent dans leurs tentes, Ils n'obéirent point à sa voix.

26 Et il leva la main pour jurer De les faire tomber dans le désert,

27 De faire tomber leur postérité parmi les nations, Et de les disperser au milieu des pays.

28 Ils s'attachèrent à Baal Peor, Et mangèrent des victimes sacrifiées aux morts.

29 Ils irritèrent l'Éternel par leurs actions, Et une plaie fit irruption parmi eux.

30 Phinées se leva pour intervenir, Et la plaie s'arrêta;

31 Cela lui fut imputé à justice, De génération en génération pour toujours.

32 Ils irritèrent l'Éternel près des eaux de Meriba; Et Moïse fut puni à cause d'eux,

33 Car ils aigrirent son esprit, Et il s'exprima légèrement des lèvres.

34 Ils ne détruisirent point les peuples Que l'Éternel leur avait ordonné de détruire.

35 Ils se mêlèrent avec les nations, Et ils apprirent leurs oeuvres.

36 Ils servirent leurs idoles, Qui furent pour eux un piège;

37 Ils sacrifièrent leurs fils Et leurs filles aux idoles,

38 Ils répandirent le sang innocent, Le sang de leurs fils et de leurs filles, Qu'ils sacrifièrent aux idoles de Canaan, Et le pays fut profané par des meurtres.

39 Ils se souillèrent par leurs oeuvres, Ils se prostituèrent par leurs actions.

40 La colère de l'Éternel s'enflamma contre son peuple, Et il prit en horreur son héritage.

41 Il les livra entre les mains des nations; Ceux qui les haïssaient dominèrent sur eux;

42 Leurs ennemis les opprimèrent, Et ils furent humiliés sous leur puissance.

43 Plusieurs fois il les délivra; Mais ils se montrèrent rebelles dans leurs desseins, Et ils devinrent malheureux par leur iniquité.

44 Il vit leur détresse, Lorsqu'il entendit leurs supplications.

45 Il se souvint en leur faveur de son alliance;

46 Il eut pitié selon sa grande bonté, Et il excita pour eux la compassion De tous ceux qui les retenaient captifs.

47 Sauve-nous, Éternel, notre Dieu! Et rassemble-nous du milieu des nations, Afin que nous célébrions ton saint nom, Et que nous mettions notre gloire à te louer!

48 Béni soit l'Éternel, le Dieu d'Israël, d'éternité en éternité! Et que tout le peuple dise: Amen! Louez l'Éternel!

Public Domain