Offenbarung 10 | Съвременен български превод

Ангелът с малкия свитък

1 И видях друг силен ангел да слиза от небето, обвит в облак, с дъга над главата си, с лице като слънце, а нозете му като огнени стълбове. 2 В ръката си държеше малък разгънат свитък. Той постави десния си крак върху морето, а левия – върху земята, 3 и извика с висок глас, както лъв реве. А когато извика, седемте гръма заговориха със своите гласове. 4 И когато седемте гръма заговориха, реших да пиша, но чух глас от небето да казва: „Запази в тайна това, което казаха седемте гръма, а не го записвай.“ 5 И ангелът, когото видях да стои върху морето и върху земята, вдигна дясната си ръка към небето 6 и се закле в Онзи, Който живее вечно и Който сътвори небето и каквото е на него, земята и каквото е по нея, и морето и каквото е в него: „Няма повече да се отлага. 7 В дните, когато затръби тръбата на седмия ангел, ще се изпълни тайната на Бога, както Той я беше благовестил на онези, които Му служеха – пророците.“ 8 И гласът, който бях чул откъм небето, ми заговори отново и каза: „Иди, вземи разгънатия малък свитък от ръката на ангела, който стои върху морето и върху земята!“ 9 Тогава отидох при ангела и му казах да ми даде малкия свитък. А той ми рече: „Вземи и го изяж! В стомаха ти ще бъде горчив, но в устата ти ще бъде сладък като мед.“ 10 И взех малкия свитък от ръката на ангела и го изядох. В устата ми беше сладък като мед, но като го изядох, стана ми горчиво в стомаха. 11 И ми каза: „Ти трябва отново да пророкуваш за много племена, народи, езици и царе.“

Louis Segond 1910

1 Je vis un autre ange puissant, qui descendait du ciel, enveloppé d'une nuée; au-dessus de sa tête était l'arc-en-ciel, et son visage était comme le soleil, et ses pieds comme des colonnes de feu. 2 Il tenait dans sa main un petit livre ouvert. Il posa son pied droit sur la mer, et son pied gauche sur la terre; 3 et il cria d'une voix forte, comme rugit un lion. Quand il cria, les sept tonnerres firent entendre leurs voix. 4 Et quand les sept tonnerres eurent fait entendre leurs voix, j'allais écrire; et j'entendis du ciel une voix qui disait: Scelle ce qu'ont dit les sept tonnerres, et ne l'écris pas. 5 Et l'ange, que je voyais debout sur la mer et sur la terre, leva sa main droite vers le ciel, 6 et jura par celui qui vit aux siècles des siècles, qui a créé le ciel et les choses qui y sont, la terre et les choses qui y sont, et la mer et les choses qui y sont, qu'il n'y aurait plus de temps, 7 mais qu'aux jours de la voix du septième ange, quand il sonnerait de la trompette, le mystère de Dieu s'accomplirait, comme il l'a annoncé à ses serviteurs, les prophètes. 8 Et la voix, que j'avais entendue du ciel, me parla de nouveau, et dit: Va, prends le petit livre ouvert dans la main de l'ange qui se tient debout sur la mer et sur la terre. 9 Et j'allai vers l'ange, en lui disant de me donner le petit livre. Et il me dit: Prends-le, et avale-le; il sera amer à tes entrailles, mais dans ta bouche il sera doux comme du miel. 10 Je pris le petit livre de la main de l'ange, et je l'avalai; il fut dans ma bouche doux comme du miel, mais quand je l'eus avalé, mes entrailles furent remplies d'amertume. 11 Puis on me dit: Il faut que tu prophétises de nouveau sur beaucoup de peuples, de nations, de langues, et de rois.

Offenbarung 10 | Съвременен български превод Louis Segond 1910

Ангелът с малкия свитък