1„Защото небесното царство прилича на стопанин, излязъл рано сутрин да наеме работници за лозето си.2Той се услови с работниците за по динарий на ден и ги прати на лозето си.3А като излезе около девет часа, видя други да стоят на пазара ненаети.4И на тях рече: „Идете и вие на лозето ми и ще ви дам, каквото се полага.“ Те отидоха.5Пак излезе към дванадесет и към три часа и направи същото.6Като излезе към пет часа, намери други да стоят ненаети и им каза: „Защо стоите тук цял ден без работа?“7Те му отговориха: „Никой не ни е наел.“ Той им каза: „Идете и вие на лозето ми и ще получите, каквото се полага.“8А когато се мръкна, собственикът на лозето каза на своя управител: „Повикай работниците и им плати надницата, като започнеш от последните, та до първите.“9И като дойдоха наетите в пет часа следобед, получиха по динарий.10А като дойдоха първите, помислиха, че ще вземат повече, но и те получиха по динарий.11И като получиха, зароптаха против стопанина12и казаха: „Тези, последните, работиха един час, а ти ги постави наравно с нас, които понесохме тежестта на деня и жегата.“13А той в отговор каза на един от тях: „Приятелю, аз не те онеправдавам. Нали за по динарий се услови ти с мене?14Взимай си своето и си иди. А на този, последния, аз искам да дам, колкото и на тебе.15Нима не мога да правя с парите си, каквото искам? Или окото ти е завистливо, понеже съм добър?“16Така последните ще станат първи, а първите – последни. Защото мнозина са звани, но малцина – избрани.“
Трето предсказание за страданията и възкресението
17А когато Иисус отиваше за Йерусалим, по пътя повика насаме дванадесетте ученици и им рече:18„Ето отиваме в Йерусалим и Синът човешки ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците и ще Го осъдят на смърт,19и ще Го предадат на езичниците, за да Го поругаят, да Го бичуват и разпънат. И на третия ден ще възкръсне.“
Искане на Зеведеевите синове
20Тогава се приближи до Него съпругата на Зеведей заедно със синовете си, поклони Му се и Го молеше за нещо.21А Той и рече: „Какво искаш?“ Тя Му каза: „Кажи тези двама мои синове да седнат в царството Ти – единият отдясно, а другият отляво на Тебе.“22Иисус отвърна: „Не знаете какво искате. Можете ли да пиете от чашата, от която Аз ще пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам*?“ Отговориха Му: „Можем.“23Той им каза: „От Моята чаша ще пиете и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите*, но да дам да се седне отдясно и отляво на Мене не зависи от Мене – то ще се даде на тези, за които е приготвено от Моя Отец.“24Когато десетте чуха това, възнегодуваха срещу двамата братя.25Иисус ги повика и им рече: „Знаете, че князете на народите господаруват над тях и велможите властват над тях.26Между вас обаче да не бъде така: който иска да бъде големец между вас, нека ви бъде слуга,27и който иска да бъде пръв между вас, нека ви бъде роб,28както и Синът човешки не дойде, за да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.“
Изцеляване на двама слепци в Йерихон
29Когато излизаха от Йерихон, след Него вървеше множество народ.30И ето двама слепци, които седяха край пътя, чуха, че минава Иисус, и започнаха да викат: „Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!“31А народът ги смъмри, за да млъкнат. Но те завикаха още по-силно: „Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!“32Иисус се спря, повика ги и каза: „Какво искате да сторя за вас?“33Те Му казаха: „Господи, да се отворят очите ни!“34Иисус се смили, допря се до очите им и те веднага прогледнаха. И те тръгнаха след Него.
Louis Segond 1910
1Car le royaume des cieux est semblable à un maître de maison qui sortit dès le matin, afin de louer des ouvriers pour sa vigne.2Il convint avec eux d'un denier par jour, et il les envoya à sa vigne.3Il sortit vers la troisième heure, et il en vit d'autres qui étaient sur la place sans rien faire.4Il leur dit: Allez aussi à ma vigne, et je vous donnerai ce qui sera raisonnable.5Et ils y allèrent. Il sortit de nouveau vers la sixième heure et vers la neuvième, et il fit de même.6Étant sorti vers la onzième heure, il en trouva d'autres qui étaient sur la place, et il leur dit: Pourquoi vous tenez-vous ici toute la journée sans rien faire?7Ils lui répondirent: C'est que personne ne nous a loués. Allez aussi à ma vigne, leur dit-il.8Quand le soir fut venu, le maître de la vigne dit à son intendant: Appelle les ouvriers, et paie-leur le salaire, en allant des derniers aux premiers.9Ceux de la onzième heure vinrent, et reçurent chacun un denier.10Les premiers vinrent ensuite, croyant recevoir davantage; mais ils reçurent aussi chacun un denier.11En le recevant, ils murmurèrent contre le maître de la maison,12et dirent: Ces derniers n'ont travaillé qu'une heure, et tu les traites à l'égal de nous, qui avons supporté la fatigue du jour et la chaleur.13Il répondit à l'un d'eux: Mon ami, je ne te fais pas tort; n'es-tu pas convenu avec moi d'un denier?14Prends ce qui te revient, et va-t'en. Je veux donner à ce dernier autant qu'à toi.15Ne m'est-il pas permis de faire de mon bien ce que je veux? Ou vois-tu de mauvais oeil que je sois bon? -16Ainsi les derniers seront les premiers, et les premiers seront les derniers.17Pendant que Jésus montait à Jérusalem, il prit à part les douze disciples, et il leur dit en chemin:18Voici, nous montons à Jérusalem, et le Fils de l'homme sera livré aux principaux sacrificateurs et aux scribes. Ils le condamneront à mort,19et ils le livreront aux païens, pour qu'ils se moquent de lui, le battent de verges, et le crucifient; et le troisième jour il ressuscitera.20Alors la mère des fils de Zébédée s'approcha de Jésus avec ses fils, et se prosterna, pour lui faire une demande.21Il lui dit: Que veux-tu? Ordonne, lui dit-elle, que mes deux fils, que voici, soient assis, dans ton royaume, l'un à ta droite et l'autre à ta gauche.22Jésus répondit: Vous ne savez ce que vous demandez. Pouvez-vous boire la coupe que je dois boire? Nous le pouvons, dirent-ils.23Et il leur répondit: Il est vrai que vous boirez ma coupe; mais pour ce qui est d'être assis à ma droite et à ma gauche, cela ne dépend pas de moi, et ne sera donné qu'à ceux à qui mon Père l'a réservé.24Les dix, ayant entendu cela, furent indignés contre les deux frères.25Jésus les appela, et dit: Vous savez que les chefs des nations les tyrannisent, et que les grands les asservissent.26Il n'en sera pas de même au milieu de vous. Mais quiconque veut être grand parmi vous, qu'il soit votre serviteur;27et quiconque veut être le premier parmi vous, qu'il soit votre esclave.28C'est ainsi que le Fils de l'homme est venu, non pour être servi, mais pour servir et donner sa vie comme la rançon de plusieurs.29Lorsqu'ils sortirent de Jéricho, une grande foule suivit Jésus.30Et voici, deux aveugles, assis au bord du chemin, entendirent que Jésus passait, et crièrent: Aie pitié de nous, Seigneur, Fils de David!31La foule les reprenait, pour les faire taire; mais ils crièrent plus fort: Aie pitié de nous, Seigneur, Fils de David!32Jésus s'arrêta, les appela, et dit: Que voulez-vous que je vous fasse?33Ils lui dirent: Seigneur, que nos yeux s'ouvrent.34Ému de compassion, Jésus toucha leurs yeux; et aussitôt ils recouvrèrent la vue, et le suivirent.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.