Johannes 8 | Съвременен български превод

Иисус Христос прощава на прелюбодейката

1 А Иисус отиде на Елеонската планина.

2 Рано сутринта дойде пак в храма. Целият народ се събра при Него. А Той седна и ги поучаваше.

3 Тогава книжниците и фарисеите доведоха една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха в средата,

4 казаха Му: „Учителю, тази жена беше хваната по време на прелюбодейство.

5 А Мойсей ни е заповядал в Закона да убиваме такива с камъни. Ти какво ще кажеш?“

6 Те казаха това, за да Го изкушат и да имат в какво да Го обвинят. А Иисус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята, без да им обръща внимание*.

7 И понеже продължаваха да Го питат, Той се изправи и им каза: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея.“

8 И пак се наведе надолу и пишеше по земята.

9 А те, като чуха това и понеже съвестта ги бореше*, разотидоха се един по един, като започнаха от по-старите, та до последните. Иисус остана Сам с жената, която стоеше по средата.

10 Като се изправи и не видя никого освен жената*, Иисус и каза: „Жено, къде са твоите обвинители*? Никой ли не те осъди?“

11 Тя отговори: „Никой, Господи!“ Иисус каза: „И Аз не те осъждам. Иди си и отсега нататък не съгрешавай вече.“

Иисус Христос е светлината на света

12 Иисус отново им каза: „Аз съм светлината на света. Който Ме последва, няма да ходи в мрака, но ще има светлината на живота.“

13 Тогава фарисеите Му казаха: „Ти Сам свидетелстваш за Себе Си. Твоето свидетелство не е истинно.“

14 В отговор Иисус им каза: „Въпреки че Аз сам свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми е истинно, защото зная откъде съм дошъл и накъде отивам. А вие не знаете откъде съм дошъл или накъде отивам.

15 Вие съдите по човешки, Аз не съдя никого.

16 И ако съдя, Моят съд е истинен, защото не съм сам, но Аз съм с Отец, Който Ме е изпратил.

17 А в Закона ви е писано, че свидетелството на двама души е истинно.

18 Сам Аз свидетелствам за Себе Си и Отец, Който ме е изпратил, свидетелства за Мене.“

19 Тогава Го попитаха: „Къде е Твоят Отец?“ Иисус отговори: „Не познавате нито Мене, нито Моя Отец. Ако Ме познавахте, щяхте да познавате и Моя Отец.“

20 Иисус каза тези думи при кутиите за дарения, като поучаваше в храма. И никой не Го задържа, понеже Неговият час още не беше дошъл.

„Където Аз отивам, вие не можете да дойдете“

21 Иисус им каза пак: „Аз отивам и ще Ме търсите, и ще умрете в греха си. Където Аз отивам, вие не можете да дойдете.“

22 Тогава юдеите си рекоха: „Да не би да се самоубие щом говори: „Където Аз отивам, вие не можете да дойдете“?“

23 А Той им каза: „Вие сте от тези, които са долу; Аз съм от тези, които са горе. Вие сте от този свят, Аз не съм от този свят.

24 Затова ви казах, че ще умрете в греховете си. Наистина, ако не Ми повярвате, че съм Аз*, ще умрете в греховете си.“

25 Тогава Го попитаха: „Кой си Ти?“ Иисус им отговори: „Аз съм това, което ви говоря от самото начало.

26 Много имам да говоря за вас и да ви съдя. Обаче Онзи, Който Ме е изпратил, е истинен и каквото съм чул от Него, това говоря на света.“

27 Те не разбраха, че им говореше за Отец.

28 Тогава Иисус им каза: „Когато издигнете* Сина човешки, тогава ще разберете, че съм Аз и нищо не върша от Себе Си, но говоря това, което Моят Отец Ме е научил.

29 И Този, Който Ме е изпратил, е с Мене. Отец не Ме е оставил сам, защото Аз върша винаги онова, което Му е угодно.“

30 Докато Той говореше това, мнозина повярваха в Него.

„Истината ви прави свободни“

31 Тогава Иисус каза на повярвалите в Него юдеи: „Ако пребъдвате в Моето учение*, вие сте истински Мои ученици

32 и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“

33 Отговориха Му: „Ние сме потомци на Авраам и никога на никого не сме робували. Защо Ти казваш: „Ще станете свободни“?“

34 Иисус им отвърна: „Истината, истината ви казвам: всеки, който върши грях, е роб на греха.

35 Но робът не принадлежи вечно на един дом, а синът принадлежи вечно.

36 И тъй, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.

37 Зная, че сте Авраамови потомци, но все пак искате да Ме убиете, защото учението Ми не намира място у вас.

38 Аз говоря за това, което съм видял у Своя Отец, а вие вършите онова, което сте видели у вашия баща.“

39 В отговор те Му казаха: „Нашият баща е Авраам.“ Иисус им рече: „Ако бяхте синове на Авраам, щяхте да вършите Авраамовите дела.

40 А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви каза истината, която чу от Бога. Това Авраам не е вършил.

41 Вие вършите делата на вашия баща.“ Казаха Му: „Ние не сме родени от блудство. Един Отец имаме – Бог.“

42 Иисус им отвърна: „Ако Бог беше ваш Отец, щяхте да Ме обичате, защото Аз от Бога излязох и дойдох, понеже Аз не идвам от Себе Си, но Той Ме изпрати.

43 Защо не разбирате какво говоря Аз? Защото не можете да слушате учението Ми.

44 Ваш баща е дяволът и вие искате да изпълнявате желанията на баща си. Той си беше от началото човекоубиец и не устоя в истината, понеже у него няма истина. Когато изговаря лъжа, говори своето, защото е лъжец и баща на лъжата.

45 А понеже Аз говоря истината, не Ми вярвате.

46 Кой от вас ще Ме обвини в грях? Ако говоря истината, защо не Ми вярвате?

47 Който е от Бога, той слуша Божиите слова. Вие затова не слушате, понеже не сте от Бога.“

Иисус Христос и Авраам

48 Юдеите в отговор на думите Му казаха: „Не сме ли прави, когато казваме, че си самарянин и у Тебе има бяс?“

49 Иисус отвърна: „У Мене няма бяс, но Аз почитам Своя Отец, а вие Ме унижавате.

50 Аз обаче не търся слава за Себе Си. Друг е, Който я търси и съди.

51 Истината, истината ви казвам: ако някой спази учението Ми, няма да види смърт за вечни времена.“

52 Тогава юдеите Му казаха: „Сега разбрахме, че у Тебе има бяс. Авраам умря, също и пророците, а Ти казваш: „Ако някой спази учението Ми, няма да вкуси смърт за вечни времена.“

53 Нима Ти си по-голям от нашия баща Авраам, който умря? И пророците умряха. Ти на какъв се правиш?“

54 Иисус отговори: „Ако Аз славя Сам Себе Си, славата Ми е нищо. Моят Отец е Този, Който Ме прославя и за Когото вие казвате, че е ваш Бог.

55 Не Го познахте, но Аз Го познавам. И ако кажа, че не Го познавам, ще бъда лъжец като вас. Но Аз Го познавам и спазвам словото Му.

56 Авраам, вашият баща, очакваше с радост да види Моя ден; и го видя, и се зарадва.“

57 Тогава юдеите Му казаха: „Нямаш още петдесет години, а си видял Авраам?“

58 Иисус им рече: „Истината, истината ви казвам: Аз съм* отпреди да се роди Авраам.“

59 Тогава грабнаха камъни, за да хвърлят върху Него, но Иисус се скри и излезе от храма, като мина посред тях, и така си отиде.

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Louis Segond 1910

1 Jésus se rendit à la montagne des oliviers.

2 Mais, dès le matin, il alla de nouveau dans le temple, et tout le peuple vint à lui. S'étant assis, il les enseignait.

3 Alors les scribes et les pharisiens amenèrent une femme surprise en adultère;

4 et, la plaçant au milieu du peuple, ils dirent à Jésus: Maître, cette femme a été surprise en flagrant délit d'adultère.

5 Moïse, dans la loi, nous a ordonné de lapider de telles femmes: toi donc, que dis-tu?

6 Ils disaient cela pour l'éprouver, afin de pouvoir l'accuser. Mais Jésus, s'étant baissé, écrivait avec le doigt sur la terre.

7 Comme ils continuaient à l'interroger, il se releva et leur dit: Que celui de vous qui est sans péché jette le premier la pierre contre elle.

8 Et s'étant de nouveau baissé, il écrivait sur la terre.

9 Quand ils entendirent cela, accusés par leur conscience, ils se retirèrent un à un, depuis les plus âgés jusqu'aux derniers; et Jésus resta seul avec la femme qui était là au milieu.

10 Alors s'étant relevé, et ne voyant plus que la femme, Jésus lui dit: Femme, où sont ceux qui t'accusaient? Personne ne t'a-t-il condamnée?

11 Elle répondit: Non, Seigneur. Et Jésus lui dit: Je ne te condamne pas non plus: va, et ne pèche plus.

12 Jésus leur parla de nouveau, et dit: Je suis la lumière du monde; celui qui me suit ne marchera pas dans les ténèbres, mais il aura la lumière de la vie.

13 Là-dessus, les pharisiens lui dirent: Tu rends témoignage de toi-même; ton témoignage n'est pas vrai.

14 Jésus leur répondit: Quoique je rende témoignage de moi-même, mon témoignage est vrai, car je sais d'où je suis venu et où je vais; mais vous, vous ne savez d'où je viens ni où je vais.

15 Vous jugez selon la chair; moi, je ne juge personne.

16 Et si je juge, mon jugement est vrai, car je ne suis pas seul; mais le Père qui m'a envoyé est avec moi.

17 Il est écrit dans votre loi que le témoignage de deux hommes est vrai;

18 je rends témoignage de moi-même, et le Père qui m'a envoyé rend témoignage de moi.

19 Ils lui dirent donc: Où est ton Père? Jésus répondit: Vous ne connaissez ni moi, ni mon Père. Si vous me connaissiez, vous connaîtriez aussi mon Père.

20 Jésus dit ces paroles, enseignant dans le temple, au lieu où était le trésor; et personne ne le saisit, parce que son heure n'était pas encore venue.

21 Jésus leur dit encore: Je m'en vais, et vous me chercherez, et vous mourrez dans votre péché; vous ne pouvez venir où je vais.

22 Sur quoi les Juifs dirent: Se tuera-t-il lui-même, puisqu'il dit: Vous ne pouvez venir où je vais?

23 Et il leur dit: Vous êtes d'en bas; moi, je suis d'en haut. Vous êtes de ce monde; moi, je ne suis pas de ce monde.

24 C'est pourquoi je vous ai dit que vous mourrez dans vos péchés; car si vous ne croyez pas ce que je suis, vous mourrez dans vos péchés.

25 Qui es-tu? lui dirent-ils. Jésus leur répondit: Ce que je vous dis dès le commencement.

26 J'ai beaucoup de choses à dire de vous et à juger en vous; mais celui qui m'a envoyé est vrai, et ce que j'ai entendu de lui, je le dis au monde.

27 Ils ne comprirent point qu'il leur parlait du Père.

28 Jésus donc leur dit: Quand vous aurez élevé le Fils de l'homme, alors vous connaîtrez ce que je suis, et que je ne fais rien de moi-même, mais que je parle selon ce que le Père m'a enseigné.

29 Celui qui m'a envoyé est avec moi; il ne m'a pas laissé seul, parce que je fais toujours ce qui lui est agréable.

30 Comme Jésus parlait ainsi, plusieurs crurent en lui.

31 Et il dit aux Juifs qui avaient cru en lui: Si vous demeurez dans ma parole, vous êtes vraiment mes disciples;

32 vous connaîtrez la vérité, et la vérité vous affranchira.

33 Ils lui répondirent: Nous sommes la postérité d'Abraham, et nous ne fûmes jamais esclaves de personne; comment dis-tu: Vous deviendrez libres?

34 En vérité, en vérité, je vous le dis, leur répliqua Jésus, quiconque se livre au péché est esclave du péché.

35 Or, l'esclave ne demeure pas toujours dans la maison; le fils y demeure toujours.

36 Si donc le Fils vous affranchit, vous serez réellement libres.

37 Je sais que vous êtes la postérité d'Abraham; mais vous cherchez à me faire mourir, parce que ma parole ne pénètre pas en vous.

38 Je dis ce que j'ai vu chez mon Père; et vous, vous faites ce que vous avez entendu de la part de votre père.

39 Ils lui répondirent: Notre père, c'est Abraham. Jésus leur dit: Si vous étiez enfants d'Abraham, vous feriez les oeuvres d'Abraham.

40 Mais maintenant vous cherchez à me faire mourir, moi qui vous ai dit la vérité que j'ai entendue de Dieu. Cela, Abraham ne l'a point fait.

41 Vous faites les oeuvres de votre père. Ils lui dirent: Nous ne sommes pas des enfants illégitimes; nous avons un seul Père, Dieu.

42 Jésus leur dit: Si Dieu était votre Père, vous m'aimeriez, car c'est de Dieu que je suis sorti et que je viens; je ne suis pas venu de moi-même, mais c'est lui qui m'a envoyé.

43 Pourquoi ne comprenez-vous pas mon langage? Parce que vous ne pouvez écouter ma parole.

44 Vous avez pour père le diable, et vous voulez accomplir les désirs de votre père. Il a été meurtrier dès le commencement, et il ne se tient pas dans la vérité, parce qu'il n'y a pas de vérité en lui. Lorsqu'il profère le mensonge, il parle de son propre fonds; car il est menteur et le père du mensonge.

45 Et moi, parce que je dis la vérité, vous ne me croyez pas.

46 Qui de vous me convaincra de péché? Si je dis la vérité, pourquoi ne me croyez-vous pas?

47 Celui qui est de Dieu, écoute les paroles de Dieu; vous n'écoutez pas, parce que vous n'êtes pas de Dieu.

48 Les Juifs lui répondirent: N'avons-nous pas raison de dire que tu es un Samaritain, et que tu as un démon?

49 Jésus répliqua: Je n'ai point de démon; mais j'honore mon Père, et vous m'outragez.

50 Je ne cherche point ma gloire; il en est un qui la cherche et qui juge.

51 En vérité, en vérité, je vous le dis, si quelqu'un garde ma parole, il ne verra jamais la mort.

52 Maintenant, lui dirent les Juifs, nous connaissons que tu as un démon. Abraham est mort, les prophètes aussi, et tu dis: Si quelqu'un garde ma parole, il ne verra jamais la mort.

53 Es-tu plus grand que notre père Abraham, qui est mort? Les prophètes aussi sont morts. Qui prétends-tu être?

54 Jésus répondit: Si je me glorifie moi-même, ma gloire n'est rien. C'est mon père qui me glorifie, lui que vous dites être votre Dieu,

55 et que vous ne connaissez pas. Pour moi, je le connais; et, si je disais que je ne le connais pas, je serais semblable à vous, un menteur. Mais je le connais, et je garde sa parole.

56 Abraham, votre père, a tressailli de joie de ce qu'il verrait mon jour: il l'a vu, et il s'est réjoui.

57 Les Juifs lui dirent: Tu n'as pas encore cinquante ans, et tu as vu Abraham!

58 Jésus leur dit: En vérité, en vérité, je vous le dis, avant qu'Abraham fût, je suis.

59 Là-dessus, ils prirent des pierres pour les jeter contre lui; mais Jésus se cacha, et il sortit du temple.

Public Domain