2.Mose 9 | Съвременен български превод

Пето бедствие: епидемия по добитъка

1 Тогава Господ нареди на Мойсей: „Иди при фараона и му кажи: „Така говори Господ, Бог на евреите: Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба.

2 Ако ти откажеш да го пуснеш и още го задържаш,

3 ето ръката на Господа ще бъде върху твоя добитък, който е на полето: върху коне, върху осли, върху камили, върху едър и дребен добитък. И ще започне тежък мор.

4 Но Господ ще постави преграда между израилския добитък и египетския добитък; нищо от това, което принадлежи на израилтяните няма да умре“.“

5 Господ определи времето с думите: „Утре Господ ще извърши това в тази страна.“

6 На другия ден Господ извърши това: измря целият египетски добитък; а от добитъка на израилтяните нищо не умря.

7 Фараонът изпрати пратеници да видят това и ето от добитъка на израилтяните не бе умряло нищо. Но сърцето на фараона се оказа упорито и той не пусна народа.

Шесто бедствие: гнойни циреи

8 След това Господ заповяда на Мойсей и Аарон: „Вземете по една пълна шепа пепел от пещ и нека Мойсей я хвърли към небето пред очите на фараона.

9 Ще се вдигне прах по цялата египетска земя и тя ще причини възпаление с гнойни циреи по хората и по добитъка в цял Египет.“

10 Те взеха пепел от пещ и застанаха пред фараона. Мойсей я хвърли към небето и гнойни струпеи излязоха по хората и по добитъка.

11 Влъхвите не можеха да противостоят срещу Мойсей поради струпеите, защото те бяха нападнали влъхвите и всички египтяни.

12 Но Господ направи упорито сърцето на фараона и той не ги послуша, както Господ беше предсказал на Мойсей.

Седмо бедствие: град

13 Господ нареди на Мойсей: „Утре стани рано, застани пред фараона и му кажи: „Така говори Господ, Бог на евреите: Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба;

14 защото този път Аз ще отправя всички Свои наказания над тебе, над твоите служители и над твоя народ, за да разбереш, че няма подобен на Мене в цялата земя;

15 понеже простра ли сега ръка, ще накажа тебе и твоя народ с мор и ти ще бъдеш унищожен на земята.

16 Но Аз затова те запазих жив, за да покажа над тебе силата Си, и за да бъде възвестено Моето име по цялата земя.

17 Но ако ти продължаваш да възпираш Моя народ и да не го пускаш,

18 ето Аз ще изпратя утре по това време твърде силен град, какъвто не е имало в Египет от деня на основаването му досега.

19 Затова прати да приберат на сигурно място стадата си и всичко, което имаш по полето: защото град ще падне върху всички жители и добитък, които останат по полето и не бъдат прибрани по къщите, и те ще измрат“.“

20 Онези служители на фараона, които се уплашиха от словото на Господа, прибраха слугите си и стадата си на сигурно място в къщите.

21 А който от тях не взе присърце словото на Господа, той остави слугите си и стадата си на полето.

22 След това Господ заповяда на Мойсей: „Простри ръката си към небето, за да падне град по цялата египетска земя, върху жители, върху добитък и върху цялата полска трева в Египет.“

23 Мойсей простря тоягата си към небето и Господ прати гръм и град, и огън се сипеше по земята; и прати Господ град върху Египет.

24 Това бяха град и огън, смесен с много силен град, какъвто не е имало по цялата египетска земя, откак е заселена.

25 И градът порази по цял Египет всичко, което беше на полето, от човек до добитък; градът унищожи и цялата полска трева, и всички дървета в полето.

26 Само в земята Гесем, където живееха израилтяните, нямаше град.

27 Тогава фараонът изпрати и повика Мойсей и Аарон, и им каза: „Този път сгреших. Господ е праведен, а аз и моят народ сме виновни.

28 Помолете се на Господа: нека престанат Божиите гръмове и градът, ще ви пусна и няма вече да ви задържам.“

29 Мойсей му каза: „Щом изляза от града, ще простра ръцете си към Господа и гръмовете ще престанат, и град няма да има вече, за да разбереш, че земята е Господня;

30 Но аз зная, че ти и твоите служители пак няма да имате страх пред Господа Бога.“

31 Ленът и ечемикът бяха поразени, защото ечемикът беше изкласил, а ленът беше цъфнал;

32 пшеницата пък и бялото жито не бяха поразени, защото бяха късни.

33 Мойсей излезе от фараона извън града и простря ръцете си към Господа: престанаха гърмът и градът и спря да вали вече дъжд на земята.

34 Като видя фараонът, че дъждът, градът и гърмът престанаха, продължаваше да греши и се оказаха упорити неговото сърце и сърцата на служителите му.

35 Сърцето на фараона се оказа упорито и той не пусна израилтяните, както Господ бе предсказал чрез Мойсей.

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Louis Segond 1910

1 L'Éternel dit à Moïse: Va vers Pharaon, et tu lui diras: Ainsi parle l'Éternel, le Dieu des Hébreux: Laisse aller mon peuple, afin qu'il me serve.

2 Si tu refuses de le laisser aller, et si tu le retiens encore,

3 voici, la main de l'Éternel sera sur tes troupeaux qui sont dans les champs, sur les chevaux, sur les ânes, sur les chameaux, sur les boeufs et sur les brebis; il y aura une mortalité très grande.

4 L'Éternel distinguera entre les troupeaux d'Israël et les troupeaux des Égyptiens, et il ne périra rien de tout ce qui est aux enfants d'Israël.

5 L'Éternel fixa le temps, et dit: Demain, l'Éternel fera cela dans le pays.

6 Et l'Éternel fit ainsi, dès le lendemain. Tous les troupeaux des Égyptiens périrent, et il ne périt pas une bête des troupeaux des enfants d'Israël.

7 Pharaon s'informa de ce qui était arrivé; et voici, pas une bête des troupeaux d'Israël n'avait péri. Mais le coeur de Pharaon s'endurcit, et il ne laissa point aller le peuple.

8 L'Éternel dit à Moïse et à Aaron: Remplissez vos mains de cendre de fournaise, et que Moïse la jette vers le ciel, sous les yeux de Pharaon.

9 Elle deviendra une poussière qui couvrira tout le pays d'Égypte; et elle produira, dans tout le pays d'Égypte, sur les hommes et sur les animaux, des ulcères formés par une éruption de pustules.

10 Ils prirent de la cendre de fournaise, et se présentèrent devant Pharaon; Moïse la jeta vers le ciel, et elle produisit sur les hommes et sur les animaux des ulcères formés par une éruption de pustules.

11 Les magiciens ne purent paraître devant Moïse, à cause des ulcères; car les ulcères étaient sur les magiciens, comme sur tous les Égyptiens.

12 L'Éternel endurcit le coeur de Pharaon, et Pharaon n'écouta point Moïse et Aaron, selon ce que l'Éternel avait dit à Moïse.

13 L'Éternel dit à Moïse: Lève-toi de bon matin, et présente-toi devant Pharaon. Tu lui diras: Ainsi parle l'Éternel, le Dieu des Hébreux: Laisse aller mon peuple, afin qu'il me serve.

14 Car, cette fois, je vais envoyer toutes mes plaies contre ton coeur, contre tes serviteurs et contre ton peuple, afin que tu saches que nul n'est semblable à moi sur toute la terre.

15 Si j'avais étendu ma main, et que je t'eusse frappé par la mortalité, toi et ton peuple, tu aurais disparu de la terre.

16 Mais, je t'ai laissé subsister, afin que tu voies ma puissance, et que l'on publie mon nom par toute la terre.

17 Si tu t'élèves encore contre mon peuple, et si tu ne le laisses point aller,

18 voici, je ferai pleuvoir demain, à cette heure, une grêle tellement forte, qu'il n'y en a point eu de semblable en Égypte depuis le jour où elle a été fondée jusqu'à présent.

19 Fais donc mettre en sûreté tes troupeaux et tout ce qui est à toi dans les champs. La grêle tombera sur tous les hommes et sur tous les animaux qui se trouveront dans les champs et qui n'auront pas été recueillis dans les maisons, et ils périront.

20 Ceux des serviteurs de Pharaon qui craignirent la parole de l'Éternel firent retirer dans les maisons leurs serviteurs et leurs troupeaux.

21 Mais ceux qui ne prirent point à coeur la parole de l'Éternel laissèrent leurs serviteurs et leurs troupeaux dans les champs.

22 L'Éternel dit à Moïse: Étends ta main vers le ciel; et qu'il tombe de la grêle dans tout le pays d'Égypte sur les hommes, sur les animaux, et sur toutes les herbes des champs, dans le pays d'Égypte.

23 Moïse étendit sa verge vers le ciel; et l'Éternel envoya des tonnerres et de la grêle, et le feu se promenait sur la terre. L'Éternel fit pleuvoir de la grêle sur le pays d'Égypte.

24 Il tomba de la grêle, et le feu se mêlait avec la grêle; elle était tellement forte qu'il n'y en avait point eu de semblable dans tout le pays d'Égypte depuis qu'il existe comme nation.

25 La grêle frappa, dans tout le pays d'Égypte, tout ce qui était dans les champs, depuis les hommes jusqu'aux animaux; la grêle frappa aussi toutes les herbes des champs, et brisa tous les arbres des champs.

26 Ce fut seulement dans le pays de Gosen, où étaient les enfants d'Israël, qu'il n'y eut point de grêle.

27 Pharaon fit appeler Moïse et Aaron, et leur dit: Cette fois, j'ai péché; c'est l'Éternel qui est le juste, et moi et mon peuple nous sommes les coupables.

28 Priez l'Éternel, pour qu'il n'y ait plus de tonnerres ni de grêle; et je vous laisserai aller, et l'on ne vous retiendra plus.

29 Moïse lui dit: Quand je sortirai de la ville, je lèverai mes mains vers l'Éternel, les tonnerres cesseront et il n'y aura plus de grêle, afin que tu saches que la terre est à l'Éternel.

30 Mais je sais que toi et tes serviteurs, vous ne craindrez pas encore l'Éternel Dieu.

31 Le lin et l'orge avaient été frappés, parce que l'orge était en épis et que c'était la floraison du lin;

32 le froment et l'épeautre n'avaient point été frappés, parce qu'ils sont tardifs.

33 Moïse sortit de chez Pharaon, pour aller hors de la ville; il leva ses mains vers l'Éternel, les tonnerres et la grêle cessèrent, et la pluie ne tomba plus sur la terre.

34 Pharaon, voyant que la pluie, la grêle et les tonnerres avaient cessé, continua de pécher, et il endurcit son coeur, lui et ses serviteurs.

35 Le coeur de Pharaon s'endurcit, et il ne laissa point aller les enfants d'Israël, selon ce que l'Éternel avait dit par l'intermédiaire de Moïse.

Public Domain