2.Mose 7 | Съвременен български превод

1 Тогава Господ каза на Мойсей: „Ето Аз те определих да бъдеш като Бог пред фараона; а брат ти Аарон ще бъде твой говорител.

2 Ти ще говориш всичко, което ти заповядвам, а брат ти Аарон ще говори на фараона да пусне израилтяните от земята си.

3 Но Аз ще направя упорито сърцето на фараона и ще умножа Своите знамения и Своите чудеса в Египет.

4 Фараонът няма да ви послуша. Затова Аз ще наложа ръката Си върху Египет и със силен наказателен съд ще изведа от Египет Своето войнство, Своя народ, израилтяните.

5 Тогава египтяните ще разберат, че Аз съм Господ, когато простра за възмездие ръката Си върху Египет и изведа израилтяните изсред тях.“

6 Мойсей и Аарон постъпиха така, както им възложи Господ.

7 Мойсей беше на осемдесет, а Аарон на осемдесет и три години, когато започнаха да преговарят с фараона.

Първо бедствие: вода, превърнала се в кръв

8 Господ каза на Мойсей и Аарон:

9 „Ако фараонът ви нареди: „Направете чудо“, тогава ти кажи на Аарон: „Вземи тоягата си и я хвърли пред фараона.“ Тя ще се превърне в змия.“

10 Мойсей и Аарон дойдоха при фараона и постъпиха така, както бе заповядал Господ. Аарон хвърли тоягата си пред фараона и пред служителите му и тя се превърна в змия.

11 Тогава фараонът повика мъдреците и жреците заклинатели; и влъхвите на Египет извършиха същото с магиите си:

12 всеки от тях хвърли тоягата си и те се превърнаха в змии; но Аароновата тояга погълна техните тояги.

13 Фараоновото сърце се оказа упорито и той не ги послуша да извърши това, което Господ бе наредил.

14 След това Господ каза на Мойсей: „Сърцето на фараона е така упорито, че той отказва да пусне народа.

15 Отиди рано сутринта при фараона. Когато той излезе при водата, ти застани на пътя му, при брега на река Нил. Вземи в ръка тоягата, която се беше превърнала в змия,

16 и му извести: „Господ, Бог на евреите, ме изпрати да ти кажа: Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба в пустинята“; но ето досега ти не се вслуша.

17 Така говори Господ: „По това ще разбереш, че Аз съм Господ: Ето с тази тояга, която е в ръката ми, ще ударя по водата, която е в Нил, и тя ще се превърне в кръв.

18 Рибите в Нил ще измрат, реката ще се вмирише, и египтяните ще се гнусят да пият вода от Нил“.“

19 Тогава Господ каза на Мойсей: „Кажи на Аарон: „Вземи тоягата си и простри ръката си върху водите на египтяните: върху техните речни ръкави и канали, върху техните блата и всяка водна повърхност, за да се превърнат в кръв, и ще има кръв по цялата египетска земя, даже в дървените и каменните съдове“.“

20 Мойсей и Аарон направиха, както Господ заповяда. Аарон вдигна тоягата си и удари по водата на Нил пред очите на фараона и на служителите му, и всичката вода в Нил се превърна в кръв.

21 Рибата в Нил измря и Нил засмърдя така, че египтяните не можеха да пият вода от Нил. Навсякъде в египетската земя имаше кръв.

22 Но и египетските влъхви извършиха същото с магиите си. Сърцето на фараона се оказа упорито и той не ги послуша, както предварително бе казал Господ.

23 Фараонът се завърна в своя дворец, без сърцето му да се трогне.

24 Всички египтяни копаха около Нил, за да намерят вода за пиене, защото не можеха да пият нилска вода.

25 Така изминаха седем дена, откакто Господ порази Нил.

Второ бедствие: жаби

26 * Господ пак говори на Мойсей: „Отиди при фараона и му кажи: „Така казва Господ: Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба.

27 Ако ти откажеш да го пуснеш, ето Аз ще поразя цялата ти страна с жаби:

28 Нил ще загъмжи от жаби. Те ще излязат и ще наскачат в твоята къща, в твоята спалня, в леглото ти, в къщите на твоите служители и на твоите поданици, в пещите ти и в нощвите ти;

29 върху тебе, върху твоя народ и върху всичките ти служители ще наскачат жаби“.“

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Louis Segond 1910

1 L'Éternel dit à Moïse: Vois, je te fais Dieu pour Pharaon: et Aaron, ton frère, sera ton prophète.

2 Toi, tu diras tout ce que je t'ordonnerai; et Aaron, ton frère, parlera à Pharaon, pour qu'il laisse aller les enfants d'Israël hors de son pays.

3 Et moi, j'endurcirai le coeur de Pharaon, et je multiplierai mes signes et mes miracles dans le pays d'Égypte.

4 Pharaon ne vous écoutera point. Je mettrai ma main sur l'Égypte, et je ferai sortir du pays d'Égypte mes armées, mon peuple, les enfants d'Israël, par de grands jugements.

5 Les Égyptiens connaîtront que je suis l'Éternel, lorsque j'étendrai ma main sur l'Égypte, et que je ferai sortir du milieu d'eux les enfants d'Israël.

6 Moïse et Aaron firent ce que l'Éternel leur avait ordonné; ils firent ainsi.

7 Moïse était âgé de quatre-vingts ans, et Aaron de quatre-vingt-trois ans, lorsqu'ils parlèrent à Pharaon.

8 L'Éternel dit à Moïse et à Aaron:

9 Si Pharaon vous parle, et vous dit: Faites un miracle! tu diras à Aaron: Prends ta verge, et jette-la devant Pharaon. Elle deviendra un serpent.

10 Moïse et Aaron allèrent auprès de Pharaon, et ils firent ce que l'Éternel avait ordonné. Aaron jeta sa verge devant Pharaon et devant ses serviteurs; et elle devint un serpent.

11 Mais Pharaon appela des sages et des enchanteurs; et les magiciens d'Égypte, eux aussi, en firent autant par leurs enchantements.

12 Ils jetèrent tous leurs verges, et elles devinrent des serpents. Et la verge d'Aaron engloutit leurs verges.

13 Le coeur de Pharaon s'endurcit, et il n'écouta point Moïse et Aaron selon ce que l'Éternel avait dit.

14 L'Éternel dit à Moïse: Pharaon a le coeur endurci; il refuse de laisser aller le peuple.

15 Va vers Pharaon dès le matin; il sortira pour aller près de l'eau, et tu te présenteras devant lui au bord du fleuve. Tu prendras à ta main la verge qui a été changée en serpent,

16 et tu diras à Pharaon: L'Éternel, le Dieu des Hébreux, m'a envoyé auprès de toi, pour te dire: Laisse aller mon peuple, afin qu'il me serve dans le désert. Et voici, jusqu'à présent tu n'as point écouté.

17 Ainsi parle l'Éternel: A ceci tu connaîtras que je suis l'Éternel. Je vais frapper les eaux du fleuve avec la verge qui est dans ma main; et elles seront changées en sang.

18 Les poissons qui sont dans le fleuve périront, le fleuve se corrompra, et les Égyptiens s'efforceront en vain de boire l'eau du fleuve.

19 L'Éternel dit à Moïse: Dis à Aaron: Prends ta verge, et étends ta main sur les eaux des Égyptiens, sur leurs rivières, sur leurs ruisseaux, sur leurs étangs, et sur tous leurs amas d'eaux. Elles deviendront du sang: et il y aura du sang dans tout le pays d'Égypte, dans les vases de bois et dans les vases de pierre.

20 Moïse et Aaron firent ce que l'Éternel avait ordonné. Aaron leva la verge, et il frappa les eaux qui étaient dans le fleuve, sous les yeux de Pharaon et sous les yeux de ses serviteurs; et toutes les eaux du fleuve furent changées en sang.

21 Les poissons qui étaient dans le fleuve périrent, le fleuve se corrompit, les Égyptiens ne pouvaient plus boire l'eau du fleuve, et il y eut du sang dans tout le pays d'Égypte.

22 Mais les magiciens d'Égypte en firent autant par leurs enchantements. Le coeur de Pharaon s'endurcit, et il n'écouta point Moïse et Aaron, selon ce que l'Éternel avait dit.

23 Pharaon s'en retourna, et alla dans sa maison; et il ne prit pas même à coeur ces choses.

24 Tous les Égyptiens creusèrent aux environs du fleuve, pour trouver de l'eau à boire; car ils ne pouvaient boire de l'eau du fleuve.

25 Il s'écoula sept jours, après que l'Éternel eut frappé le fleuve.

26 L'Éternel dit à Moïse: Va vers Pharaon, et tu lui diras: Ainsi parle l'Éternel: Laisse aller mon peuple, afin qu'il me serve.

27 Si tu refuses de le laisser aller, je vais frapper par des grenouilles toute l'étendue de ton pays.

28 Le fleuve fourmillera de grenouilles; elles monteront, et elles entreront dans ta maison, dans ta chambre à coucher et dans ton lit, dans la maison de tes serviteurs et dans celles de ton peuple, dans tes fours et dans tes pétrins.

29 Les grenouilles monteront sur toi, sur ton peuple, et sur tous tes serviteurs.

Public Domain