2.Mose 33 | Съвременен български превод

Възстановяване на Завета на Бога с Израил

1 След това Господ каза на Мойсей: „Тръгни, потеглете оттук ти и народът, който изведе от Египет. Отиди в земята, за която се клех на Авраам, Исаак и Яков с думите: „На твоето потомство ще я дам.“ 2 Пред тебе ще изпратя Ангел и ще прогоня ханаанци, аморейци, хетейци, ферезейци, евейци и йевусейци. 3 * В земята, където текат мляко и мед; защото Аз няма да вървя между вас, за да не ви изтребя по пътя, понеже сте твърдоглав народ.“ 4 Когато народът чу тези тежки думи, изпадна в покруса и никой не си постави украшенията. 5 Защото Господ бе казал на Мойсей: „Кажи на израилтяните: „Вие сте твърдоглав народ. Ако тръгна между вас, в един миг ще ви довърша. А сега, махнете от себе си украшенията. Аз ще видя какво да правя с вас“.“ 6 Израилтяните махнаха украшенията си при планината Хорив. 7 А Мойсей взе скинията, разположи я извън лагера и я нарече скиния на събранието. Всеки, който търсеше Господа, идваше в скинията на събранието, която се намираше извън лагера. 8 Когато Мойсей излизаше, за да отиде в скинията, целият народ ставаше на крак и всеки стоеше пред входа на шатрата си и гледаше след Мойсей, докато влезе в скинията. 9 Щом Мойсей влизаше в скинията, облачният стълб слизаше и заставаше при входа на скинията. Тогава Той* говореше с Мойсей. 10 Когато целият народ виждаше облачния стълб да стои при входа на скинията, всички ставаха на крак и всеки се покланяше при входа на шатрата си. 11 Тогава Господ говореше лице в лице с Мойсей, като човек с приятеля си. Когато Мойсей се връщаше в лагера, неговият служител младежът Иисус, син Навинов, не се отдалечаваше от скинията. 12 Мойсей каза на Господа: „Ето Ти ми заповядваш: „Предвождай този народ“, а не си ми открил кого ще изпратиш с мене, въпреки че беше ми казал: „Тебе Аз те познавам по име и ти придоби Моето благоволение.“ 13 Ако съм придобил Твоето благоволение, то открий ми, моля Ти се, пътя Си, за да Те позная, за да придобия Твоето благоволение. Помисли, че тези хора са Твой народ.“ 14 Господ отговори: „Моето присъствие ще те придружава и Аз ще те въведа в мястото на покоя.“ 15 Мойсей Му възрази: „Ако Твоето присъствие не дойде*, то изобщо не ни извеждай оттук. 16 Защото по какво ще се разбере, че аз и Твоят народ сме придобили Твоето благоволение, ако не по това, че Ти ще потеглиш с нас? Тогава аз и Твоят народ ще се отличаваме от всеки друг народ, който се намира на земята.“ 17 В отговор Господ каза на Мойсей: „Също и това, за което ти се помоли, Аз ще извърша, защото ти придоби Моето благоволение и Аз те познавам по име.“ 18 Мойсей помоли: „Покажи ми славата Си.“ 19 Господ отговори: „Аз ще направя да мине пред тебе цялото Ми великолепие и ще възглася по име: „Яхве е пред тебе.“ Ще проявя милост към този, към когото ще проявя, ще съжаля този, когото ще съжаля.“* 20 А после добави: „Не можеш да видиш лицето Ми, защото човек не може да Ме види и да остане жив.“ 21 Господ каза още: „Ето място при Мене. Застани на тази скала. 22 Когато минава славата Ми, Аз ще те поставя в скален процеп и ще те закрия с ръката Си, докато премина. 23 Когато вдигна ръката Си, ти ще Ме видиш от обратната страна. Но Моето лице не може да бъде видяно.“

Louis Segond 1910

1 L'Éternel dit à Moïse: Va, pars d'ici, toi et le peuple que tu as fait sortir du pays d'Égypte; monte vers le pays que j'ai juré de donner à Abraham, à Isaac et à Jacob, en disant: Je le donnerai à ta postérité. 2 J'enverrai devant toi un ange, et je chasserai les Cananéens, les Amoréens, les Héthiens, les Phéréziens, les Héviens et les Jébusiens. 3 Monte vers ce pays où coulent le lait et le miel. Mais je ne monterai point au milieu de toi, de peur que je ne te consume en chemin, car tu es un peuple au cou roide. 4 Lorsque le peuple eut entendu ces sinistres paroles, il fut dans la désolation, et personne ne mit ses ornements. 5 Et l'Éternel dit à Moïse: Dis aux enfants d'Israël: Vous êtes un peuple au cou roide; si je montais un seul instant au milieu de toi, je te consumerais. Ote maintenant tes ornements de dessus toi, et je verrai ce que je te ferai. 6 Les enfants d'Israël se dépouillèrent de leurs ornements, en s'éloignant du mont Horeb. 7 Moïse prit la tente et la dressa hors du camp, à quelque distance; il l'appela tente d'assignation; et tous ceux qui consultaient l'Éternel allaient vers la tente d'assignation, qui était hors du camp. 8 Lorsque Moïse se rendait à la tente, tout le peuple se levait; chacun se tenait à l'entrée de sa tente, et suivait des yeux Moïse, jusqu'à ce qu'il fût entré dans la tente. 9 Et lorsque Moïse était entré dans la tente, la colonne de nuée descendait et s'arrêtait à l'entrée de la tente, et l'Éternel parlait avec Moïse. 10 Tout le peuple voyait la colonne de nuée qui s'arrêtait à l'entrée de la tente, tout le peuple se levait et se prosternait à l'entrée de sa tente. 11 L'Éternel parlait avec Moïse face à face, comme un homme parle à son ami. Puis Moïse retournait au camp; mais son jeune serviteur, Josué, fils de Nun, ne sortait pas du milieu de la tente. 12 Moïse dit à l'Éternel: Voici, tu me dis: Fais monter ce peuple! Et tu ne me fais pas connaître qui tu enverras avec moi. Cependant, tu as dit: Je te connais par ton nom, et tu as trouvé grâce à mes yeux. 13 Maintenant, si j'ai trouvé grâce à tes yeux, fais-moi connaître tes voies; alors je te connaîtrai, et je trouverai encore grâce à tes yeux. Considère que cette nation est ton peuple. 14 L'Éternel répondit: Je marcherai moi-même avec toi, et je te donnerai du repos. 15 Moïse lui dit: Si tu ne marches pas toi-même avec nous, ne nous fais point partir d'ici. 16 Comment sera-t-il donc certain que j'ai trouvé grâce à tes yeux, moi et ton peuple? Ne sera-ce pas quand tu marcheras avec nous, et quand nous serons distingués, moi et ton peuple, de tous les peuples qui sont sur la face de la terre? 17 L'Éternel dit à Moïse: Je ferai ce que tu me demandes, car tu as trouvé grâce à mes yeux, et je te connais par ton nom. 18 Moïse dit: Fais-moi voir ta gloire! 19 L'Éternel répondit: Je ferai passer devant toi toute ma bonté, et je proclamerai devant toi le nom de l'Éternel; je fais grâce à qui je fais grâce, et miséricorde à qui je fais miséricorde. 20 L'Éternel dit: Tu ne pourras pas voir ma face, car l'homme ne peut me voir et vivre. 21 L'Éternel dit: Voici un lieu près de moi; tu te tiendras sur le rocher. 22 Quand ma gloire passera, je te mettrai dans un creux du rocher, et je te couvrirai de ma main jusqu'à ce que j'aie passé. 23 Et lorsque je retournerai ma main, tu me verras par derrière, mais ma face ne pourra pas être vue.

2.Mose 33 | Съвременен български превод Louis Segond 1910

Възстановяване на Завета на Бога с Израил