1Когато обаче народът видя, че Мойсей се забави да слезе от планината, събра се при Аарон и поиска от него: „Стани и ни направи богове, които да вървят пред нас, понеже не знаем какво се е случило с този човек, с Мойсей, който ни изведе от Египет.“2Аарон им отговори: „Вземете златните обеци, които носят вашите жени, синове и дъщери и ми ги донесете.“3Всички взеха златните обеци, които те носеха на ушите си, и ги донесоха на Аарон.4Той ги взе от ръцете им, изля от тях образ на теле и го обдяла с длето. Тогава те казаха: „Ето, Израилю, твоите богове, които те изведоха от Египет!“5Когато Аарон видя това, построи жертвеник пред телето и провъзгласи: „Утре е празник, посветен на Господа.“6На следващия ден станаха рано и принесоха всеизгаряне и предложиха мирни жертви. Народът седна да яде и да пие, а после започна да се весели.7Затова Господ каза на Мойсей: „Тръгни, слез, защото пропадна твоят народ, който ти беше извел от Египет.8Те бързо се отклониха от пътя, по който им заповядах да вървят. Изляха си теле, поклониха му се и принесоха пред него жертви с думите: „Ето Израилю, твоите богове, които те изведоха от Египет“!“9Господ каза още на Мойсей: „Наблюдавах този народ и видях, че това е твърдоглав народ.10И така, остави Ме, нека се разпали гневът Ми против тях и да ги изтребя. А тебе ще превърна във велик народ.“11Но Мойсей започна да умолява Господа, своя Бог, с думите: „Защо, Господи, да се разпалва гневът Ти против Твоя народ, който Ти изведе с велика сила и с мощна ръка от Египет?12Защо да казват египтяните: „Със зла умисъл ги изведе Той, за да ги погуби в планините и да ги изтреби от земята.“ Отклони разпаления Си гняв и отмени наказанието на Своя народ.13Спомни си за Своите служители Авраам, Исаак и Израил, на които Ти се кле в Себе Си с думите: „Ще умножа и преумножа потомството ви като небесните звезди, а цялата тази земя, за която говорих, ще дам на потомството ви и ще я притежават вечно“.“14Тогава Господ отмени тежката беда, която каза, че ще причини на Своя народ.15След това Мойсей тръгна и слезе от планината. В ръцете си държеше двете скрижали на свидетелството, начертани от двете страни с писмена: и на едната, и на другата страна бе писано.16Скрижалите бяха Божие дело и написаното, начертано на тях, беше Божие писмо.17Когато Иисус Навин чу гласовете на народа, който викаше силно, каза на Мойсей: „Това са бойни викове в лагера.“18Мойсей обаче отговори: „Това не са победни викове, нито рев поради поражение. Аз чувам звуци на хора, които пеят.“19Щом Мойсей наближи до лагера и видя телето и хората, пламна от гняв и хвърли скрижалите от ръцете си и ги строши в подножието на планината.20После взе телето, което бяха направили, изгори го в огън, стри го на прах, разпръсна го по водата и даде на израилтяните да пият от нея.21Затова Мойсей каза на Аарон: „Какво ти е направил този народ, че си го въвел в голям грях?“22В отговор Аарон каза: „Не се гневи, господарю мой! Ти сам знаеш колко зъл е този народ.23Те ми казаха: „Направи ни богове, които да вървят пред нас; защото не знаем какво стана с Мойсей, с този човек, който ни изведе от Египет.“24А аз им отговорих: „Който има злато, нека го представи.“ Те ми го дадоха. Аз го хвърлих в огъня. Така се получи това теле.“25Мойсей видя, че този народ се е изродил, понеже Аарон бе допуснал той да се изроди за срам сред враговете му.26Застана пред вратите на лагера и викна: „Който е за Господа, да дойде при мен!“ Тогава при него се събраха всички левити.27Той им нареди: „Така говори Господ, Бог Израилев: „Всеки да препаше своя меч на бедрата си! Минете навсякъде през лагера от врата до врата и всеки да убива брата си, всеки приятеля си, всеки сънародника си“!“28Левитите постъпиха според заповедта на Мойсей: в този ден от народа паднаха убити около три хиляди души.29Защото Мойсей беше казал: „Днес всеки един от вас да посвети ръцете си на Господа, насочени против сина му и брат му, за да ви се даде днес благословение.“30На другата сутрин Мойсей каза на народа: „Вие извършихте голям грях. Ето защо аз ще възляза при Господа. Може би ще мога да издействам прошка за вашия грях.“31Мойсей се върна при Господа и каза: „О*, този народ съгреши, направи си божество от злато.32А сега, ако благоволиш – прости им техния грях. Ако ли не – заличи и мене от книгата Си, която Ти си написал.“33А Господ отговори на Мойсей: „Само този, който е съгрешил пред Мене, ще залича от книгата Си.34Но ти отиди, води този народ към мястото, за което съм ти заповядал. Ето Моят ангел ще върви пред тебе. Но когато настъпи денят на отмъщението Ми, ще се разплатя с тях за греха им.“35Господ порази народа за направеното теле, което Аарон бе изработил.
Louis Segond 1910
1Le peuple, voyant que Moïse tardait à descendre de la montagne, s'assembla autour d'Aaron, et lui dit: Allons! fais-nous un dieu qui marche devant nous, car ce Moïse, cet homme qui nous a fait sortir du pays d'Égypte, nous ne savons ce qu'il est devenu.2Aaron leur dit: Otez les anneaux d'or qui sont aux oreilles de vos femmes, de vos fils et de vos filles, et apportez-les-moi.3Et tous ôtèrent les anneaux d'or qui étaient à leurs oreilles, et ils les apportèrent à Aaron.4Il les reçut de leurs mains, jeta l'or dans un moule, et fit un veau en fonte. Et ils dirent: Israël! voici ton dieu, qui t'a fait sortir du pays d'Égypte.5Lorsqu'Aaron vit cela, il bâtit un autel devant lui, et il s'écria: Demain, il y aura fête en l'honneur de l'Éternel!6Le lendemain, ils se levèrent de bon matin, et ils offrirent des holocaustes et des sacrifices d'actions de grâces. Le peuple s'assit pour manger et pour boire; puis ils se levèrent pour se divertir.7L'Éternel dit à Moïse: Va, descends; car ton peuple, que tu as fait sortir du pays d'Égypte, s'est corrompu.8Ils se sont promptement écartés de la voie que je leur avais prescrite; ils se sont fait un veau en fonte, ils se sont prosternés devant lui, ils lui ont offert des sacrifices, et ils ont dit: Israël! voici ton dieu, qui t'a fait sortir du pays d'Égypte.9L'Éternel dit à Moïse: Je vois que ce peuple est un peuple au cou roide.10Maintenant laisse-moi; ma colère va s'enflammer contre eux, et je les consumerai; mais je ferai de toi une grande nation.11Moïse implora l'Éternel, son Dieu, et dit: Pourquoi, ô Éternel! ta colère s'enflammerait-elle contre ton peuple, que tu as fait sortir du pays d'Égypte par une grande puissance et par une main forte?12Pourquoi les Égyptiens diraient-ils: C'est pour leur malheur qu'il les a fait sortir, c'est pour les tuer dans les montagnes, et pour les exterminer de dessus la terre? Reviens de l'ardeur de ta colère, et repens-toi du mal que tu veux faire à ton peuple.13Souviens-toi d'Abraham, d'Isaac et d'Israël, tes serviteurs, auxquels tu as dit, en jurant par toi-même: Je multiplierai votre postérité comme les étoiles du ciel, je donnerai à vos descendants tout ce pays dont j'ai parlé, et ils le posséderont à jamais.14Et l'Éternel se repentit du mal qu'il avait déclaré vouloir faire à son peuple.15Moïse retourna et descendit de la montagne, les deux tables du témoignage dans sa main; les tables étaient écrites des deux côtés, elles étaient écrites de l'un et de l'autre côté.16Les tables étaient l'ouvrage de Dieu, et l'écriture était l'écriture de Dieu, gravée sur les tables.17Josué entendit la voix du peuple, qui poussait des cris, et il dit à Moïse: Il y a un cri de guerre dans le camp.18Moïse répondit: Ce n'est ni un cri de vainqueurs, ni un cri de vaincus; ce que j'entends, c'est la voix de gens qui chantent.19Et, comme il approchait du camp, il vit le veau et les danses. La colère de Moïse s'enflamma; il jeta de ses mains les tables, et les brisa au pied de la montagne.20Il prit le veau qu'ils avaient fait, et le brûla au feu; il le réduisit en poudre, répandit cette poudre à la surface de l'eau, et fit boire les enfants d'Israël.21Moïse dit à Aaron: Que t'a fait ce peuple, pour que tu l'aies laissé commettre un si grand péché?22Aaron répondit: Que la colère de mon seigneur ne s'enflamme point! Tu sais toi-même que ce peuple est porté au mal.23Ils m'ont dit: Fais-nous un dieu qui marche devant nous; car ce Moïse, cet homme qui nous a fait sortir du pays d'Égypte, nous ne savons ce qu'il est devenu.24Je leur ai dit: Que ceux qui ont de l'or, s'en dépouillent! Et ils me l'ont donné; je l'ai jeté au feu, et il en est sorti ce veau.25Moïse vit que le peuple était livré au désordre, et qu'Aaron l'avait laissé dans ce désordre, exposé à l'opprobre parmi ses ennemis.26Moïse se plaça à la porte du camp, et dit: A moi ceux qui sont pour l'Éternel! Et tous les enfants de Lévi s'assemblèrent auprès de lui.27Il leur dit: Ainsi parle l'Éternel, le Dieu d'Israël: Que chacun de vous mette son épée au côté; traversez et parcourez le camp d'une porte à l'autre, et que chacun tue son frère, son parent.28Les enfants de Lévi firent ce qu'ordonnait Moïse; et environ trois mille hommes parmi le peuple périrent en cette journée.29Moïse dit: Consacrez-vous aujourd'hui à l'Éternel, même en sacrifiant votre fils et votre frère, afin qu'il vous accorde aujourd'hui une bénédiction.30Le lendemain, Moïse dit au peuple: Vous avez commis un grand péché. Je vais maintenant monter vers l'Éternel: j'obtiendrai peut-être le pardon de votre péché.31Moïse retourna vers l'Éternel et dit: Ah! ce peuple a commis un grand péché. Ils se sont fait un dieu d'or.32Pardonne maintenant leur péché! Sinon, efface-moi de ton livre que tu as écrit.33L'Éternel dit à Moïse: C'est celui qui a péché contre moi que j'effacerai de mon livre.34Va donc, conduis le peuple où je t'ai dit. Voici, mon ange marchera devant toi, mais au jour de ma vengeance, je les punirai de leur péché.35L'Éternel frappa le peuple, parce qu'il avait fait le veau, fabriqué par Aaron.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.