Jeremia 7 | Съвременен български превод

1 Думите, които Господ изрече към Йеремия: 2 Застани при портата на дома Господен и обяви там тези думи: „Чуйте словото на Господа всички юдеи, които влизате през тази порта да се поклоните пред Господа.“ 3 Така казва Господ Вседържител, Бог на Израил: „Изправете пътищата си и вашите дела и ще пребивавам на това място. 4 Не се уповавайте на лъжливи думи и не казвайте: „Господният храм, господният храм, господният храм са тези сгради.“ 5 Но ако изправите пътищата си и вашите дела, ако вярно отсъждате между един човек и ближния му, 6 ако не потискате чужденеца, сирака и вдовицата и не проливате невинна кръв на това място, нито следвате чужди богове за ваша беда, 7 тогава ще ви оставя да живеете на това място, в страната, която съм дал на предците ви за вечни времена. 8 Ето вие се уповавате на лъжливи думи, които не принасят полза, 9 а крадете, убивате, прелюбодействате и се кълнете лъжливо. И кадите на Ваал и ходите след други богове, които не познавате. 10 Тогава идвате и заставате пред Мене в този дом, който се нарича с Моето име, и казвате: „Спасени сме“, за да вършите всички тези отвратителни неща. 11 Във вашите очи разбойнически вертеп ли стана този дом, в който се призовава Моето име? Ето Аз видях това“ – казва Господ. 12 „Но идете на мястото в Шило, където отначало бях отредил да бъде Моето име, и вижте какво му сторих заради злото на Моя народ Израил. 13 И сега, тъй като вършите всички тези дела – казва Господ, – а ви говорех от ранно утро, но не слушахте, призовавах ви, но не отговаряхте, 14 затова ще постъпя с дома, в който се призова Моето име, на който се уповавате, и с мястото, което дадох на вас и на предците ви, както постъпих с Шило. 15 И ще ви отхвърля от лицето Си, както отхвърлих всичките ви братя, цялото потомство на Ефрем.“ 16 Затова ти недей се моли за този народ! Не възнасяй молба и молитва и не се застъпвай за тях пред Мене, защото няма да те послушам. 17 Не виждаш ли, какво вършат те в градовете на Юдея и по улиците на Йерусалим? 18 Техните деца събират дърва и бащите им палят огън, а жените месят тестото, за да правят жертвени пити за вашата небесна царица. На други богове правят възлияния, за да Ме оскърбяват. 19 Но Мене ли оскърбяват? – казва Господ. Не е ли за срам на тях самите? 20 Затова тъй казва Господ Бог: „Ето Моят гняв и Моята ярост се изливат върху това място, върху хората и добитъка, и върху дърветата по полето и плодовете на земята. И той ще пламне и няма да угасне.“ 21 Така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Към жертвите си прибавяйте вашите всеизгаряния и яжте месото, 22 тъй като не съм говорил на вашите предци и не съм им заповядвал за такива всеизгаряния и кръвна жертва, когато ги изведох от египетската земя. 23 Но им заповядах изрично това: „Слушайте гласа Ми и ще бъда ваш Бог, и ще бъдете Мой народ! И вървете по целия път, който ви заповядах, за да благоденствате.“ 24 Но те не послушаха и не обърнаха ухото си, а постъпваха по съветите на закоравялото си зло сърце и обърнаха гърба си, а не лицето си към Мене. 25 От деня, когато предците ви излязоха от египетската земя, до днес ви изпращах ежедневно и постоянно всичките си служители, пророците. 26 Но предците ви не Ме слушаха и не обръщаха внимание, упорстваха. Постъпиха по-зле от бащите си.“ 27 И когато им говориш всички тези думи, няма да те послушат. Когато ги зовеш, няма да ти отговорят. 28 Тогава им кажи: „Това е народът, който не слуша Господа, своя Бог, и не приема наставление! Верността е загубена, изчезнала е от техните уста. 29 Отрежи косата си и я хвърли, Йерусалиме! И извиси плач поради оголените височини, защото Господ отхвърли и отритна рода, който предизвика Неговия гняв. 30 Защото потомците на Юдея извършиха зло пред очите Ми“ – казва Господ. „Поставиха отвратителните си идоли в дома, в който се призовава Моето име, за да го осквернят. 31 И изграждаха високи места с жертвеник, наречен Тофет, който е в долината на сина на Еном, за да изгарят синовете си и дъщерите си в жертвен огън, което не съм им заповядвал, нито Ми е идвало наум.“ 32 „Затова, ето идват дни – казва Господ, – когато няма да се назовава вече Тофет, нито Долина на Еномовия син, но Долина на клането и ще погребват в Тофет, тъй като няма да има място другаде. 33 И труповете на този народ ще бъдат храна на птиците в небесата и на животните по земята, и няма да има кой да ги плаши. 34 Тогава по градовете на Юдея и по улиците на Йерусалим ще направя така, че да престанат гласът на радостта и гласът на веселието, гласът на младоженеца и гласът на невестата, защото страната ще запустее.“

Louis Segond 1910

1 La parole qui fut adressée à Jérémie de la part de l'Éternel, en ces mots: 2 Place-toi à la porte de la maison de l'Éternel, Et là publie cette parole, Et dis: Écoutez la parole de l'Éternel, Vous tous, hommes de Juda, qui entrez par ces portes, Pour vous prosterner devant l'Éternel! 3 Ainsi parle l'Éternel des armées, le Dieu d'Israël: Réformez vos voies et vos oeuvres, Et je vous laisserai demeurer dans ce lieu. 4 Ne vous livrez pas à des espérances trompeuses, en disant: C'est ici le temple de l'Éternel, le temple de l'Éternel, Le temple de l'Éternel! 5 Si vous réformez vos voies et vos oeuvres, Si vous pratiquez la justice envers les uns et les autres, 6 Si vous n'opprimez pas l'étranger, l'orphelin et la veuve, Si vous ne répandez pas en ce lieu le sang innocent, Et si vous n'allez pas après d'autres dieux, pour votre malheur, 7 Alors je vous laisserai demeurer dans ce lieu, Dans le pays que j'ai donné à vos pères, D'éternité en éternité. 8 Mais voici, vous vous livrez à des espérances trompeuses, Qui ne servent à rien. 9 Quoi! dérober, tuer, commettre des adultères, Jurer faussement, offrir de l'encens à Baal, Aller après d'autres dieux que vous ne connaissez pas!... 10 Puis vous venez vous présenter devant moi, Dans cette maison sur laquelle mon nom est invoqué, Et vous dites: Nous sommes délivrés!... Et c'est afin de commettre toutes ces abominations! 11 Est-elle à vos yeux une caverne de voleurs, Cette maison sur laquelle mon nom est invoqué? Je le vois moi-même, dit l'Éternel. 12 Allez donc au lieu qui m'était consacré à Silo, Où j'avais fait autrefois résider mon nom. Et voyez comment je l'ai traité, A cause de la méchanceté de mon peuple d'Israël. 13 Et maintenant, puisque vous avez commis toutes ces actions, Dit l'Éternel, Puisque je vous ai parlé dès le matin et que vous n'avez pas écouté, Puisque je vous ai appelés et que vous n'avez pas répondu, 14 Je traiterai la maison sur laquelle mon nom est invoqué, Sur laquelle vous faites reposer votre confiance, Et le lieu que j'ai donné à vous et à vos pères, De la même manière que j'ai traité Silo; 15 Et je vous rejetterai loin de ma face, Comme j'ai rejeté tous vos frères, Toute la postérité d'Éphraïm. 16 Et toi, n'intercède pas en faveur de ce peuple, N'élève pour eux ni supplications ni prières, Ne fais pas des instances auprès de moi; Car je ne t'écouterai pas. 17 Ne vois-tu pas ce qu'ils font dans les villes de Juda Et dans les rues de Jérusalem? 18 Les enfants ramassent du bois, Les pères allument le feu, Et les femmes pétrissent la pâte, Pour préparer des gâteaux à la reine du ciel, Et pour faire des libations à d'autres dieux, Afin de m'irriter. 19 Est-ce moi qu'ils irritent? dit l'Éternel; N'est-ce pas eux-mêmes, A leur propre confusion? 20 C'est pourquoi ainsi parle le Seigneur, l'Éternel: Voici, ma colère et ma fureur se répandent sur ce lieu, Sur les hommes et sur les bêtes, Sur les arbres des champs et sur les fruits de la terre; Elle brûlera, et ne s'éteindra point. 21 Ainsi parle l'Éternel des armées, le Dieu d'Israël: Ajoutez vos holocaustes à vos sacrifices, Et mangez-en la chair! 22 Car je n'ai point parlé avec vos pères et je ne leur ai donné aucun ordre, Le jour où je les ai fait sortir du pays d'Égypte, Au sujet des holocaustes et des sacrifices. 23 Mais voici l'ordre que je leur ai donné: Écoutez ma voix, Et je serai votre Dieu, Et vous serez mon peuple; Marchez dans toutes les voies que je vous prescris, Afin que vous soyez heureux. 24 Et ils n'ont point écouté, ils n'ont point prêté l'oreille; Ils ont suivi les conseils, les penchants de leur mauvais coeur, Ils ont été en arrière et non en avant. 25 Depuis le jour où vos pères sont sortis du pays d'Égypte, Jusqu'à ce jour, Je vous ai envoyé tous mes serviteurs, les prophètes, Je les ai envoyés chaque jour, dès le matin. 26 Mais ils ne m'ont point écouté, ils n'ont point prêté l'oreille; Ils ont raidi leur cou, Ils ont fait le mal plus que leurs pères. 27 Si tu leur dis toutes ces choses, ils ne t'écouteront pas; Si tu cries vers eux, ils ne te répondront pas. 28 Alors dis-leur: C'est ici la nation qui n'écoute pas la voix de l'Éternel, son Dieu, Et qui ne veut pas recevoir instruction; La vérité a disparu, elle s'est retirée de leur bouche. 29 Coupe ta chevelure, et jette-la au loin; Monte sur les hauteurs, et prononce une complainte! Car l'Éternel rejette Et repousse la génération qui a provoqué sa fureur. 30 Car les enfants de Juda ont fait ce qui est mal à mes yeux, Dit l'Éternel; Ils ont placé leurs abominations Dans la maison sur laquelle mon nom est invoqué, Afin de la souiller. 31 Ils ont bâti des hauts lieux à Topheth dans la vallée de Ben Hinnom, Pour brûler au feu leurs fils et leurs filles: Ce que je n'avais point ordonné, Ce qui ne m'était point venu à la pensée. 32 C'est pourquoi voici, les jours viennent, dit l'Éternel, Où l'on ne dira plus Topheth et la vallée de Ben Hinnom, Mais où l'on dira la vallée du carnage; Et l'on enterrera les morts à Topheth par défaut de place. 33 Les cadavres de ce peuple seront la pâture Des oiseaux du ciel et des bêtes de la terre; Et il n'y aura personne pour les troubler. 34 Je ferai cesser dans les villes de Juda et dans les rues de Jérusalem Les cris de réjouissance et les cris d'allégresse, Les chants du fiancé et les chants de la fiancée; Car le pays sera un désert.

Jeremia 7 | Съвременен български превод Louis Segond 1910