Jeremia 5 | Съвременен български превод

1 „Походете по йерусалимските улици, разузнайте и потърсете по площадите на Йерусалим дали ще се намери някой да действа справедливо, който да търси истината, и Аз ще му простя. 2 Но ако и да казват „Жив е Господ“, лъжливо се кълнат.“ 3 Господи, очите Ти не търсят ли истината? Наказал си ги, но не ги заболя; унищожаваш ги, но не се поправят. Направиха лицата си по-твърди от скала и не желаят да се обърнат. 4 Тогава аз си казах: „Наистина те са незначителни, тъй като не познават пътя на Господа, разпоредбата на своя Бог.“ 5 Ще отида при големците и ще говоря с тях, понеже те познават пътя Господен, закона на своя Бог. Но и те са строшили ярема, разкъсали са оковите. 6 Поради това лъв от гората ще ги порази, степен вълк ще ги убие, леопард ще дебне край градовете им. Всеки, който излезе оттам, ще бъде разкъсан, защото се умножиха престъпленията им: тежки са отстъпничествата им. 7 „Защо да ти простя? Твоите синове Ме изоставиха и се кълняха в лъжливи богове. Когато се насищаха, изневеряваха Ми и на тълпи отиваха в блуднишката къща. 8 Те са като охранени коне: всеки цвили към жената на ближния си. 9 Нима няма да накажа за това – казва Господ – и душата Ми няма да въздаде на такъв народ? 10 Качете се на стените му и събаряйте, но не ги унищожавайте докрай. Унищожете зъберите му, понеже не са Господни, 11 тъй като Израилевият дом и домът на Юдея отстъпиха от Мене твърде вероломно“ – казва Господ. 12 „Те се отрекоха от Господа и казаха: „Той не е тук и няма да ни постигне беда, и няма да видим нито меч, нито глад. 13 А пророците са вятър и словото* не е в тях. Така над тях ще се сбъдне това.“ 14 Затова така казва Господ, Бог Вседържител: „Понеже изговарят тези думи, ето ще направя словото Си в твоята уста огън, а този народ – дърва, и този огън ще ги погълне. 15 Ето ще доведа върху вас, доме Израилев, един народ отдалече – казва Господ, – един силен народ, един древен народ, чийто език не знаеш и не разбираш какво говорят. 16 Колчанът му е като отворен гроб. Те всички са храбри хора. 17 И ще изядат твоята жътва и твоя хляб, ще унищожат твоите синове и дъщерите ти, ще изядат дребния и едрия ти добитък, ще изядат твоите лозя и смоковниците ти; с меч ще разбият укрепените ти градове, на които се уповаваш. 18 Но и в онези дни – казва Господ – няма да ви премахна докрай. 19 И когато се случи да попитат: „Защо Господ, нашият Бог, ни направи всичко това?“ – тогава им кажи: „Както Ме изоставихте и служехте на чужди богове във вашата страна, така ще слугувате на чужденци не във вашата земя.“ 20 Известете това на дома на Яков и разгласете в Юдея, като казвате: 21 „Чуй това сега, народе глупав и неразумен, който има очи, а не вижда, уши има, а не чува! 22 Не се ли боите от Мене – казва Господ, – не треперите ли пред Мене, Който поставих пясъка за граница на морето, вечен предел, който не бива да се преминава? Може вълните му да бушуват и няма да успеят, и да реват, но няма да го прехвърлят.“ 23 Но този народ има буйно и непокорно сърце – отклониха се от пътя и тръгнаха. 24 Не казват в сърцето си: „Нека все пак се боим от Господа, нашия Бог, Който навреме ни дава дъжд – ранен и късен, Който пази за нас определените седмици за жътва.“ 25 Вашите беззакония обърнаха този порядък и вашите грехове отстраниха доброто. 26 Защото между Моя народ има нечестиви. Те дебнат, снишават се като ловци на птици, поставят примка да хванат човеците. 27 Както клетка се изпълва с птици, така домовете им са пълни с измама, чрез която се издигнаха и забогатяха, 28 затлъстяха, угоиха се, дори преминаха всякаква мярка на злото; не отсъждат правото на сираци, не отсъждат справедливите дела на сиромаси. 29 Няма ли да накажа за това? – казва Господ. Няма ли да въздам на такъв народ? 30 Нещо изумяващо и ужасно става в тази страна. 31 Пророците пророкуват лъжи, свещениците господстват чрез тях, а Моят народ обича това. Но какво ще правите накрая след всичко това?“

Louis Segond 1910

1 Parcourez les rues de Jérusalem, Regardez, informez-vous, cherchez dans les places, S'il s'y trouve un homme, s'il y en a un Qui pratique la justice, qui s'attache à la vérité, Et je pardonne à Jérusalem. 2 Même quand ils disent: L'Éternel est vivant! C'est faussement qu'ils jurent. 3 Éternel, tes yeux n'aperçoivent-ils pas la vérité? Tu les frappes, et ils ne sentent rien; Tu les consumes, et ils ne veulent pas recevoir instruction; Ils prennent un visage plus dur que le roc, Ils refusent de se convertir. 4 Je disais: Ce ne sont que les petits; Ils agissent en insensés, parce qu'ils ne connaissent pas la voie de l'Éternel, La loi de leur Dieu. 5 J'irai vers les grands, et je leur parlerai; Car eux, ils connaissent la voie de l'Éternel, La loi de leur Dieu; Mais ils ont tous aussi brisé le joug, Rompu les liens. 6 C'est pourquoi le lion de la forêt les tue, Le loup du désert les détruit, La panthère est aux aguets devant leurs villes; Tous ceux qui en sortiront seront déchirés; Car leurs transgressions sont nombreuses, Leurs infidélités se sont multipliées. 7 Pourquoi te pardonnerais-je? Tes enfants m'ont abandonné, Et ils jurent par des dieux qui n'existent pas. J'ai reçu leurs serments, et ils se livrent à l'adultère, Ils sont en foule dans la maison de la prostituée. 8 Semblables à des chevaux bien nourris, qui courent çà et là, Ils hennissent chacun après la femme de son prochain. 9 Ne châtierais-je pas ces choses-là, dit l'Éternel, Ne me vengerais-je pas d'une pareille nation? 10 Montez sur ses murailles, et abattez, Mais ne détruisez pas entièrement! Enlevez ses ceps Qui n'appartiennent point à l'Éternel! 11 Car la maison d'Israël et la maison de Juda m'ont été infidèles, Dit l'Éternel. 12 Ils renient l'Éternel, ils disent: Il n'existe pas! Et le malheur ne viendra pas sur nous, Nous ne verrons ni l'épée ni la famine. 13 Les prophètes ne sont que du vent, Et personne ne parle en eux. Qu'il leur soit fait ainsi! 14 C'est pourquoi ainsi parle l'Éternel, le Dieu des armées: Parce que vous avez dit cela, Voici, je veux que ma parole dans ta bouche soit du feu, Et ce peuple du bois, et que ce feu les consume. 15 Voici, je fais venir de loin une nation contre vous, maison d'Israël, Dit l'Éternel; C'est une nation forte, c'est une nation ancienne, Une nation dont tu ne connais pas la langue, Et dont tu ne comprendras point les paroles. 16 Son carquois est comme un sépulcre ouvert; Ils sont tous des héros. 17 Elle dévorera ta moisson et ton pain, Elle dévorera tes fils et tes filles, Elle dévorera tes brebis et tes boeufs, Elle dévorera ta vigne et ton figuier; Elle détruira par l'épée tes villes fortes dans lesquelles tu te confies. 18 Mais en ces jours, dit l'Éternel, Je ne vous détruirai pas entièrement. 19 Si vous dites alors: Pourquoi l'Éternel, notre Dieu, nous fait-il tout cela? Tu leur répondras: Comme vous m'avez abandonné, Et que vous avez servi des dieux étrangers dans votre pays, Ainsi vous servirez des étrangers dans un pays qui n'est pas le vôtre. 20 Annoncez ceci à la maison de Jacob, Publiez-le en Juda, et dites: 21 Écoutez ceci, peuple insensé, et qui n'a point de coeur! Ils ont des yeux et ne voient point, Ils ont des oreilles et n'entendent point. 22 Ne me craindrez-vous pas, dit l'Éternel, Ne tremblerez-vous pas devant moi? C'est moi qui ai donné à la mer le sable pour limite, Limite éternelle qu'elle ne doit pas franchir; Ses flots s'agitent, mais ils sont impuissants; Ils mugissent, mais ils ne la franchissent pas. 23 Ce peuple a un coeur indocile et rebelle; Ils se révoltent, et s'en vont. 24 Ils ne disent pas dans leur coeur: Craignons l'Éternel, notre Dieu, Qui donne la pluie en son temps, La pluie de la première et de l'arrière saison, Et qui nous réserve les semaines destinées à la moisson. 25 C'est à cause de vos iniquités que ces dispensations n'ont pas lieu, Ce sont vos péchés qui vous privent de ces biens. 26 Car il se trouve parmi mon peuple des méchants; Ils épient comme l'oiseleur qui dresse des pièges, Ils tendent des filets, et prennent des hommes. 27 Comme une cage est remplie d'oiseaux, Leurs maisons sont remplies de fraude; C'est ainsi qu'ils deviennent puissants et riches. 28 Ils s'engraissent, ils sont brillants d'embonpoint; Ils dépassent toute mesure dans le mal, Ils ne défendent pas la cause, la cause de l'orphelin, et ils prospèrent; Ils ne font pas droit aux indigents. 29 Ne châtierais-je pas ces choses-là, dit l'Éternel, Ne me vengerais-je pas d'une pareille nation? 30 Des choses horribles, abominables, Se font dans le pays. 31 Les prophètes prophétisent avec fausseté, Les sacrificateurs dominent sous leur conduite, Et mon peuple prend plaisir à cela. Que ferez-vous à la fin?

Jeremia 5 | Съвременен български превод Louis Segond 1910