Apostelgeschichte 25 | Съвременен български превод

Апостол Павел пред управителя Фест

1 А три дена след като пристигна в областта, Фест отиде от Кесария в Йерусалим.

2 Тогава първосвещеникът и юдейските първенци му предявиха обвиненията си против Павел и го молеха

3 да прояви блогосклонност, като изпрати да го повикат в Йерусалим. А те крояха засада, за да го убият по пътя.

4 Но Фест отговори, че Павел се пази под стража в Кесария и самият той скоро ще се върне там.

5 „Затова“, каза той, „влиятелните сред вас нека дойдат с мене и ако той е направил нещо нередно, нека го обвинят.“

6 И след като прекара при тях над десет дена*, Фест се върна в Кесария. На другия ден седна на съдийското място и заповяда да доведат Павел.

7 Когато той се яви, дошлите от Йерусалим юдеи го заобиколиха и започнаха да привеждат против Павел много и тежки обвинения, които не можеха да докажат.

8 А той в своя защита рече: „С нищо не съм съгрешил нито против юдейския закон, нито против храма, нито против императора.“

9 Фест обаче искаше да угоди на юдеите и отвърна на Павел: „Искаш ли да отидеш в Йерусалим и там, пред мене, да бъдеш съден за това?“

10 Павел отговори: „Аз стоя пред императорски съд и тук трябва да бъда съден. Юдеи не съм обиждал с нищо, както и ти много добре знаеш.

11 Защото, ако съм нарушил закона и съм извършил нещо лошо, което заслужава смърт, аз съм готов да умра. Но ако няма нищо такова, както тези ме обвиняват, никой не може да ме предаде на тях. Искам императорски съд!“

12 Тогава Фест, като поговори със съвета, отвърна: „Императорски съд искаш, при императора ще отидеш.“

Апостол Павел пред цар Агрипа и Вереника

13 След няколко дена цар Агрипа и Вереника дойдоха в Кесария, за да поздравят Фест.

14 Там престояха доста дни и Фест представи на царя делото на Павел, като каза: „Има един човек, оставен от Феликс в окови.

15 Когато първосвещениците и юдейските стареи предявиха обвинения срещу него, аз бях в Йерусалим и искаха да бъде осъден.

16 Аз им отговорих, че у римляните не е обичайно да предават човека на смърт, преди обвиненият да има пред себе си обвинителите и да му се позволи да се защити от обвинението.

17 И когато те се събраха тук, на другия ден, без никакво отлагане аз седнах на съдийското място и заповядах да доведат човека.

18 Явиха се обвинителите, но не представиха нито едно обвинение, каквото аз очаквах.

19 Те имаха някакви спорове с него върху тяхната вяра и за някой си Иисус, Който бил умрял и за Когото Павел казваше, че е жив.

20 Понеже бях затруднен да проуча този въпрос, попитах дали той иска да отиде в Йерусалим и там да бъде съден за това.

21 Но тъй като Павел поиска да бъде оставен за императорско разследване, заповядах да го държат под стража, докато го изпратя при императора.“

22 Тогава Агрипа каза на Фест: „Бих желал и аз да изслушам този човек.“ А той отговори: „Утре ще го изслушаш.“

23 На сутринта, когато Агрипа и Вереника дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната палата заедно с хилядниците и най-видните граждани, по заповед на Фест доведоха Павел.

24 Фест рече: „Царю Агрипа и всички вие мъже, които сте тук с нас! Виждате този, за когото всички юдеи дойдоха при мене, и в Йерусалим – и тук, и викаха, че той не бива повече да живее.

25 Но аз, като разбрах, че той не е сторил нищо, заслужаващо смърт, и понеже той сам поиска съд пред императора, реших да го изпратя там.

26 За него обаче не мога нищо определено да напиша на господаря. Затова го изведох пред вас и особено пред тебе, царю Агрипа, тъй че след разследването да имам какво да напиша.

27 Защото ми се струва неразумно да препращам затворник, без да отбележа и обвиненията против него.“

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Louis Segond 1910

1 Festus, étant arrivé dans la province, monta trois jours après de Césarée à Jérusalem.

2 Les principaux sacrificateurs et les principaux d'entre les Juifs lui portèrent plainte contre Paul. Ils firent des instances auprès de lui, et, dans des vues hostiles,

3 lui demandèrent comme une faveur qu'il le fît venir à Jérusalem. Ils préparaient un guet-apens, pour le tuer en chemin.

4 Festus répondit que Paul était gardé à Césarée, et que lui-même devait partir sous peu.

5 Que les principaux d'entre vous descendent avec moi, dit-il, et s'il y a quelque chose de coupable en cet homme, qu'ils l'accusent.

6 Festus ne passa que huit à dix jours parmi eux, puis il descendit à Césarée. Le lendemain, s'étant assis sur son tribunal, il donna l'ordre qu'on amenât Paul.

7 Quand il fut arrivé, les Juifs qui étaient venus de Jérusalem l'entourèrent, et portèrent contre lui de nombreuses et graves accusations, qu'ils n'étaient pas en état de prouver.

8 Paul entreprit sa défense, en disant: Je n'ai rien fait de coupable, ni contre la loi des Juifs, ni contre le temple, ni contre César.

9 Festus, désirant plaire aux Juifs, répondit à Paul: Veux-tu monter à Jérusalem, et y être jugé sur ces choses en ma présence?

10 Paul dit: C'est devant le tribunal de César que je comparais, c'est là que je dois être jugé. Je n'ai fait aucun tort aux Juifs, comme tu le sais fort bien.

11 Si j'ai commis quelque injustice, ou quelque crime digne de mort, je ne refuse pas de mourir; mais, si les choses dont ils m'accusent sont fausses, personne n'a le droit de me livrer à eux. J'en appelle à César.

12 Alors Festus, après avoir délibéré avec le conseil, répondit: Tu en as appelé à César; tu iras devant César.

13 Quelques jours après, le roi Agrippa et Bérénice arrivèrent à Césarée, pour saluer Festus.

14 Comme ils passèrent là plusieurs jours, Festus exposa au roi l'affaire de Paul, et dit: Félix a laissé prisonnier un homme

15 contre lequel, lorsque j'étais à Jérusalem, les principaux sacrificateurs et les anciens des Juifs ont porté plainte, en demandant sa condamnation.

16 Je leur ai répondu que ce n'est pas la coutume des Romains de livrer un homme avant que l'inculpé ait été mis en présence de ses accusateurs, et qu'il ait eu la faculté de se défendre sur les choses dont on l'accuse.

17 Ils sont donc venus ici, et, sans différer, je m'assis le lendemain sur mon tribunal, et je donnai l'ordre qu'on amenât cet homme.

18 Les accusateurs, s'étant présentés, ne lui imputèrent rien de ce que je supposais;

19 ils avaient avec lui des discussions relatives à leur religion particulière, et à un certain Jésus qui est mort, et que Paul affirmait être vivant.

20 Ne sachant quel parti prendre dans ce débat, je lui demandai s'il voulait aller à Jérusalem, et y être jugé sur ces choses.

21 Mais Paul en ayant appelé, pour que sa cause fût réservée à la connaissance de l'empereur, j'ai ordonné qu'on le gardât jusqu'à ce que je l'envoyasse à César.

22 Agrippa dit à Festus: Je voudrais aussi entendre cet homme. Demain, répondit Festus, tu l'entendras.

23 Le lendemain donc, Agrippa et Bérénice vinrent en grande pompe, et entrèrent dans le lieu de l'audience avec les tribuns et les principaux de la ville. Sur l'ordre de Festus, Paul fut amené.

24 Alors Festus dit: Roi Agrippa, et vous tous qui êtes présents avec nous, vous voyez cet homme au sujet duquel toute la multitude des Juifs s'est adressée à moi, soit à Jérusalem, soit ici, en s'écriant qu'il ne devait plus vivre.

25 Pour moi, ayant reconnu qu'il n'a rien fait qui mérite la mort, et lui-même en ayant appelé à l'empereur, j'ai résolu de le faire partir.

26 Je n'ai rien de certain à écrire à l'empereur sur son compte; c'est pourquoi je l'ai fait paraître devant vous, et surtout devant toi, roi Agrippa, afin de savoir qu'écrire, après qu'il aura été examiné.

27 Car il me semble absurde d'envoyer un prisonnier sans indiquer de quoi on l'accuse.

Public Domain