1.Mose 32 | Съвременен български превод

1 * Сутринта рано Лаван целуна внуците и дъщерите си, благослови ги и се отправи на път, за да се върне у дома си.

Яков се подготвя да срещне Исав

2 След това Яков продължи своя път. Тогава го срещнаха Божии ангели.

3 Когато ги видя, Яков възкликна: „Това е Божие войнство.“ И нарече онова място Маханаим.

4 Яков изпрати пред себе си вестители до брат си Исав в земята Сеир, в страната Едом.

5 Той им заповяда да му предадат следното: „Господарю мой Исав, така говори твоят роб Яков: „Аз живях при Лаван.

6 Придобих говеда, осли, овце и кози, роби и робини. Сега изпращам да известят за мене на тебе – моя господар, за да намеря аз благоволение пред тебе.“

7 Вестителите се върнаха при Яков и му съобщиха: „Ходихме при брат ти Исав. Ето той идва сам да те посрещне, а с него има четиристотин мъже.“

8 Мъчителен страх обхвана Яков. Затова той раздели на два стана всички, които бяха заедно с него, а също дребния и едрия добитък, както и камилите.

9 Той си мислеше: „Ако Исав налети на единия стан и го избие, другият ще може да се спаси.“

10 Тогава Яков се помоли: „О, Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаак! Господи, Ти беше ми заповядал: „Върни се в твоята земя, в родината си – Аз ще те закрилям!“

11 Не съм достоен за всички милости и благодеяния, които непрестанно си оказвал на Своя роб. Преминах Йордан само с една тояга, а сега имам два стана.

12 Спаси ме от моя брат, от Исав, защото съм в ужас – да не би той да дойде, да убие мене, както и майките с децата.

13 Ти обеща: „Аз ще те закрилям и ще направя твоето потомство да бъде като морския пясък, което поради множеството си ще бъде неизброимо“.“

14 Онази нощ Яков пренощува там. От това, което притежаваше, той подбра дарове за своя брат Исав

15 – двеста кози, двадесет козли, двеста овце, двадесет овни,

16 тридесет дойни камили с камилчетата им, четиридесет крави, десет бика, двадесет ослици и десет осела.

17 Той предостави на робите си всяко стадо поотделно. Нареди им: „Тръгнете пред мене и оставяйте разстояние между едно стадо и друго.“

18 След това заповяда на първия роб: „Когато те срещне брат ми Исав и те попита: „Чий роб си ти, къде отиваш и чие е това стадо пред тебе?“,

19 ти отговори: „Този добитък е на твоя роб Яков, пратен като дар на моя господар Исав. А сам той идва след нас“.“

20 Същото заповяда на втория роб, както и на третия – на всички, които вървяха след стадата: „Така кажете на Исав, когато го срещнете:

21 „Ето твоят роб Яков идва след нас“.“ Защото си мислеше: „Ще го умилостивя с даровете, които вървят пред мене. След това ще видя лицето му – може би ще ме приеме благосклонно.“

22 Като изпрати даровете пред себе си, през онази нощ той пренощува в стана.

Борбата на Яков с Бога

23 А през нощта Яков стана, взе двете си жени и двете си робини, както и единадесетте си синове и преброди река Явок.

24 Всички тях той преведе на другия бряг, преведе и всичко, което притежаваше.

25 А Яков остана сам. И ето с него до зори се бори един Мъж.

26 Мъжът, като разбра, че не може да надвие Яков, по време на борбата го удари по бедрото така, че навехна ставата на Якововото бедро.

27 Той му каза: „Пусни Ме, защото вече се зазори.“ Яков отговори: „Няма да Те пусна, докато не ме благословиш.“

28 Мъжът попита: „Как ти е името?“ Той отговори: „Яков.“

29 Тогава мъжът каза: „Отсега няма да се наричаш Яков, а Израил – нали ти се бори с Бога, както и с човеци, и излизаше победител.“

30 Яков попита: „Кажи ми – какво е Твоето име?“ Но Той отговори: „Защо Ме питаш за Моето име?*“ Тогава Мъжът благослови Яков там.

31 Това място Яков нарече Фануил. Защото, казваше той, „видях Бога лице в лице, а животът ми беше запазен.“

32 Слънцето вече беше изгряло, когато той отминаваше Фануил. Той куцаше с бедрото си.

33 Затова и досега потомците на Израил не ядат жилата, която е на бедрената става, защото Този, Който се бори с Яков, беше навехнал ставната жила на бедрото му.

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Louis Segond 1910

1 Jacob poursuivit son chemin; et des anges de Dieu le rencontrèrent.

2 En les voyant, Jacob dit: C'est le camp de Dieu! Et il donna à ce lieu le nom de Mahanaïm.

3 Jacob envoya devant lui des messagers à Ésaü, son frère, au pays de Séir, dans le territoire d'Édom.

4 Il leur donna cet ordre: Voici ce que vous direz à mon seigneur Ésaü: Ainsi parle ton serviteur Jacob: J'ai séjourné chez Laban, et j'y suis resté jusqu'à présent;

5 j'ai des boeufs, des ânes, des brebis, des serviteurs et des servantes, et j'envoie l'annoncer à mon seigneur, pour trouver grâce à tes yeux.

6 Les messagers revinrent auprès de Jacob, en disant: Nous sommes allés vers ton frère Ésaü; et il marche à ta rencontre, avec quatre cents hommes.

7 Jacob fut très effrayé, et saisi d'angoisse. Il partagea en deux camps les gens qui étaient avec lui, les brebis, les boeufs et les chameaux;

8 et il dit: Si Ésaü vient contre l'un des camps et le bat, le camp qui restera pourra se sauver.

9 Jacob dit: Dieu de mon père Abraham, Dieu de mon père Isaac, Éternel, qui m'as dit: Retourne dans ton pays et dans ton lieu de naissance, et je te ferai du bien!

10 Je suis trop petit pour toutes les grâces et pour toute la fidélité dont tu as usé envers ton serviteur; car j'ai passé ce Jourdain avec mon bâton, et maintenant je forme deux camps.

11 Délivre-moi, je te prie, de la main de mon frère, de la main d'Ésaü! car je crains qu'il ne vienne, et qu'il ne me frappe, avec la mère et les enfants.

12 Et toi, tu as dit: Je te ferai du bien, et je rendrai ta postérité comme le sable de la mer, si abondant qu'on ne saurait le compter.

13 C'est dans ce lieu-là que Jacob passa la nuit. Il prit de ce qu'il avait sous la main, pour faire un présent à Ésaü, son frère:

14 deux cents chèvres et vingt boucs, deux cents brebis et vingt béliers,

15 trente femelles de chameaux avec leurs petits qu'elles allaitaient, quarante vaches et dix taureaux, vingt ânesses et dix ânes.

16 Il les remit à ses serviteurs, troupeau par troupeau séparément, et il dit à ses serviteurs: Passez devant moi, et mettez un intervalle entre chaque troupeau.

17 Il donna cet ordre au premier: Quand Ésaü, mon frère, te rencontrera, et te demandera: A qui es-tu? où vas-tu? et à qui appartient ce troupeau devant toi?

18 tu répondras: A ton serviteur Jacob; c'est un présent envoyé à mon seigneur Ésaü; et voici, il vient lui-même derrière nous.

19 Il donna le même ordre au second, au troisième, et à tous ceux qui suivaient les troupeaux: C'est ainsi que vous parlerez à mon seigneur Ésaü, quand vous le rencontrerez.

20 Vous direz: Voici, ton serviteur Jacob vient aussi derrière nous. Car il se disait: Je l'apaiserai par ce présent qui va devant moi; ensuite je le verrai en face, et peut-être m'accueillera-t-il favorablement.

21 Le présent passa devant lui; et il resta cette nuit-là dans le camp.

22 Il se leva la même nuit, prit ses deux femmes, ses deux servantes, et ses onze enfants, et passa le gué de Jabbok.

23 Il les prit, leur fit passer le torrent, et le fit passer à tout ce qui lui appartenait.

24 Jacob demeura seul. Alors un homme lutta avec lui jusqu'au lever de l'aurore.

25 Voyant qu'il ne pouvait le vaincre, cet homme le frappa à l'emboîture de la hanche; et l'emboîture de la hanche de Jacob se démit pendant qu'il luttait avec lui.

26 Il dit: Laisse-moi aller, car l'aurore se lève. Et Jacob répondit: Je ne te laisserai point aller, que tu ne m'aies béni.

27 Il lui dit: Quel est ton nom? Et il répondit: Jacob.

28 Il dit encore: ton nom ne sera plus Jacob, mais tu seras appelé Israël; car tu as lutté avec Dieu et avec des hommes, et tu as été vainqueur.

29 Jacob l'interrogea, en disant: Fais-moi je te prie, connaître ton nom. Il répondit: Pourquoi demandes-tu mon nom? Et il le bénit là.

30 Jacob appela ce lieu du nom de Peniel: car, dit-il, j'ai vu Dieu face à face, et mon âme a été sauvée.

31 Le soleil se levait, lorsqu'il passa Peniel. Jacob boitait de la hanche.

32 C'est pourquoi jusqu'à ce jour, les enfants d'Israël ne mangent point le tendon qui est à l'emboîture de la hanche; car Dieu frappa Jacob à l'emboîture de la hanche, au tendon.

Public Domain