1След това Яков продължи пътя си и отиде в земята на източните народи.2Той видя в полето кладенец и там три стада дребен добитък, налягали около него, защото от този кладенец пояха стадата. Отгоре на кладенеца стоеше голям камък, който го затваряше.3Когато там се съберяха всичките стада, пастирите отместваха камъка от кладенеца и пояха овцете. После пак слагаха камъка на мястото му върху кладенеца.4Яков попита пастирите: „Откъде сте, братя?“ Те отговориха: „От Харан сме.“5Тогава той ги попита: „Познавате ли Нахоровия син Лаван?“ Те отговориха: „Познаваме го.“6Той продължи: „Здрав ли е?“ В отговор те казаха: „Здрав е, ето дъщеря му Рахил идва с овцете.“7Яков добави: „Още е много рано. Не е време да се прибира добитъкът. Напоете овцете и идете да ги пасете.“8Те казаха: „Не можем, докато не се съберат всички стада и докато не отместим камъка от кладенеца – тогава ще поим овцете.“9Докато той говореше с тях, дойде Рахил* с дребния добитък на баща си, понеже тя пасеше стадото.10Когато Яков видя Рахил, дъщерята на вуйчо му Лаван, и овцете му, приближи се, отмести камъка от кладенеца и напои овцете.11Тогава Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.12Той каза на Рахил, че е роднина на баща и и син на Ревека. А тя се затича към къщи и предаде това на баща си.13Като чу за своя племенник Яков, Лаван отиде да го посрещне и го прегърна. Целуна го и го заведе у дома си. Яков разказа на Лаван всичко за себе си.14Тогава Лаван му каза: „Наистина ти си моя кост и моя плът.“ Затова Яков живя при него цял месец.
Женитбата на Яков в Харан за Лия и Рахил
15След това Лаван каза на Яков: „Нима, като си ми роднина, ще ми работиш безплатно? Кажи ми каква да ти бъде заплатата?“16А Лаван имаше две дъщери – по-голямата се казваше Лия, по-малката Рахил.17Очите на Лия бяха болнави, но Рахил беше прекрасна по лице и по снага.18Яков обикна Рахил и каза на Лаван: „Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря Рахил.“19Лаван отговори: „По-добре на тебе да я дам, отколкото на някой друг. Остани да живееш при мене.“20За Рахил Яков работи седем години. Но те му се видяха като няколко дена – толкова я беше обикнал.21След това Яков каза на Лаван: „Дай ми девойката, защото дойде вече време да я взема за жена.“22Лаван повика всички съседи и даде гощавка.23А когато се стъмни, той взе дъщеря си Лия и я въведе при него. Така Яков легна при нея.24Лаван даде робинята си Зелфа за робиня на дъщеря си Лия.25Но на сутринта се оказа, че това е било Лия. Яков викна към Лаван: „Какво направи ти с мене? Нали за Рахил ти работих? Защо ме измами?“26Лаван отговори: „В нашия край няма обичай по-малката дъщеря да се дава преди по-голямата.27Като приключи сватбената седмица на тази ми дъщеря, тогава ще ти дадем и другата, но за нея ще ми работиш още седем години.“28Яков така и направи. Когато приключи сватбената седмица на Лия, Лаван му даде за жена дъщеря си Рахил.29Лаван даде и робинята си Вала за робиня на дъщеря си Рахил.30Яков легна с Рахил. Той обичаше Рахил повече, отколкото Лия. За нея работи още седем години.
Потомството на Яков
31Понеже видя, че Лия беше нелюбима, Господ направи утробата и плодовита, а Рахил се оказа безплодна.32Лия зачена и роди син. Тя го нарече Рувим*, като каза: „Господ милостно погледна на нещастието ми. Сега вече мъжът ми ще ме обича.“33Лия отново зачена и роди син. Тя каза: „Понеже Господ чу, че не съм обичана, даде ми и този син.“ Затова го нарече Симеон*.34Зачена пак и роди син, като си рече: „Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих трима синове.“ Затова нарече новороденото Левий.35Лия отново зачена и роди син. За него каза: „Сега аз ще възхваля Господ.“ Затова го нарече с името Юда*. След това тя престана да ражда.
Louis Segond 1910
1Jacob se mit en marche, et s'en alla au pays des fils de l'Orient.2Il regarda. Et voici, il y avait un puits dans les champs; et voici, il y avait à côté trois troupeaux de brebis qui se reposaient, car c'était à ce puits qu'on abreuvait les troupeaux. Et la pierre sur l'ouverture du puits était grande.3Tous les troupeaux se rassemblaient là; on roulait la pierre de dessus l'ouverture du puits, on abreuvait les troupeaux, et l'on remettait la pierre à sa place sur l'ouverture du puits.4Jacob dit aux bergers: Mes frères, d'où êtes-vous? Ils répondirent: Nous sommes de Charan.5Il leur dit: Connaissez-vous Laban, fils de Nachor? Ils répondirent: Nous le connaissons.6Il leur dit: Est-il en bonne santé? Ils répondirent: Il est en bonne santé; et voici Rachel, sa fille, qui vient avec le troupeau.7Il dit: Voici, il est encore grand jour, et il n'est pas temps de rassembler les troupeaux; abreuvez les brebis, puis allez, et faites-les paître.8Ils répondirent: Nous ne le pouvons pas, jusqu'à ce que tous les troupeaux soient rassemblés; c'est alors qu'on roule la pierre de dessus l'ouverture du puits, et qu'on abreuve les brebis.9Comme il leur parlait encore, survint Rachel avec le troupeau de son père; car elle était bergère.10Lorsque Jacob vit Rachel, fille de Laban, frère de sa mère, et le troupeau de Laban, frère de sa mère, il s'approcha, roula la pierre de dessus l'ouverture du puits, et abreuva le troupeau de Laban, frère de sa mère.11Et Jacob baisa Rachel, il éleva la voix et pleura.12Jacob apprit à Rachel qu'il était parent de son père, qu'il était fils de Rebecca. Et elle courut l'annoncer à son père.13Dès que Laban eut entendu parler de Jacob, fils de sa soeur, il courut au-devant de lui, il l'embrassa et le baisa, et il le fit venir dans sa maison. Jacob raconta à Laban toutes ces choses.14Et Laban lui dit: Certainement, tu es mon os et ma chair. Jacob demeura un mois chez Laban.15Puis Laban dit à Jacob: Parce que tu es mon parent, me serviras-tu pour rien? Dis-moi quel sera ton salaire.16Or, Laban avait deux filles: l'aînée s'appelait Léa, et la cadette Rachel.17Léa avait les yeux délicats; mais Rachel était belle de taille et belle de figure.18Jacob aimait Rachel, et il dit: Je te servirai sept ans pour Rachel, ta fille cadette.19Et Laban dit: J'aime mieux te la donner que de la donner à un autre homme. Reste chez moi!20Ainsi Jacob servit sept années pour Rachel: et elles furent à ses yeux comme quelques jours, parce qu'il l'aimait.21Ensuite Jacob dit à Laban: Donne-moi ma femme, car mon temps est accompli: et j'irai vers elle.22Laban réunit tous les gens du lieu, et fit un festin.23Le soir, il prit Léa, sa fille, et l'amena vers Jacob, qui s'approcha d'elle.24Et Laban donna pour servante à Léa, sa fille, Zilpa, sa servante.25Le lendemain matin, voilà que c'était Léa. Alors Jacob dit à Laban: Qu'est-ce que tu m'as fait? N'est-ce pas pour Rachel que j'ai servi chez toi? Pourquoi m'as-tu trompé?26Laban dit: Ce n'est point la coutume dans ce lieu de donner la cadette avant l'aînée.27Achève la semaine avec celle-ci, et nous te donnerons aussi l'autre pour le service que tu feras encore chez moi pendant sept nouvelles années.28Jacob fit ainsi, et il acheva la semaine avec Léa; puis Laban lui donna pour femme Rachel, sa fille.29Et Laban donna pour servante à Rachel, sa fille, Bilha, sa servante.30Jacob alla aussi vers Rachel, qu'il aimait plus que Léa; et il servit encore chez Laban pendant sept nouvelles années.31L'Éternel vit que Léa n'était pas aimée; et il la rendit féconde, tandis que Rachel était stérile.32Léa devint enceinte, et enfanta un fils, à qui elle donna le nom de Ruben; car elle dit: L'Éternel a vu mon humiliation, et maintenant mon mari m'aimera.33Elle devint encore enceinte, et enfanta un fils, et elle dit: L'Éternel a entendu que je n'étais pas aimée, et il m'a aussi accordé celui-ci. Et elle lui donna le nom de Siméon.34Elle devint encore enceinte, et enfanta un fils, et elle dit: Pour cette fois, mon mari s'attachera à moi; car je lui ai enfanté trois fils. C'est pourquoi on lui donna le nom de Lévi.35Elle devint encore enceinte, et enfanta un fils, et elle dit: Cette fois, je louerai l'Éternel. C'est pourquoi elle lui donna le nom de Juda. Et elle cessa d'enfanter.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.