Römer 2 | Библия, синодално издание

1 И тъй, неизвиняем си, о човече, какъвто и да си ти, който съдиш; защото, с какъвто съд съдиш другиго, с него себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото. 2 А знаем, че Божият съд пада наистина върху ония, които вършат такива дела. 3 Нима мислиш, о човече, че ще избегнеш Божия съд ти, който съдиш ония, що вършат такива дела, каквито и сам вършиш? 4 Или нехаеш за богатството на Божията благост, кротост и дълготърпение, без да разумяваш, че Божията благост те води към покаяние? 5 Но по твоята упоритост и неразкаяно сърце си събираш гняв за деня на гнева, когато се открие праведният съд от Бога, 6 Който ще въздаде всекиму според делата му: 7 живот вечен на ония, които с постоянство в добри дела търсят слава, чест и безсмъртие; 8 ярост и гняв пък на тия, които упорствуват и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата. 9 Скръб и утеснение върху душата на всеки човек, който прави зло, първом на иудеин, сетне и на елин, 10 а слава и чест и мир всекиму, който прави добро, първом на иудеин, а сетне и на елин; 11 защото Бог не гледа на лице. 12 Ония, които без закон са съгрешили, без закон и ще загинат; а ония, които при закон са съгрешили, чрез закон ще бъдат съдени 13 (защото не слушателите на закона са праведни пред Бога, а изпълнителите на закона ще бъдат оправдани; 14 защото, щом езичниците, които нямат закон, по природа вършат законното, те, без да имат закон, сами на себе са закон; 15 че делото на закона е написано в техните сърца, те показват в туй време, когато тяхната съвест свидетелствува, и мислите им една друга се обвиняват, или се оправдават), 16 в деня, когато, съгласно моето благовестие, Бог чрез Иисуса Христа ще съди тайните на човеците. 17 Ето, ти се казваш иудеин, и на закона се облягаш, и с Бога се хвалиш, 18 и знаеш волята Му, и разбираш по-доброто, понеже се поучаваш от закона, 19 и си уверен, че ти си водач на слепци, светлина на ония, които са в мрак, 20 наставник на неразумни, учител на младенци, който в закона имаш образеца на знанието и истината. 21 Прочее, как ти, който учиш другиго, себе си не учиш? 22 който проповядваш да се не краде, крадеш? който казваш да се не прелюбодействува, прелюбодействуваш? който се гнусиш от идолите, светотатствуваш? 23 който се хвалиш със закона, безчестиш Бога, като тъпчеш закона? 24 „Защото заради вас името Божие се хули между езичниците“, както е писано. 25 Обрязването, наистина, е полезно, но ако изпълняваш закона; ако пък престъпваш закона, обрязването ти е станало необрязване. 26 И тъй, ако необрязаният пази наредбите на закона, то необрязването му няма ли да му се сметне за обрязване? 27 и необрязаният по плът, като изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който при Писание и обрязване престъпваш закона? 28 Защото не онзи е иудеин, който е такъв по външност, нито онова е обрязване, що е външно, върху плътта; 29 а онзи е иудеин, който вътрешно е такъв, и онова е обрязване, що е в сърцето, по дух, а не по буква: нему похвалата иде не от човеци, а от Бога.

Segond 21

1 Qui que tu sois, homme, toi qui juges, tu es donc inexcusable. En effet, en jugeant les autres tu te condamnes toi-même, puisque toi qui juges tu agis comme eux. 2 Nous savons que le jugement de Dieu contre ceux qui agissent ainsi est conforme à la vérité. 3 Et penses-tu, toi qui juges les auteurs de tels actes et qui les fais aussi, que tu échapperas au jugement de Dieu? 4 Ou méprises-tu les richesses de sa bonté, de sa patience et de sa générosité en ne reconnaissant pas que la bonté de Dieu te pousse à changer d'attitude? 5 Par ton endurcissement et ton refus de te repentir, tu t'amasses un trésor de colère pour le jour où Dieu révélera sa colère et son juste jugement. 6 Il traitera chacun conformément à ses actes*: 7 à ceux qui, par leur persévérance à faire le bien, recherchent l'honneur, la gloire et l'incorruptibilité, il donnera la vie éternelle; 8 mais il réserve son indignation et sa colère à ceux qui, par esprit de révolte, rejettent la vérité et obéissent à l'injustice. 9 La détresse et l'angoisse atteindront tout être humain qui fait le mal, le Juif d'abord, mais aussi le non-Juif. 10 La gloire, l'honneur et la paix seront pour tout homme qui fait le bien, le Juif d'abord, mais aussi le non-Juif, 11 car devant Dieu il n'y a pas de favoritisme. 12 Tous ceux qui ont péché sans la loi périront aussi sans la loi, et tous ceux qui ont péché sous la loi seront jugés au moyen de la loi. 13 En effet, ce ne sont pas ceux qui écoutent la loi qui sont justes devant Dieu, mais ce sont ceux qui la mettent en pratique qui seront déclarés justes. 14 Quand des non-Juifs qui n'ont pas la loi font naturellement ce que prescrit la loi, ils se tiennent lieu de loi à eux-mêmes, bien qu'ils n'aient pas la loi. 15 Ils montrent que l'œuvre de la loi est écrite dans leur cœur, car leur conscience en rend témoignage et leurs pensées les accusent ou les défendent tour à tour. 16 C'est ce qui paraîtra le jour où, conformément à l'Evangile que je prêche, Dieu jugera par Jésus-Christ le comportement secret des hommes.

Culpabilité des Juifs

17 Toi qui te donnes le nom de Juif, tu te reposes sur la loi, tu places ta fierté dans ton Dieu, 18 tu connais sa volonté et tu discernes ce qui est important, car tu es instruit par la loi. 19 Tu es convaincu d'être le conducteur des aveugles, la lumière de ceux qui sont dans les ténèbres, 20 l'éducateur des ignorants, le maître des enfants parce que tu possèdes dans la loi l'expression de la connaissance et de la vérité. 21 Toi donc qui enseignes les autres, tu ne t'enseignes pas toi-même! Toi qui prêches de ne pas voler, tu voles! 22 Toi qui dis de ne pas commettre d'adultère, tu commets l'adultère! Toi qui as les idoles en horreur, tu pilles les temples! 23 Toi qui places ta fierté dans la loi, tu déshonores Dieu en la transgressant! 24 En effet, le nom de Dieu est blasphémé parmi les nations à cause de vous*, comme cela est écrit. 25 Certes, la circoncision* est utile si tu mets en pratique la loi; mais si tu la violes, ta circoncision devient incirconcision. 26 Si donc l'incirconcis* respecte les commandements de la loi, son incirconcision ne sera-t-elle pas comptée comme circoncision? 27 Ainsi, l'homme qui accomplit la loi sans être circoncis physiquement ne te condamnera-t-il pas, toi qui la transgresses tout en ayant la loi écrite et la circoncision? 28 Le Juif, ce n'est pas celui qui en a l'apparence, et la circoncision, ce n'est pas celle qui est visible dans le corps. 29 Mais le Juif, c'est celui qui l'est intérieurement, et la circoncision, c'est celle du cœur, accomplie par l'Esprit et non par la loi écrite. La louange que reçoit ce Juif ne vient pas des hommes, mais de Dieu.

Römer 2 | Библия, синодално издание Segond 21

Culpabilité des Juifs