Jesaja 38 | Библия, синодално издание

1 В ония дни Езекия заболя на смърт. И дойде при него пророк Исаия, син Амосов, и му рече: тъй казва Господ: направи завещание за дома си, защото ще умреш, няма да оздравееш. 2 Тогава Езекия се обърна с лице към стената и се помоли Господу, думайки: 3 „О, Господи! спомни си, че аз ходих пред Твоето лице вярно и с предано Теб сърце, и върших, що беше угодно в Твоите очи.“ И силно заплака Езекия. 4 И биде слово Господне към Исаия и му бе казано: 5 иди, кажи на Езекия; тъй казва Господ, Бог на отца ти Давида: чух твоята молитва, видях твоите сълзи, и ето, прибавям към твоите дни петнайсет години, 6 и ще спася от ръката на царя асирийски тебе и тоя град, и ще закрилям тоя град. 7 И ето ти личба от Господа, че Господ ще изпълни словото, което изрече. 8 Ето, ще върна десет стъпала назад слънчевата сянка, която мина по стъпалата Ахазови. И върна се слънцето десет стъпала по стъпалата, по които то слизаше. 9 Молитва на иудейския цар Езекия, когато беше болен и оздравя от болестта: 10 „Казах в себе си: когато преполових дните си, трябва да вляза в портите на преизподнята; аз съм лишен от остатъка на годините си. 11 Аз казвах: не ще видя Господа, Господа в земята на живите; не ще видя вече човек между живеещите в света; 12 жилището ми се снема от мястото и се отнася от мене като овчарска колиба; трябва да отрежа като тъкач живота си; Той ще ме от основа отреже; денем и нощем чаках, че Ти ще ми пратиш смърт. 13 Чаках до заранта; като лъв Той съкрушаваше всичките ми кости; ден и нощ чаках, че ще ми пратиш смърт. 14 Като жерав, като лястовичка издавах звукове, като гълъб тъгувах; очите ми унило гледаха към небето: Господи! утеснен съм; спаси ме. 15 Какво да кажа? Той ми каза, – Той и стори. Тихо ще прекарвам всички години на живота си, помнейки тъгата на душата си. 16 Господи! Тъй живеят, и във всичко това е животът на моя дух; Ти ще ме изцериш, ще ми даруваш живот. 17 Ето, за добро ми беше силната тъга, и Ти избави душата ми от гибелния ров, хвърли зад гърба Си всичките ми грехове. 18 Защото не преизподнята Тебе слави, не смъртта Тебе възхваля, не слезлите в гроб се уповават на Твоята истина. 19 Живият, само живият ще Те прослави, както аз сега; баща ще възвести на децата Твоята истина. 20 Господ ще ме спаси; и ние във всички дни на нашия живот със звуковете на моите струни ще пеем песни в дома Господен.“ 21 И рече Исаия: нека донесат пласт от смокини и да наложат с него цирея; и царят ще оздравее. 22 А Езекия рече: какво е личбата, че ще ходя в дома Господен?

Segond 21

Maladie et guérison d'Ezéchias

1 A cette époque-là, Ezéchias fut atteint d'une maladie mortelle. Le prophète Esaïe, fils d'Amots, vint le trouver et lui annonça: «Voici ce que dit l'Eternel: Donne tes ordres à ta famille, car tu vas mourir, tu ne vivras plus.» 2 Ezéchias tourna le visage contre le mur et fit cette prière à l'Eternel: 3 «Eternel, souviens-toi que j'ai marché devant toi dans la vérité, avec un cœur intègre, et que j'ai fait ce qui est bien à tes yeux!» Puis il pleura abondamment. 4 Alors la parole de l'Eternel fut adressée à Esaïe: 5 «Va annoncer à Ezéchias: ‘Voici ce que dit l'Eternel, le Dieu de ton ancêtre David: J'ai entendu ta prière, j'ai vu tes larmes. J'ajoute quinze années à ta vie. 6 Je te délivrerai, de même que cette ville, du roi d'Assyrie. Je protégerai cette ville. 7 Voici pour toi, de la part de l'Eternel, le signe qu'il accomplira la parole qu'il a prononcée: 8 je vais faire reculer l'ombre des marches qui est descendue sur l'escalier d'Achaz, et ce grâce au soleil. Je vais la faire reculer de 10 marches.’» Et le soleil recula de 10 marches sur l'escalier où il était déjà descendu. 9 Poème d'Ezéchias, le roi de Juda, sur sa maladie et son rétablissement. 10 «Je disais: ‘Au beau milieu de mon existence, je dois passer par les portes du séjour des morts. Je suis privé du reste de mes années!’ 11 Je disais: ‘Je ne verrai plus l'Eternel, l'Eternel, sur la terre des vivants. Je ne pourrai plus regarder aucun homme en compagnie des habitants du monde!’ 12 Mon habitation était enlevée et transportée loin de moi comme une tente de berger. Pareil à un tisserand, j'arrivais au bout du rouleau de ma vie. Il m'arrachait à la chaîne de tissage. Avant la nuit tu en aurais fini avec moi! 13 »Je me suis retenu jusqu'au matin, mais pareil à un lion, il brisait tous mes os. Avant la nuit tu m'aurais achevé! 14 Je poussais des petits cris, tel une hirondelle en train de voltiger, je gémissais comme une colombe. Mes yeux se levaient, épuisés, vers le ciel: ‘Seigneur, je suis accablé, porte-toi garant pour moi!’ 15 »Que dire? Il m'a parlé, et c'est lui-même qui a agi. Je marcherai humblement jusqu'au terme de mes années, à cause de l'amertume dont j'ai fait preuve. 16 Seigneur, c'est par tes bontés que l'on vit, c'est grâce à elles que j'ai encore un souffle de vie. Tu m'as restauré, tu m'as fait revivre. 17 Mon amertume même s'est changée en bien-être. Tu m'as aimé au point de me retirer de la fosse de la destruction, car tu as jeté derrière toi tous mes péchés. 18 »Ce n'est pas le séjour des morts qui te célébrera, ce n'est pas la mort qui te louera. Ceux qui sont descendus dans la tombe n'espèrent plus en ta fidélité. 19 C'est le vivant, oui, c'est le vivant qui te célèbre, comme moi aujourd'hui, et c'est le père qui fait connaître ta fidélité à ses enfants. 20 »Eternel, puisque tu m'as sauvé, nous ferons résonner les cordes de nos instruments, tous les jours de notre vie, près de la maison de l'Eternel.» 21 Esaïe avait dit: «Qu'on apporte un gâteau aux figues, qu'on l'étale sur l'ulcère et Ezéchias vivra.» 22 Quant à Ezéchias, il avait dit: «Quel est le signe que je pourrai monter à la maison de l'Eternel?»

Jesaja 38 | Библия, синодално издание Segond 21

Maladie et guérison d'Ezéchias