Jesaja 33 | Библия, синодално издание

1 Горко ти, опустошителю, който не си бил опустошаван, и грабителю, когото не са грабили! Кога свършиш опустошението, ще бъдеш опустошен и ти; кога прекратиш грабителствата, и тебе ще разграбят. 2 Господи! помилуй ни: на Тебе се уповаваме; бъди наша мишца от ранни зори и наше спасение в усилно време. 3 От страшния Ти глас ще побягнат народите; кога се дигнеш, ще се разпръснат племената, 4 и ще отребят плячката ви, както гъсеница отребва; ще се нахвърлят върху и, както скакалци се нахвърлят. 5 Висок е Господ, Който живее във висините: Той ще изпълни Сион със съд и правда. 6 И ще настанат твоите безопасни времена, изобилно спасение, мъдрост и знание; страхът от Господа ще бъде твое съкровище. 7 Ето, техните юнаци крещят по улиците; пратениците за мир горко плачат. 8 Пътищата запустяха; пътници вече няма; той наруши договора, разруши града, – за нищо не смята човеците. 9 Земята тъгува, съхне; Ливан е посрамен, увяхнал; Сарон заприлича на пустиня, а Васан и Кармил са оголени от листата си. 10 Сега ще стана, казва Господ, сега ще се дигна, сега ще се издигна. 11 Сено сте заченали, слама ще родите; дъхането ви е огън, който ще ви погълне. 12 И народите ще бъдат като вар, която ври, като отсечено тръне ще бъдат изгорени в огън. 13 Слушайте вие, далечни, какво ще направя; и вие, ближни, познайте Моята мощ. 14 Уплашиха се грешниците на Сион; трепет обзе нечестивците: „кой от нас може да живее при поядащ огън? кой от нас може да живее при вечен пламък?“ – 15 Оня, който ходи в правда и говори истина; който презира печалба чрез потисничество, удържа ръцете си от подаръци, затиква уши да не слуша за кръвнина, и затваря очи да не вижда злото, – 16 той ще живее във висините: прибежище му са непристъпните скали; хляб ще му се даде, водата му не ще пресекне. 17 Очите ти ще видят Царя в Неговата красота, ще видят далечна земя; 18 само сърцето ти ще си спомня за ужасите: „де е оня, който преброяваше? де е оня, който теглеше данъка? де е, който обглеждаше кулите?“ 19 Няма вече да видиш народ свиреп, народ с глуха, неразбрана реч, с език странен, непонятен. 20 Погледни Сион, града на празничните наши събрания; очите ти ще видят Иерусалим, мирно жилище и непоколебима скиния; стълбовете и никога не ще се изтръгнат, и ни едно от въжата и не ще се скъса. 21 Там у нас великият Господ ще бъде вместо реки, вместо широки канали; там не ще влезе ни една ладия с весла, нито ще премине голям кораб. 22 Защото Господ е наш съдия, Господ е наш законодател, Господ е наш Цар: Той ще ни спаси. 23 Ослабнаха въжата ти, не могат да удържат мачтите и да опънат платната. Тогава ще бъде голям дележ на плячка, тъй че и хроми ще тръгнат за грабеж. 24 И ни един от жителите не ще каже: „болен съм“; на живеещия там народ ще бъдат опростени съгрешенията.

Segond 21

Délivrance de Jérusalem

1 Malheur à toi qui dévastes sans avoir été dévasté, qui trahis sans avoir été trahi! Quand tu auras fini de dévaster, tu seras à ton tour dévasté; quand tu auras fini de piller, on te pillera. 2 Eternel, fais preuve de grâce envers nous! Nous comptons sur toi. Sois notre force chaque matin et notre salut lorsque nous sommes dans la détresse! 3 Quand ta voix retentit, les peuples fuient; quand tu te lèves, les nations se dispersent. 4 On rafle votre butin comme le feraient des sauterelles, on se précipite dessus comme des criquets. 5 L'Eternel domine tout, car il a sa résidence en haut. Il remplit Sion de droit et de justice. 6 Il assure la sécurité de ton existence, il te fournit en abondance le salut, la sagesse et la connaissance. La crainte de l'Eternel, tel est le trésor de Sion. 7 Voici que leurs héros poussent des cris à l'extérieur, que des messagers de paix pleurent amèrement. 8 Les routes sont désertes, on ne passe plus sur le sentier. Il a rompu l'alliance, il méprise les villes, il n'a de respect pour personne. 9 Le pays est dans le deuil, dans la tristesse. Le Liban est couvert de honte, il dépérit; la plaine du Saron est pareille à un désert; le Basan et le Carmel ont perdu leur feuillage. 10 Maintenant je vais me lever, dit l'Eternel, maintenant je vais montrer ma grandeur, maintenant je vais me dresser bien haut. 11 Vous avez conçu du foin, vous donnerez naissance à de la paille. Votre souffle est un feu qui vous dévorera. 12 Les peuples seront brûlés à la chaux, ils seront comme des ronces coupées livrées aux flammes. 13 Vous qui êtes loin, écoutez ce que j'ai fait! Vous qui êtes près, reconnaissez ma puissance! 14 Les pécheurs sont effrayés dans Sion, un tremblement s'empare des hommes sacrilèges: «Qui de nous pourra tenir un instant près d'un feu dévorant? Qui de nous pourra résister un seul instant près des flammes éternelles?» 15 C'est celui qui se conforme à la justice et parle avec droiture, qui rejette un gain obtenu par extorsion, qui secoue les mains pour refuser un pot-de-vin, qui se bouche l'oreille pour ne pas entendre parler de meurtre et qui se bande les yeux pour ne pas voir le mal: 16 celui-là aura pour résidence des endroits élevés et des rochers escarpés lui serviront de forteresse; du pain lui sera fourni, de l'eau lui sera assurée. 17 Tes yeux verront le roi dans toute sa beauté, ils contempleront le pays dans toute son étendue. 18 Ton cœur se souviendra de ses terreurs: «Où est le secrétaire? Où est le trésorier? Où est celui qui inspectait les tours?» 19 Tu ne verras plus le peuple audacieux, le peuple au baragouinage obscur, au langage balbutiant qu'on ne comprend pas. 20 Regarde Sion, la ville de nos fêtes! Tes yeux verront Jérusalem comme un domaine sûr, une tente qui ne sera plus transportée, dont les piquets ne seront plus jamais enlevés et dont les cordages ne seront pas détachés. 21 Oui, c'est là que l'Eternel se montre magnifique pour nous: il nous tient lieu de fleuves et de larges rivières où aucun bateau ne circule, où aucun grand navire ne passe. 22 En effet, l'Eternel est notre juge, l'Eternel est notre législateur, l'Eternel est notre roi, c'est lui qui nous sauve. 23 Tes cordages sont relâchés, ils ne maintiennent plus le mât et ne tendent plus les voiles. Alors on partage le produit d'un immense butin. Même les boiteux prennent part au pillage. 24 Aucun de ceux qui résident là ne dit: «Je suis malade!» Le peuple qui habite Jérusalem reçoit le pardon de sa faute.

Jesaja 33 | Библия, синодално издание Segond 21

Délivrance de Jérusalem