Sprüche 31 | Верен

1 Думите на цар Лемуил, наставлението, с което го наставляваше майка му: 2 Какво, сине мой? И какво, сине на утробата ми? И какво, сине на обещанията ми? 3 Не давай силата си на жени, нито пътищата си – на погубителките на царете. 4 Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, нито за князете – спиртно питие! 5 Да не би да пият и да забравят наредбата, и да изкривят съда на всички угнетени. 6 Давайте спиртно питие на отчаяния и вино – на огорчените по душа. 7 Нека пийне и забрави бедността си, и не помни вече злостраданието си. 8 Отваряй устата си за безгласния, за съда на всички сираци. 9 Отваряй устата си, съди справедливо и защитавай делото на сиромаха и немотния. 10 * Кой може да намери добродетелна жена? Защото е много по-скъпа от скъпоценни камъни. 11 Сърцето на мъжа ѝ се уповава на нея и той няма да бъде лишен от изобилие. 12 Тя му прави добро, а не зло през всичките дни на живота си. 13 Търси вълна и лен и работи с ръцете си с желание. 14 Тя е като търговските кораби – донася храната си отдалечст. 27;. 15 И става, докато е още нощ, и дава храна на дома си и определената работа на слугините си. 16 Оглежда нива и я купува, и от плода на ръцете си сади лозе. 17 Опасва кръста си със сила и укрепва ръцете си, 18 вижда, че добивът ѝ е добър. Светилникът ѝ не угасва и през нощта, 19 протяга ръцете си към вретеното и пръстите ѝ държат хурката. 20 Разтваря ръката си за сиромасите и протяга ръцете си към немотните. 21 Не се бои от снега за дома си, защото всичките ѝ домашни са облечени с топли дрехи. 22 Прави си завивки и облеклото ѝ е висон и пурпур. 23 Мъжът ѝ е познат в портите, когато седи между местните старейшини. 24 Прави тъкани и ги продава и доставя пояси на търговеца. 25 Сила и достолепие са облеклото ѝ и тя се усмихва на идния ден. 26 Отваря устата си с мъдрост и кротка поука е на езика ѝ. 27 Наглежда домакинството в дома си и хляб на леност не яде*. 28 Синовете ѝ стават и я благославят, мъжът ѝ я хвали и казва: 29 Много дъщери са се държали достойно, но ти надмина всички! 30 Красотата е измамна и хубостта е суета, но жена, която се бои от ГОСПОДА, тя ще бъде похвалена. 31 Дайте ѝ от плода на ръцете ѝ и делата ѝ нека я хвалят в портите!

Louis Segond 1910

1 Paroles du roi Lemuel. Sentences par lesquelles sa mère l'instruisit. 2 Que te dirai-je, mon fils? que te dirai-je, fils de mes entrailles? Que te dirai-je, mon fils, objet de mes voeux? 3 Ne livre pas ta vigueur aux femmes, Et tes voies à celles qui perdent les rois. 4 Ce n'est point aux rois, Lemuel, Ce n'est point aux rois de boire du vin, Ni aux princes de rechercher des liqueurs fortes, 5 De peur qu'en buvant ils n'oublient la loi, Et ne méconnaissent les droits de tous les malheureux. 6 Donnez des liqueurs fortes à celui qui périt, Et du vin à celui qui a l'amertume dans l'âme; 7 Qu'il boive et oublie sa pauvreté, Et qu'il ne se souvienne plus de ses peines. 8 Ouvre ta bouche pour le muet, Pour la cause de tous les délaissés. 9 Ouvre ta bouche, juge avec justice, Et défends le malheureux et l'indigent. 10 Qui peut trouver une femme vertueuse? Elle a bien plus de valeur que les perles. 11 Le coeur de son mari a confiance en elle, Et les produits ne lui feront pas défaut. 12 Elle lui fait du bien, et non du mal, Tous les jours de sa vie. 13 Elle se procure de la laine et du lin, Et travaille d'une main joyeuse. 14 Elle est comme un navire marchand, Elle amène son pain de loin. 15 Elle se lève lorsqu'il est encore nuit, Et elle donne la nourriture à sa maison Et la tâche à ses servantes. 16 Elle pense à un champ, et elle l'acquiert; Du fruit de son travail elle plante une vigne. 17 Elle ceint de force ses reins, Et elle affermit ses bras. 18 Elle sent que ce qu'elle gagne est bon; Sa lampe ne s'éteint point pendant la nuit. 19 Elle met la main à la quenouille, Et ses doigts tiennent le fuseau. 20 Elle tend la main au malheureux, Elle tend la main à l'indigent. 21 Elle ne craint pas la neige pour sa maison, Car toute sa maison est vêtue de cramoisi. 22 Elle se fait des couvertures, Elle a des vêtements de fin lin et de pourpre. 23 Son mari est considéré aux portes, Lorsqu'il siège avec les anciens du pays. 24 Elle fait des chemises, et les vend, Et elle livre des ceintures au marchand. 25 Elle est revêtue de force et de gloire, Et elle se rit de l'avenir. 26 Elle ouvre la bouche avec sagesse, Et des instructions aimables sont sur sa langue. 27 Elle veille sur ce qui se passe dans sa maison, Et elle ne mange pas le pain de paresse. 28 Ses fils se lèvent, et la disent heureuse; Son mari se lève, et lui donne des louanges: 29 Plusieurs filles ont une conduite vertueuse; Mais toi, tu les surpasses toutes. 30 La grâce est trompeuse, et la beauté est vaine; La femme qui craint l'Éternel est celle qui sera louée. 31 Récompensez-la du fruit de son travail, Et qu'aux portes ses oeuvres la louent.

Sprüche 31 | Верен Louis Segond 1910