Psalm 88 | Schlachter 2000 :: ERF Bibleserver

Schlachter 2000

1 Ein Psalmlied. Von den Söhnen Korahs. Dem Vorsänger. Nach Machalat-Leannot. Ein Maskil Hemans, des Esrachiters. (1Kön 5,11; 1Chr 6,33; Ps 5,1; Ps 42,1)

1Kön 5,111Chr 6,33Ps 5,1Ps 42,1

2 O HERR, du Gott meines Heils^[1], ich schreie Tag und Nacht vor dir! (Ps 22,3; Ps 85,5; Lk 18,7) 3 Lass mein Gebet vor dich kommen, neige dein Ohr zu meinem Flehen! (Ps 141,1) 4 Denn meine Seele ist gesättigt vom Leiden, und mein Leben ist dem Totenreich nahe. (Hi 33,22; Ps 107,18; Ps 129,2; Kla 3,15)

Hi 33,22Ps 107,18Ps 129,2Kla 3,15

5 Ich werde schon zu denen gerechnet, die in die Grube hinabfahren; ich bin wie ein Mann, der keine Kraft mehr hat. (Ps 22,16; Ps 28,1; Ps 31,11) 6 Ich liege unter den Toten, bin den Erschlagenen gleich, die im Grab ruhen, an die du nicht mehr gedenkst und die von deiner Hand abgeschnitten sind. (Ps 31,23; Jon 2,4) 7 Du hast mich in die unterste Grube gelegt, in die Finsternis, in die Tiefen. (Ps 69,3) 8 Auf mir lastet dein Grimm, und du bedrängst mich mit allen deinen Wogen. (Sela.) (Hi 9,8; Hi 16,9; Jon 2,4) 9 Du hast meine Bekannten von mir entfremdet, du hast mich ihnen zum Abscheu gemacht; ich bin eingeschlossen und kann nicht heraus. (Ps 88,19; Jes 53,3; Kla 3,7) 10 Mein Auge ist verschmachtet vor Elend; ich rufe dich, HERR, täglich an, strecke meine Hände aus nach dir. (Hi 17,7; Ps 38,11; Ps 86,3; Ps 88,2; Ps 143,6)

Hi 17,7Ps 38,11Ps 86,3Ps 88,2Ps 143,6

11 Wirst du an den Toten Wunder tun, oder werden die Schatten auferstehen und dich preisen? (Sela.) (Ps 86,10; Ps 86,17; Ps 115,17; Jes 38,18)

Ps 86,10Ps 86,17Ps 115,17Jes 38,18

12 Wird man im Grab deine Gnade verkündigen, deine Wahrheit im Abgrund? 13 Werden deine Wunder in der Finsternis bekannt, deine Gerechtigkeit im Land der Vergessenheit? (Hi 10,22; Pred 9,5) 14 Ich aber schreie zu dir, HERR, und am Morgen kommt dir mein Gebet entgegen. (2Mo 14,10; Ps 31,23; Ps 34,18) 15 Warum, o HERR, verwirfst du meine Seele, verbirgst dein Angesicht vor mir? (Hi 13,24; Ps 43,2) 16 Von Jugend auf bin ich elend und dem Tod nahe, ich trage deine Schrecken und weiß mir keinen Rat. (Hi 30,15; Ps 22,12) 17 Deine Zorngerichte ergehen über mich, deine Schrecknisse vernichten mich. (Hi 6,4; Ps 7,12; Ps 78,30; Offb 15,1)

Hi 6,4Ps 7,12Ps 78,30Offb 15,1

18 Sie umgeben mich wie Wasser den ganzen Tag, sie umringen mich allesamt. 19 Freunde und Gefährten hast du von mir weggetan, meine Vertrauten [in die] Finsternis.^[2] (Hi 6,14; Mk 14,50)

Библия, синодално издание

von Bulgarian Bible Society

1 Учение на Етама Езрахита. (1Chr 15,17) 2 Милостите (Твои), Господи, вечно ще възпявам, от рода в род ще разгласям с уста Твоята истина. (Ps 91,3) 3 Защото, казвам: навеки е основана милостта, на небесата Ти утвърди Твоята истина, когато каза: 4 „Аз поставих завет с Моя избраник, клех се на Моя раб Давида: (2Sam 7,12; Ps 131,11) 5 ще утвърдя навеки твоето семе, от рода в род ще уредя твоя престол.“ 6 И небесата ще прославят, Господи, Твоите чудни дела и Твоята истина в събранията на светиите. 7 Защото, кой на небесата ще се сравни с Господа? кой между синовете Божии ще се уподоби на Господа? (Ps 85,8) 8 Страшен е Бог във великия събор на светиите, страшен е Той за всички, които Го окръжават. 9 Господи, Боже на силите! кой е тъй силен като Тебе, Господи? И Твоята истина е около Тебе. (Ps 76,14; Offb 19,15) 10 Ти владееш над яростното море: кога се подигат вълните му, Ти ги укротяваш. (Ps 106,29; Mt 8,26) 11 Ти повали Раава като поразен; с Твоята крепка мишца разпръсна враговете Си 12 Твои са небесата и Твоя е земята; вселената и онова, що я пълни, Ти си основал. (1Mo 1,1) 13 Север и юг Ти си създал: Тавор и Ермон за Твоето име се радват. 14 Крепка е Твоята мишца, силна ръката Ти, висока десницата Ти! 15 Правосъдие и правда са основа на Твоя престол; милост и истина вървят пред Твоето лице. (Ps 92,2) 16 Блажен народът, който познава тръбния зов! Те ходят в светлината на лицето Ти, Господи, 17 за Твоето име се радват цял ден и с Твоята правда се възвишават, 18 защото Ти си украса на силите им; и с Твоето благоволение се издига нашият рог. (Lk 1,69) 19 От Господа е нашият щит и от Светия Израилев – нашият цар. (Ps 3,4; Ps 83,10) 20 Някога Ти бе говорил на Твоя светия във видение и бе казал: „Аз дадох помощ на юначния, издигнах избраника измежду народа. 21 Намерих Моя раб Давида; със светия Си елей го помазах. (1Sam 16,13; Apg 13,22) 22 Ръката Ми ще пребъде с него, и мишцата Ми ще го укрепи. (Jes 41,10) 23 Врагът не ще му надвие, и синът на беззаконието не ще го притесни. (2Sam 7,10) 24 Ще сломя пред него враговете му и ще поразя ония, които го мразят. 25 И Моята истина и Моята милост са с него, и чрез Моето име ще се възвиси неговият рог. 26 И ще туря над морето ръката му, и над реките – десницата му. (Ps 71,8; Offb 10,2) 27 Той ще Ме нарича: Ти си мой Отец, мой Бог и твърдиня на моето спасение. (2Sam 7,14; Hebr 1,5) 28 И Аз ще го направя първороден син, по-горе от земните царе, (Kol 1,18; Offb 19,16)

Kol 1,18Offb 19,16

29 навеки ще му запазя Моята милост, и Моят завет с него ще бъде верен. 30 И ще продължа навеки неговото семе и неговия престол, – като дните на небето. (2Sam 7,13; Ps 71,5) 31 Ако синовете му оставят Моя закон и не ходят по Моите заповеди; 32 ако нарушат Моите наредби и не спазят Моите повели; 33 ще посетя с жезъл тяхното беззаконие, и с удари – тяхната неправда; (2Sam 7,14) 34 но милостта Си не ще отнема от него и истината Си не ще изменя. 35 Няма да наруша Моя завет и няма да променя това, що е излязло из устата Ми. (2Sam 7,16) 36 Веднъж се заклех в светостта Си: ще излъжа ли Давид а? 37 Неговото семе ще пребъде вечно, неговият престол ще бъде като слънце пред Мене, (2Sam 7,16; Ps 71,17; Lk 1,33; Joh 12,34)

2Sam 7,16Ps 71,17Lk 1,33Joh 12,34

38 навеки ще бъде твърд като луната; и верен е свидетелят на небесата.“ (Offb 1,5) 39 Но сега Ти отхвърли и презря, прогневи се на Твоя помазаник; 40 пренебрегна завета с Твоя раб, хвърли наземи венеца му; (Ps 43,10) 41 разруши всички негови огради, превърна в развалини неговите крепости. (Kla 2,6) 42 Грабят го всички, които минават по пътя; той стана за присмех на своите съседи. (Ps 30,12; Ps 43,14) 43 Ти възвиси десницата на неговите противници, зарадва всичките му врагове; 44 Ти обърна назад острието на меча му и в битка го не подкрепи; 45 отне от него блясъка и хвърли наземи престола му; 46 съкрати дните на младините му и го покри със срам. 47 Докога, Господи, ще се криеш непрестанно? докога ще пламти яростта Ти като огън? 48 Спомни си, какъв е векът ми: за каква суета си направил всичките синове човечески. 49 Кой от човеците е живял, без да види смърт, и е избавил душата от ръцете на преизподнята? (Ps 48,10; Sir 14,18) 50 Де са Твоите предишни милости, Господи? Ти се кле Давиду в Твоята истина. (2Sam 7,15) 51 Спомни си, Господи, охулването на Твоите раби, което аз нося в пазвата си от всички силни народи; 52 спомни си, как Твоите врагове хулят, Господи, как обезславят следите на Твоя помазаник. 53 Благословен Господ навеки! Амин, амин.