Psalm 77 | Schlachter 2000 :: ERF Bibleserver

Schlachter 2000

1 Dem Vorsänger. Für Jeduthun. Ein Psalm Asaphs. (Ps 73,1) 2 Ich rufe zu Gott und will schreien; zu Gott rufe ich, und er wolle auf mich hören! (Ps 55,17) 3 Zur Zeit meiner Not suche ich den Herrn; meine Hand ist bei Nacht ausgestreckt und ermüdet nicht, meine Seele will sich nicht trösten lassen. (1Mo 21,16; Ps 88,2; Ps 119,153; Ps 120,1; Spr 18,14; Jer 31,15)

1Mo 21,16Ps 88,2Ps 119,153Ps 120,1Spr 18,14Jer 31,15

4 Denke ich an Gott, so muss ich seufzen, sinne ich nach, so ermattet mein Geist. (Sela.) (Ps 42,5; Ps 77,12; Ps 143,4; Jon 2,8)

Ps 42,5Ps 77,12Ps 143,4Jon 2,8

5 Du hältst meine Augenlider offen; ich werfe mich hin und her und kann nicht reden. (Ps 6,7) 6 Ich gedenke an die alte Zeit, an die Jahre der Urzeit; (5Mo 32,7; Ps 77,12) 7 ich gedenke an mein Saitenspiel in der Nacht, ich sinne in meinem Herzen nach, und es forscht mein Geist: (Hi 35,10; Ps 42,9; 1Petr 1,10) 8 Wird denn der Herr auf ewig verstoßen und niemals wieder gnädig sein? (Ps 74,1; Kla 3,31) 9 Ist’s denn ganz und gar aus mit seiner Gnade, und ist die Verheißung zunichte für alle Geschlechter? (4Mo 23,19; Ps 6,5; Ps 30,6; Jes 40,8; Kla 3,22; Mt 24,35)

4Mo 23,19Ps 6,5Ps 30,6Jes 40,8Kla 3,22Mt 24,35

10 Hat denn Gott vergessen, gnädig zu sein, und im Zorn seine Barmherzigkeit verschlossen? (Sela.) (Ps 25,6; Ps 119,77; Jes 49,15; Jes 63,15)

Ps 25,6Ps 119,77Jes 49,15Jes 63,15

11 Und ich sage: Ich will das erleiden, die Änderungen, welche die rechte Hand des Höchsten getroffen hat. (Hi 42,3; Ps 31,22; Ps 73,23; Mk 9,24)

Hi 42,3Ps 31,22Ps 73,23Mk 9,24

12 Ich will gedenken an die Taten des HERRN; ja, ich gedenke an deine Wunder aus alter Zeit, (Ps 105,5) 13 und ich sinne nach über alle deine Werke und erwäge deine großen Taten: (Ps 1,2; Apg 10,19) 14 O Gott, dein Weg ist heilig! Wer ist ein so großer Gott wie du, o Gott? (2Mo 15,11; Ps 18,31; Ps 89,7; 1Petr 1,15)

2Mo 15,11Ps 18,31Ps 89,71Petr 1,15

15 Du bist der Gott, der Wunder tut; du hast deine Macht erwiesen an den Völkern! (2Mo 15,13; Ps 72,18; Ps 98,1; Ps 106,8)

2Mo 15,13Ps 72,18Ps 98,1Ps 106,8

16 Du hast dein Volk erlöst mit deinem Arm, die Kinder Jakobs und Josephs. (Sela.) (Neh 1,10) 17 Als dich, o Gott, die Wasser sahen, als dich die Wasser sahen, da brausten sie; ja, das Meer wurde aufgeregt. (Ps 114,3; Hab 3,10) 18 Die Wolken gossen Wasser aus, es donnerte im Gewölk, und deine Pfeile fuhren daher. (Ps 18,15; Hab 3,11) 19 Deine Donnerstimme erschallte im Wirbelwind, Blitze erhellten den Erdkreis; die Erde erbebte und zitterte. (2Mo 19,18; Ps 97,4) 20 Dein Weg führte durch das Meer und dein Pfad durch gewaltige Fluten, und deine Fußstapfen waren nicht zu erkennen. (2Mo 14,22; Jos 3,17; Neh 9,11; Jes 43,16)

2Mo 14,22Jos 3,17Neh 9,11Jes 43,16

21 Du führtest dein Volk wie eine Herde durch die Hand von Mose und Aaron. (Ps 78,52; Jes 63,11; Hos 12,14; Mi 6,4)

Ps 78,52Jes 63,11Hos 12,14Mi 6,4

Библия, синодално издание

von Bulgarian Bible Society

Учение Асафово.

1 Слушай, народе мой, закона ми, наклонете ухо към думите на устата ми. 2 Ще отворя устата си с притчи и ще изговоря гатанки от старо време. (Ps 48,5; Mt 13,35) 3 Каквото сме чули и узнали и каквото са ни разказвали отците ни, 4 няма да скрием от техните деца, като разгласяме на идещия род славата на Господа, силата Му и чудесата Му, които Той стори. 5 Той нареди наредби у Иакова и положи закон у Израиля, който заповяда на бащите ни да разказват на децата си, (5Mo 4,9) 6 за да знае идещият род, децата, които ще се родят, та и те в свое време да разказват на своите деца, – 7 да възлагат надеждата си на Бога, да не забравят делата Божии, да пазят Неговите заповеди 8 и да не бъдат като бащите – род упорит и бунтовен, непостоянен по сърце и неверен Богу по дух. (5Mo 32,5; Hes 2,3)

5Mo 32,5Hes 2,3

9 Синовете Ефремови, въоръжени, стрелящи с лъкове, се обърнаха назад в деня на битката: (Ri 8,2; Ri 12,1; Jes 7,2; Hos 7,11)

Ri 8,2Ri 12,1Jes 7,2Hos 7,11

10 те не спазиха завета на Бога и се отрекоха да ходят по Неговия закон; (2Kön 17,15) 11 забравиха Неговите дела и чудеса, които им беше явил. 12 Той пред очите на техните бащи стори чудеса в Египетската земя, в поле Цоан: 13 раздели морето и ги преведе през него, и постави водите като стена; (2Mo 14,21) 14 денем ги води с облак, а цяла нощ с огнена светлина; (2Mo 13,21; Ps 104,39) 15 разсече камък в пустинята и ги напои като из голяма бездна; (2Mo 17,6; 4Mo 20,11; 1Kor 10,4; Weis 11,4)

2Mo 17,64Mo 20,111Kor 10,4Weis 11,4

16 из скала изведе потоци, и води потекоха като реки. 17 Но те продължаваха да грешат пред Него и да дразнят Всевишния в пустинята: 18 изкушаваха Бога в сърцето си, искайки храна по угодата си, (4Mo 11,4; Ps 105,14; 1Kor 10,9)

4Mo 11,4Ps 105,141Kor 10,9

19 говореха против Бога и казаха: „може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?“ 20 Ето, Той удари в камък – и рукнаха води, потекоха ручеи. „Може ли Той да даде и хляб, може ли да приготви месо за Своя народ?“ 21 Господ чу и пламна от гняв, и огън се разгоря против Иакова, и гняв се подигна против Израиля, (4Mo 11,1) 22 задето не вярваха в Бога и се не уповаваха на спасение от Него. 23 Той заповяда на облаците отгоре и отвори вратите на небето, 24 та ги одъжди с мана за храна, и им даде хляб небесен. (2Mo 16,14; 4Mo 11,7; Joh 6,31; 1Kor 10,3; Weis 16,2)

2Mo 16,144Mo 11,7Joh 6,311Kor 10,3Weis 16,2

25 Хляб ангелски яде човек: Той им прати храна до насита. 26 Подигна на небето източния вятър и със силата Си докара южния, (2Mo 16,13; 4Mo 11,31; Ps 104,40)

2Mo 16,134Mo 11,31Ps 104,40

27 и ги одъжди с месо като с прах и с птици пернати като с пясък морски: 28 нахвърли ги посред техния стан, около техните жилища, 29 и те ядоха и се преситиха; и това, що желаеха, им даде. 30 Ала не бе минала още прищявката им, храната им бе още в устата им, (4Mo 11,33) 31 и гняв Божий дойде върху тях, уби техните тлъсти и повали Израилевите момци. 32 При все това те продължаваха да грешат и не вярваха в чудесата Му. (5Mo 1,32) 33 И Той погуби дните им в суета и годините им в смутове. 34 Когато ги убиваше, те Го търсеха и се обръщаха и от ранни зори прибягваха към Бога, 35 и си спомняха, че Бог е тяхно прибежище, и Всевишният Бог е техен Избавител, 36 и с устата си Го лъстеха и с езика си лъжеха пред Него; 37 но сърцето им беше неправо пред Него, и те не бяха верни на завета Му. 38 Но Той, Милостивият, прощаваше греха и ги не изтребваше, много пъти отклоняваше Своя гняв и не възбуждаше всичката Си ярост: 39 Той помнеше, че те са плът, дихание, което отива и се не връща. (Jak 4,14) 40 Колко пъти бяха Го дразнили в пустинята и бяха Го разгневявали в необитаемата страна! (4Mo 14,22) 41 и пак изкушаваха Бога и оскърбяваха Светия Израилев, 42 не помнеха Неговата ръка, деня, когато Той ги избави от потисничество, 43 когато извърши в Египет Своите личби и на поле Цоан – Своите чудеса; 44 и превърна реките им и потоците им в кръв, за да не могат да пият; (2Mo 7,20; Ps 104,29) 45 напрати на тях насекоми да ги жилят и жаби да ги погубват; (2Mo 8,24; Ps 104,31) 46 земните им сеитби предаде на гъсеници и труда им – на скакалци; (2Mo 10,13) 47 лозята им уби с град и смоковниците им – със слана; (2Mo 9,23; 2Mo 9,25; Ps 104,33)

2Mo 9,232Mo 9,25Ps 104,33

48 добитъка им порази с градушка и стадата им – с гръмотевици; 49 напрати върху тях пламъка на Своя гняв, и негодувание, и ярост, и нещастия напрати зли ангели; 50 уравняше пътеката на Своя гняв, не вардеше душите им от смърт и добитъка им предаде на мор; (2Mo 9,6) 51 порази всичко първородно в Египет, начатъците от силите в Хамовите шатри; (2Mo 12,29) 52 и поведе Своя народ като овци, и ги води като стадо през пустинята: (2Mo 12,37) 53 води ги безопасно, и те не се бояха, а враговете им море покри; 54 и ги доведе в светата Своя област, на тая планина, която десницата Му бе придобила; 55 прогони отпред лицето им народите, а земята им раздели за тяхно наследие, и засели Израилевите колена в шатрите им. (Jos 12,7) 56 Но те още изкушаваха и огорчаваха Бога Всевишни и не спазваха наредбите Му; 57 отстъпваха и изменяха като бащите си, връщаха се назад като неверен лък; 58 огорчаваха Го със своите оброчища, и със своите истукани възбуждаха ревнуването Му. (5Mo 32,16) 59 Бог чу и пламна от гняв и силно възнегодува против Израиля; 60 отритна жилището в Силом, скинията, в която обитаваше Той между човеците; (1Sam 4,11) 61 и предаде на плен Своята сила, и Своята слава – в ръцете на врага; 62 предаде на меч Своя народ и презря Своето наследие. 63 Момиите му огън поглъщаше, и на девиците Му не пееха брачни песни; 64 свещениците Му падаха от меч, и вдовиците Му не плачеха. (1Sam 4,11) 65 Но Господ се вдигна, като че събуден от сън, като исполин от вино победен, 66 и порази враговете му в тила, предаде ги на вечен срам; (1Sam 5,6; 1Sam 6,4) 67 и отхвърли Иосифовата шатра и не избра коляното Ефремово, 68 а избра коляното Иудино, Сион планина, която възлюби. 69 И уреди като небето Своето светилище и като земята го утвърди навеки, 70 и избра Своя раб Давида, взе го от овчите кошари, (1Sam 16,11; 2Sam 7,8) 71 и изсред дойниците го доведе да пасе Неговия народ – Иакова, и Неговото наследие – Израиля. (2Sam 5,2; 1Chr 11,2) 72 И той ги пасе с чисто сърце и ги води с мъдра ръка.