von Genfer Bibelgesellschaft1Ein Lied; ein Psalm. Von den Söhnen Korahs. (Ps 42,1)2Groß ist der HERR und hoch zu loben in der Stadt unsres Gottes, auf seinem heiligen Berg. (5Mo 12,11; 1Kön 11,36; Ps 47,3; Ps 87,1; Ps 99,2; Ps 99,9; Jes 2,2; Hebr 12,22)3Schön erhebt sich, die Freude der ganzen Erde, der Berg Zion auf der Seite des Nordens — die Stadt des großen Königs. (Ps 50,2; Ps 135,21; Mt 5,35)4Gott hat in ihren Palästen als sichere Burg sich kundgetan. (Ps 46,6; Ps 46,8)5Denn siehe, die Könige hatten sich verbündet und waren miteinander herangezogen. (Ps 2,2)6Sie sahen — da staunten sie; sie erschraken und flohen ängstlich davon. (2Mo 14,25; 2Kön 7,6; Ps 6,11)7Zittern ergriff sie dort, Wehen wie eine Gebärende. (2Mo 15,15; Jes 13,8; Jer 49,24)8Du zerbrichst die Tarsisschiffe durch einen Sturm von Osten. (1Kön 22,49; Hes 27,26)9Wie wir es gehört haben, so haben wir es gesehen in der Stadt des HERRN der Heerscharen, in der Stadt unsres Gottes. Gott wird sie erhalten bis in Ewigkeit! (Sela.) (1Kön 10,1; 1Kön 10,6; Ps 46,5; Mi 4,1)10Wir gedenken, o Gott, an deine Gnade inmitten deines Tempels. (Ps 89,2)11Wie dein Name, o Gott, so reicht auch dein Ruhm bis an die Enden der Erde; deine Rechte ist voller Gerechtigkeit. (Ps 119,142; Mal 1,11; Joh 12,28)12Der Berg Zion freut sich, die Töchter Judas frohlocken um deiner Gerichte willen. (2Chr 20,27; Ps 97,8; Jes 33,5)13Geht rings um Zion, geht rings um sie herum, zählt ihre Türme! (Neh 12,38)14Beachtet ihre Bollwerke, durchschreitet ihre Paläste, damit ihr es erzählt dem künftigen Geschlecht, (Ps 71,18; Pred 9,11; Jes 26,1)15dass dieser Gott unser Gott ist für immer und ewig; er führt uns über den Tod hinaus! (Ps 23,4; Ps 23,6; Ps 73,24; Ps 90,1; Jes 58,11; Mal 3,6; Joh 3,16; Joh 5,24; Joh 11,25)
1-2Чуйте това, всички народи; внимавайте в това всички, които живеете по вселената:3и прости, и видни, както богат, тъй и сиромах.4Устата ми ще изговорят мъдрост, и размишленията на сърцето ми – знание.5Ще наклоня ухо към притчата; с гусла ще открия гатанката си: (Ps 77,2; Mt 13,35)6„защо да се боя в усилни дни, когато беззаконието на моите пътища ме обиколи?“7Вие, които се надявате на силите си и се хвалите с голямото си богатство, чуйте: (Hi 36,18; Ps 51,9; Spr 11,4)8човек не може да изкупи брата си, нито да даде откуп Богу за него: (1Joh 3,16)9скъпа е цената за изкупване техните души, и това не ще бъде никога, (Mt 16,26; Mk 8,37; 1Petr 1,19)10щото някой да остане да живее завинаги и да не види гроб.11Всеки вижда, че и мъдрите умират, както и невежите, и безсмислените загиват и оставят имота си на други. (Spr 11,4; Pred 2,16; Pred 6,2)12Те си мислят, че домовете им са вечни, и че жилищата им са от рода в род, и земите си наричат със свои имена.13Но човек в почит не ще пребъде; ще се уподоби на животните, които загиват. (Pred 3,19)14Тоя техен път е тяхно безумие, макар следващите подир тях да одобряват мнението им.15Като овци ги затварят в преизподнята; смъртта ще ги пасе, а на утрото праведниците ще господаруват над тях; силата им ще се изтощи; гробът е тяхното жилище. (Jes 14,11; Offb 2,27)16Но Бог ще избави душата ми от властта на преизподнята, кога ме приеме. (Ps 15,10)17Не бой се, кога човек богатее, кога славата на дома му расте:18защото, умирайки, нищо няма да вземе; славата му не ще отиде подире му; (Hi 27,18)19макар приживе той да облажава душата си, и тебе хвалят, че си угаждаш; (5Mo 29,19)20той ще отиде в рода на своите бащи, които никога няма да видят светлина.21Човек, който е в почит и е неразумен, е подобен на животните, които загиват. (Pred 3,19; Lk 12,20)