اعداد 9 | کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

دومين پسح

1 در ماه اول سال دوم پس از بيرون آمدن قوم اسرائيل از سرزمين مصر وقتی كه موسی و قوم اسرائيل در صحرای سينا بودند، خداوند به موسی گفت: 2-3 «قوم اسرائيل بايد هر ساله در غروب روز چهاردهم همين ماه مراسم عيد پسح را بجا آورند. در اجرای اين مراسم بايد از تمام دستوراتی كه من در اين مورد دادهام پيروی كنند.» 4-5 پس موسی همانطور كه خداوند دستور داده بود، اعلام كرد كه مراسم عيد پسح را بجا آورند. بنیاسرائيل طبق اين دستور، عصر روز چهاردهم، در صحرای سينا مراسم را آغاز كردند. 6-7 ولی عدهای از مردان در آن روز نتوانستند در مراسم پسح شركت كنند، زيرا در اثر تماس با جنازه نجس شده بودند. ايشان نزد موسی و هارون آمده، مشكل خود را با آنان در ميان گذاشتند و به موسی گفتند: «چرا ما نبايد مثل ساير اسرائيلیها در اين عيد به خداوند قربانی تقديم كنيم.» 8 موسی جواب داد: «صبر كنيد تا در اين باره از خداوند كسب تكليف كنم.» 9 جواب خداوند از اين قرار بود: 10 «اگر فردی از افراد بنیاسرائيل، چه در حال حاضر و چه در نسلهای بعد، به هنگام عيد پسح به سبب تماس با جنازه نجس شود، يا اينكه در سفر بوده، نتواند در مراسم عيد حضور يابد، باز میتواند عيد پسح را جشن بگيرد، 11 ولی بعد از يک ماه، يعنی غروب روز چهاردهم از ماه دوم؛ در آن هنگام میتواند برهٔ پسح را با نان فطير و سبزيجات تلخ بخورد. 12 نبايد چيزی از آن را تا صبح روز بعد باقی بگذارد و نبايد استخوانی از آن را بشكند. او بايد كليه دستورات مربوط به عيد پسح را اجرا نمايد. 13 «ولی فردی كه نجس نبوده يا كسی كه در سفر نباشد و با وجود اين از انجام مراسم عيد پسح در موعد مقرر سر باز زند بايد به علت خودداری از تقديم قربانی به خداوند در وقت مقرر، از ميان قوم اسرائيل رانده شود. او مسئول گناه خويش خواهد بود. 14 اگر بيگانهای در ميان شما ساكن است و میخواهد مراسم عيد پسح را برای خداوند بجا آورد، بايد از تمامی اين دستورات پيروی نمايد. اين قانون برای همه است.»

ابر آتشين

15 در آن روزی كه خيمهٔ عبادت بر پا شد، ابری ظاهر شده، خيمه را پوشانيد و هنگام شب، آن ابر به شكل آتش درآمد و تا صبح به همان صورت باقی ماند. (خروج‌ 40:34) 16 اين ابر هميشه خيمه را میپوشانيد و در شب به شكل آتش در میآمد. 17 وقتی كه ابر حركت میكرد، قوم اسرائيل كوچ میكردند و هر وقت ابر میايستاد، آنها نيز توقف میكردند و در آنجا اردو میزدند. 18 به اين ترتيب، ايشان به دستور خداوند كوچ نموده، در هر جايی كه ايشان را راهنمايی میكرد، توقف میكردند و تا زمانی كه ابر ساكن بود در همان مكان میماندند. 19 اگر ابر مدت زيادی میايستاد، آنها هم از دستور خداوند اطاعت كرده، به همان اندازه توقف میكردند. 20 ولی اگر ابر فقط چند روزی میايستاد، آنگاه ايشان هم طبق دستور خداوند فقط چند روز میماندند. 21 گاهی ابر آتشين فقط شب میايستاد و صبح روز بعد حركت میكرد؛ ولی، چه شب و چه روز، وقتی كه حركت میكرد، قوم اسرائيل نيز به دنبال آن راه میافتادند. 22 اگر ابر دو روز، يک ماه، يا يک سال بالای خيمهٔ عبادت میايستاد، بنیاسرائيل هم به همان اندازه توقف میكردند، ولی به مجردی كه به حركت در میآمد قوم هم كوچ میكردند، 23 به اين ترتيب بود كه بنیاسرائيل به فرمان خداوند كوچ میكردند و اردو میزدند. آنها هر آنچه را كه خداوند به موسی امر میكرد، بجا میآوردند.

Верен

از Veren

1 И ГОСПОД говори на Мойсей в Синайската пустиня, в първия месец на втората година, откакто излязоха от египетската земя, и каза: 2 Израилевите синове да направят пасхата на определеното ѝ време. 3 На четиринадесетия ден от този месец привечер да я направите, на определеното ѝ време. Да я направите според всичките ѝ наредби и според всичките ѝ правила. 4 И Мойсей каза на израилевите синове да направят пасхата. 5 И направиха пасхата на четиринадесетия ден от първия месец привечер, в Синайската пустиня; според всичко, което ГОСПОД заповяда на Мойсей, така направиха израилевите синове. 6 А имаше някои, които бяха нечисти поради мъртво човешко тяло и не можеха да направят пасхата в онзи ден, и те дойдоха пред Мойсей и пред Аарон в онзи ден. 7 И тези мъже му казаха: Ние сме нечисти поради мъртво човешко тяло; защо да ни спират да не принесем ГОСПОДНИЯ принос на определеното му време между израилевите синове? 8 А Мойсей им каза: Постойте, за да чуя какво ще заповяда ГОСПОД за вас. 9 И ГОСПОД говори на Мойсей и каза: 10 Говори на израилевите синове и им кажи: Ако някой човек от вас или от потомството ви бъде нечист поради мъртво тяло или е далеч на път, да направи пасхата на ГОСПОДА. 11 Да я направят на четиринадесетия ден от втория месец, привечер, и да я ядат с безквасни хлябове и горчиви треви; 12 да не оставят от нея до сутринта и да не трошат кост от нея; да я направят според всичките наредби за пасхата. 13 А който е чист и не е на път, ако пренебрегне да направи пасхата, този човек да бъде изтребен отсред народа си, понеже не е принесъл ГОСПОДНИЯ принос на определеното му време; този човек ще носи греха си. 14 И ако някой чужденец, който пребивава между вас, желае да направи пасхата на ГОСПОДА, нека я направи според наредбата за пасхата и според правилото за нея. Една наредба да имате както за чужденеца, така и за местния жител. 15 И в деня, когато скинията беше издигната, облакът покри скинията, шатъра на свидетелството. И от вечер до сутрин над скинията имаше като огнено явление. 16 Така ставаше винаги: облакът я покриваше и нощем имаше като огнено явление. 17 И когато облакът се вдигаше от шатъра, израилевите синове тръгваха; и на мястото, където застанеше облакът, там израилевите синове разполагаха стан. 18 По заповед на ГОСПОДА тръгваха израилевите синове и по заповед на ГОСПОДА разполагаха стан; и през всичките дни, когато облакът стоеше над скинията, те оставаха на стан. 19 И когато облакът стоеше над скинията много дни, израилевите синове пазеха заповяданото от ГОСПОДА и не тръгваха. 20 А когато облакът стоеше над скинията малко дни, по заповед от ГОСПОДА оставаха на стан и по заповед от ГОСПОДА тръгваха. 21 И когато облакът стоеше само от вечер до сутрин и облакът се вдигаше на сутринта, тогава те тръгваха. Било денем или нощем, когато облакът се вдигаше, тогава и те тръгваха. 22 Ако облакът оставаше над скинията и стоеше над нея два дни или един месец, или дълго време, израилевите синове оставаха на стан и не тръгваха; а когато той се вдигаше, тръгваха. 23 По заповед от ГОСПОДА разполагаха стан и по заповед от ГОСПОДА тръгваха. Те пазеха заповяданото от ГОСПОДА, както ГОСПОД заповядваше чрез Мойсей.