اعداد 14 | کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

شورش عليه خداوند

1 با شنيدن اين خبر، قوم اسرائيل تمام شب با صدای بلند گريستند. 2 آنها از دست موسی و هارون شكايت كرده، گفتند: «كاش در مصر مرده بوديم، يا در همين بيابان تلف میشديم، 3 زيرا مردن بهتر از اين است كه به سرزمينی كه در پيش داريم برويم! در آنجا خداوند ما را هلاک میكند و زنان و بچههايمان اسير میشوند. بياييد به مصر بازگرديم.» 4 پس به يكديگر گفتند: «بياييد يک رهبر انتخاب كنيم تا ما را به مصر بازگرداند.» 5 موسی و هارون در برابر قوم اسرائيل به خاک افتادند. 6 يوشع پسر نون و كاليب پسر يَفُنّه كه جزو كسانی بودند كه به بررسی سرزمين كنعان رفته بودند، جامهٔ خود را چاک زدند 7 و به همهٔ قوم خطاب كرده، گفتند: «سرزمينی كه بررسی كرديم سرزمين بسيار خوبی است. 8 اگر خداوند از ما راضی است، ما را به سلامت به اين سرزمين حاصلخيز خواهد رساند و آن را به ما خواهد داد. 9 پس بر ضد خداوند قيام نكنيد و از مردم آن سرزمين نترسيد، چون شكست دادن آنها برای ما مثل آب خوردن است. خداوند با ماست، ولی آنان پشتيبانی ندارند. از آنها نترسيد!» 10-11 ولی قوم اسرائيل به عوض قبول اين پيشنهاد، ايشان را تهديد به مرگ كردند كه ناگاه حضور پرجلال خداوند در خيمهٔ عبادت بر تمام قوم نمايان گرديد و خداوند به موسی فرمود: «تا به كی اين قوم مرا اهانت میكنند؟ آيا بعد از همهٔ اين معجزاتی كه در ميان آنها كردهام باز به من ايمان نمیآورند؟ 12 من ايشان را با بلايی هلاک میكنم و از تو قومی بزرگتر و نيرومندتر بوجود میآورم.» 13 موسی به خداوند عرض كرد: «اما وقتی مصریان اين را بشنوند چه خواهند گفت؟ آنها خوب میدانند كه تو با چه قدرت عظيمی قوم خود را نجات دادی. 14 مصریها اين موضوع را برای ساكنان سرزمين كنعان تعريف خواهند كرد. کنعانیها اطلاع دارند كه تو، ای خداوند، با ما هستی و خود را در ابری كه بالای سر ماست ظاهر میكنی و با ستون ابر و آتش، شب و روز ما را هدايت مینمايی. 15 حال اگر تمام قوم خود را بكشی، مردمی كه شهرت تو را شنيدهاند خواهند گفت: 16 خداوند ناچار شد آنها را در بيابان بكشد، چون نتوانست اين قوم را به سرزمينی كه به آنها وعده داده بود برساند. 17-18 «التماس میكنم قدرت عظيمت را با بخشيدن گناهان ما نمايان ساخته، محبت عظيم خود را به ما نشان دهی. بر ما خشم نگير و ما را ببخش هر چند گفتهای كه گناه را بدون سزا نمیگذاری و به خاطر گناه پدران، فرزندان را تا نسل سوم و چهارم مجازات میكنی. 19 خداوندا، از تو استدعا میكنم گناهان اين قوم را به خاطر محبت عظيم خود ببخشی همچنانكه از روزی كه سرزمين مصر را پشت سر گذاشتيم آنها را مورد عفو خود قرار دادهای.» 20-21 پس خداوند فرمود: «من آنها را چنانكه استدعا كردهای میبخشم. ولی به حيات خودم و به حضور پرجلالم كه زمين را پر كرده است سوگند ياد میكنم كه 22-23 هيچكدام از آنانی كه جلال و معجزات مرا در مصر و در بيابان ديدهاند و بارها از توكل نمودن و اطاعت كردن سر باز زدهاند حتی موفق به ديدن سرزمينی كه به اجدادشان وعده دادهام نخواهند شد. هر كه مرا اهانت كند سرزمين موعود را نخواهد ديد. 24 ولی خدمتگزار من كاليب شخصيت ديگری دارد و پيوسته از صميم قلب مرا اطاعت كرده است. او را به سرزمينی كه برای بررسی آن رفته بود خواهم برد و نسل او مالک آن خواهد شد. 25 حال كه قوم اسرائيل تا اين حد از عماليقیها و كنعانیهای ساكن درهها میترسند پس بهتر است فردا از سمت دريای سرخ به بيابان مراجعت كنيد.» 26 سپس خداوند به موسی و هارون گفت: 27 «اين قوم بدكار و شرور تا به كی از من شكايت میكنند؟ تا به كی بايد به غرغر آنها گوش دهم؟ 28 به ايشان بگو كه خداوند به حيات خود قسم میخورد كه آنچه را كه از آن میترسيديد به سرتان بياورد. 29 همهٔ شما در اين بيابان خواهيد مرد. حتی يک نفر از شما كه بيست سال به بالا دارد و از دست من شكايت كرده است، 30 وارد سرزمين موعود نخواهد شد. فقط كاليب پسر يَفُنّه و يوشع پسر نون اجازهٔ ورود به آنجا را دارند. 31 «شما گفتيد كه فرزندانتان اسير ساكنان آن سرزمين میشوند؛ ولی برعكس، من آنها را به سلامت به آن سرزمين میبرم و ايشان مالک سرزمينی خواهند شد كه شما آن را رد كرديد. 32 اما لاشههای شما در اين بيابان خواهد افتاد. 33 فرزندانتان به خاطر بیايمانی شما چهل سال در اين بيابان سرگردان خواهند بود تا آخرين نفر شما در بيابان بميرد. 34-35 «همانطور كه افراد شما مدت چهل روز سرزمين موعود را بررسی كردند، شما نيز مدت چهل سال در بيابان سرگردان خواهيد بود، يعنی يک سال برای هر روز، و به اين ترتيب چوب گناهان خود را خواهيد خورد و خواهيد فهميد كه مخالفت با من چه سزايی دارد. شما ای قوم شرور كه بر ضد من جمع شدهايد در اين بيابان خواهيد مرد. من كه خداوند هستم اين را گفتهام.» 36-38 افرادی كه برای بررسی سرزمين كنعان رفته بودند با ايجاد ترس و وحشت در دل مردم آنها را به طغيان عليه خداوند برانگيختند، پس خداوند بلايی فرستاده، آنها را هلاک كرد. از بين اين افراد فقط يوشع و كاليب زنده ماندند. 39 وقتی موسی سخنان خداوند را به گوش قوم اسرائيل رسانيد، آنها به تلخی گريستند. 40 روز بعد، صبح زود آنها برخاسته، روانهٔ سرزمين موعود شدند. آنها میگفتند: «ما میدانيم كه گناه كردهايم، ولی حالا آمادهايم به سوی سرزمينی برويم كه خداوند به ما وعده داده است.» 41 موسی گفت: «اما شما با اين كارتان از فرمان خداوند در مورد بازگشت به بيابان سرپيچی میكنيد، پس بدانيد كه موفق نخواهيد شد. 42 نرويد، زيرا دشمنانتان شما را شكست خواهند داد، چون خداوند با شما نيست. 43 شما با عماليقیها و كنعانیها روبرو شده، در جنگ كشته خواهيد شد. خداوند با شما نخواهد بود، زيرا شما از پيروی او برگشتهايد.» 44 ولی آنها به سخنان موسی توجهی نكردند و با اينكه صندوق عهد خداوند و موسی از اردوگاه حركت نكرده بودند، آنها خودسرانه روانهٔ سرزمين موعود شدند. 45 آنگاه عماليقیها و كنعانیهای ساكن كوهستان، پايين آمدند و به قوم اسرائيل حمله كرده، آنان را شكست دادند و تا حرما تعقيب نمودند.

Верен

از Veren

1 Тогава цялото общество извика с висок глас и народът плака през онази нощ. 2 И всичките израилеви синове роптаеха против Мойсей и Аарон, и цялото общество им говореше: Да бяхме измрели в египетската земя или в тази пустиня да бяхме измрели^[1]! 3 И защо ни води ГОСПОД в тази земя да паднем от меч и жените ни и децата ни да бъдат разграбени? Не беше ли по-добре за нас да се върнем в Египет? 4 И си казаха един на друг: Да си поставим началник и да се върнем в Египетст. 3;! 5 Тогава Мойсей и Аарон паднаха на лицата си пред цялото събрание на обществото на израилевите синове. 6 И Иисус, синът на Навий, и Халев, синът на Ефоний, от онези, които бяха разузнали земята, раздраха дрехите си; 7 и говориха на цялото общество на израилевите синове и казваха: Земята, която обходихме, за да я разузнаем, е много, много добра земя. 8 Ако ГОСПОД има благоволение към нас, Той ще ни въведе в тази земя и ще ни я даде – земя, където текат мляко и мед. 9 Само не въставайте против ГОСПОДА и не се страхувайте от народа на земята, защото той е хляб за нас! Защитата^[2] му се оттегли от него, а ГОСПОД е с нас; не се бойте от тях! 10 Но цялото общество каза да ги убият с камъни. Тогава ГОСПОДНАТА слава се яви в шатъра за срещане пред всичките израилеви синове. 11 И ГОСПОД каза на Мойсей: Докога ще Ме презира този народ и докога няма да Ми вярва^[3] въпреки всичките знамения, които съм извършил сред него? 12 Ще го поразя с мор и ще го изтребя, а теб ще направя народ по-голям и по-силен от него. 13 Но Мойсей каза на ГОСПОДА: Тогава египтяните ще чуят – защото Ти със силата Си си извел този народ отсред тях – 14 и ще се каже на жителите на тази земя, които са чули, че Ти, ГОСПОДИ, си сред този народ и че Ти, ГОСПОДИ, се явяваш лице с лице, и че облакът Ти стои над него, и че Ти вървиш пред него в облачен стълб денем и в огнен стълб нощем. 15 И ако убиеш този народ като един човек, тогава народите, които са чули за Теб, ще говорят и ще казват: 16 Понеже ГОСПОД не можа да въведе този народ в земята, за която му се кле, затова го изкла в пустинята. 17 И сега, моля Ти се, нека се възвеличи силата на Господа, както си говорил, като си казал: 18 ГОСПОД е дълготърпелив и многомилостив, прощава беззаконие и престъпление, но никак не оставя ненаказан виновния, и въздава беззаконието на бащите върху децата до третото и четвъртото поколение. 19 Прости, моля Ти се, беззаконието на този народ според голямата Си милост и както си прощавал на този народ от Египет до тук. 20 И ГОСПОД каза: Прощавам според думата ти, 21 но наистина – жив съм Аз и целият свят ще се изпълни с ГОСПОДНАТА слава – 22 всички тези мъже, които видяха славата Ми и знаменията, които извърших в Египет и в пустинята, и Ме изпитваха десет пъти досега, и не послушаха гласа Ми, 23 наистина те няма да видят земята, за която се клех на бащите им – никой от онези, които Ме презряха, няма да я види! 24 Но понеже слугата ми Халев има в себе си друг дух и той напълно Ме последва, затова него ще въведа в земята, в която влезе, и потомството му ще я наследи. 25 А амаличаните и ханаанците живеят в долината. Утре се върнете и идете в пустинята към Червено море! 26 ГОСПОД говори още на Мойсей и Аарон, и каза: 27 Докога ще търпя това зло общество, което роптае против Мен^[4]? Чух роптанията на израилевите синове, с които роптаят против Мен. 28 Кажи им: Жив съм Аз, заявява ГОСПОД – наистина ще ви направя така, както вие говорихте в ушите Ми^[5]! 29 Труповете ви ще паднат в тази пустиня и от преброените между вас, колкото сте на брой, от двадесет години и нагоре, които роптахте против Мен, 30 нито един няма да влезе в земята, за която се клех да ви заселя в нея, освен Халев, сина на Ефоний, и Иисус, сина на Навий. 31 А децата ви, за които казахте, че ще бъдат разграбени, тях ще въведа и те ще познаят земята, която вие презряхте. 32 А вашите трупове ще паднат в тази пустиня. 33 И децата ви ще скитат по пустинята четиридесет години и ще теглят заради вашите блудства, докато труповете ви се довършат в пустинята. 34 Според броя на дните, за които разузнахте земята, четиридесет дни, по един ден за една година, четиридесет години ще теглите заради беззаконията си и ще познаете какво е Аз да се отвърна. 35 Аз, ГОСПОД, говорих. Наистина така ще направя на цялото това зло общество, което се е събрало против Мен: в тази пустиня ще се довършат и в нея ще измрат. 36 И онези мъже, които Мойсей изпрати да разузнаят земята и които се върнаха и подбудиха цялото общество да роптае против него, като пуснаха лош слух за земята, 37 тези мъже, които пуснаха лош слух за земята, измряха от язвата пред ГОСПОДА. 38 А Иисус, синът на Навий, и Халев, синът на Ефоний, останаха живи измежду онези мъже, които ходиха да разузнаят земята. 39 И когато Мойсей говори тези думи на всичките израилеви синове, народът плака много. 40 И на сутринта станаха рано, за да се изкачат на върха на хълма и казаха: Ето ни, ще се изкачим на мястото, за което ГОСПОД говори, защото съгрешихме. 41 А Мойсей каза: Защо престъпвате ГОСПОДНАТА заповед? Това няма да успее. 42 Не се изкачвайте, защото ГОСПОД не е между вас, да не би да ви победят враговете ви, 43 защото амаличаните и ханаанците са там пред вас и ще паднете от меч. Понеже отстъпихте и не следвахте ГОСПОДА, затова ГОСПОД няма да бъде с васст. 42;. 44 Те обаче дръзнаха да се изкачат на върха на хълма. Но ковчегът на ГОСПОДНИЯ завет и Мойсей не излязоха от стана. 45 Тогава амаличаните и ханаанците, които живееха на онзи хълм, слязоха и ги разбиха, и ги разпиляха чак до Хорма.