اعداد 11 | کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

کتاب مقدس، ترجمۀ معاصر

آتشی از جانب خداوند

1 قوم اسرائيل به خاطر سختيهای خود لب به شكايت گشودند. خداوند شكايت آنها را شنيد و غضبش افروخته شد. پس آتش خداوند از يک گوشهٔ اردو شروع به نابود كردن قوم كرد. 2 ايشان فرياد سر داده، از موسی كمک خواستند و چون موسی برای آنان دعا كرد، آتش متوقف شد. 3 از آن پس آنجا را«تبعيره» (يعنی«سوختن») ناميدند، چون در آنجا آتش خداوند در ميان ايشان مشتعل شده بود.

انتخاب هفتاد رهبر

4-5 غريبانی كه از مصر همراه ايشان آمده بودند در آرزوی چيزهای خوب مصر اظهار دلتنگی میكردند و اين خود بر نارضايتی قوم اسرائيل میافزود به طوری كه نالهكنان میگفتند: «ای كاش كمی گوشت میخورديم! چه ماهیهای لذيذی در مصر میخورديم! چه خيار و خربزههايی! چه تره و سير و پيازی! 6 ولی حالا قوتی برای ما نمانده است، چون چيزی برای خوردن نداريم جز اين مَنّ!» 7 (مَنّ، به اندازهٔ تخم گشنيز و به رنگ سفيد مايل به زرد بود. 8 بنیاسرائيل آن را از روی زمين جمع كرده، میكوبيدند و به صورت آرد درمیآوردند، سپس، از آن آرد، قرصهای نان میپختند. طعم آن مثل طعم نانهای روغنی بود. 9 مَنّ با شبنم شامگاهی به زمين مینشست.) 10-11 موسی صدای تمام خانوادههايی را كه در اطراف خيمههای خود ايستاده گريه میكردند شنيد. او از اين امر بسيار ناراحت شد و به خداوند كه خشمش برافروخته بود، عرض كرد: «چرا مرا در اين تنگنا گذاشتهای؟ مگر من چه كردهام كه از من ناراضی شده، بار اين قوم را بر دوش من گذاشتهای؟ 12 آيا اينها بچههای من هستند؟ آيا من آنها را زاييدهام كه به من میگويی آنها را مانند دايه در آغوش گرفته، به سرزمين موعود ببرم؟ 13 برای اين همه جمعيت چگونه گوشت تهيه كنم؟ زيرا نزد من گريه كرده، میگويند: به ما گوشت بده! 14 من به تنهايی نمیتوانم سنگينی بار اين قوم را تحمل كنم. اين باری است بسيار سنگين! 15 اگر میخواهی با من چنين كنی، درخواست میكنم مرا بكشی و از اين وضع طاقتفرسا نجات دهی!» 16 پس خداوند به موسی فرمود: «هفتاد نفر از رهبران قوم اسرائيل را به حضور من بخوان. آنها را به خيمهٔ عبادت بياور تا در آنجا با تو بايستند. 17 من نزول كرده، در آنجا با تو سخن خواهم گفت و از روحی كه بر تو قرار دارد گرفته، بر ايشان نيز خواهم نهاد تا با تو متحمل بار اين قوم شوند و تو تنها نباشی. 18 «به بنیاسرائيل بگو كه خود را طاهر سازند، چون فردا گوشت به آنها میدهم تا بخورند. به ايشان بگو كه خداوند نالههای شما را شنيده است كه گفتهايد: ای كاش گوشت برای خوردن میداشتيم. وقتی در مصر بوديم وضع ما بهتر بود! 19-20 نه برای يک روز، دو روز، پنج روز، ده روز، بيست روز، بلكه برای يک ماه تمام گوشت خواهيد خورد به حدی كه از دماغتان درآيد و از آن بيزار شويد، زيرا خدايی را كه در ميان شماست رد نموده، از فراق مصر گريه كرديد.» 21 ولی موسی عرض كرد: «تنها تعداد مردان پيادهٔ قوم ششصد هزار نفر است و آنگاه تو قول میدهی كه يک ماه تمام گوشت به اين قوم بدهی؟ 22 اگر ما تمام گلهها و رمههای خود را سر ببريم باز هم كفاف نخواهد داد! و اگر تمام ماهيان دريا را هم بگيريم اين قوم را نمیتوانيم سير كنيم!» 23 خداوند به موسی فرمود: «آيا من ناتوان شدهام؟ بزودی خواهی ديد كه قول من راست است يا نه.» 24 پس موسی خيمهٔ عبادت را ترک نموده، سخنان خداوند را به گوش قوم رسانيد و هفتاد نفر از رهبران بنیاسرائيل را جمع كرده، ايشان را در اطراف خيمهٔ عبادت بر پا داشت. 25 خداوند در ابر نازل شده، با موسی صحبت كرد و از روحی كه بر موسی قرار داشت گرفته، بر آن هفتاد رهبر قوم نهاد. وقتی كه روح بر ايشان قرار گرفت برای مدتی نبوت كردند. 26 دو نفر از آن هفتاد نفر به نامهای الداد و میداد، در اردوگاه مانده و به خيمه نرفته بودند، ولی روح بر ايشان نيز قرار گرفت و در همان جايی كه بودند نبوت كردند. 27 جوانی دويده، اين واقعه را برای موسی تعريف كرد 28 و يوشع پسر نون كه يكی از دستياران منتخب موسی بود اعتراض نموده، گفت: «ای سرور من، جلو كار آنها را بگير!» 29 ولی موسی جواب داد: «آيا تو به جای من حسادت میكنی؟ ای كاش تمامی قوم خداوند نبی بودند و خداوند روح خود را بر همهٔ آنها مینهاد!» 30 بعد موسی با رهبران اسرائيل به اردوگاه بازگشت.

خداوند بلدرچين میفرستد

31 خداوند بادی وزانيد كه از دريا بلدرچين آورد. بلدرچينها اطراف اردوگاه را از هر طرف به مسافت چند كيلومتر در ارتفاعی قريب يک متر از سطح زمين پر ساختند. 32 بنیاسرائيل تمام آن روز و شب و روز بعد از آن، بلدرچين گرفتند. حداقل وزن پرندگانی كه هر كس جمع كرده بود قريب سيصد من بود. به منظور خشک كردن بلدرچينها، آنها را در اطراف اردوگاه پهن كردند. 33 ولی به محض اينكه شروع به خوردن گوشت نمودند، خشم خداوند بر قوم اسرائيل افروخته شد و بلايی سخت نازل كرده، عدهٔ زيادی از آنان را از بين برد. 34 پس آن مكان را«قبروت هتاوه» (يعنی«قبرستان حرص و ولع») ناميدند، چون در آنجا اشخاصی را دفن كردند كه برای گوشت و سرزمين مصر حريص شده بودند. 35 قوم اسرائيل از آنجا به حضيروت كوچ كرده، مدتی در آنجا ماندند.

Верен

از Veren

1 И народът роптаеше и това беше зло в ушите на ГОСПОДА. И ГОСПОД чу и гневът Му пламна, и огън от ГОСПОДА се запали между тях и пояждаше в края на стана. 2 Тогава народът извика към Мойсей и Мойсей се помоли на ГОСПОДА, и огънят престана. 3 И онова място се нарече ТавераПожар, защото огън от ГОСПОДА гореше между тях. 4 И разноплеменното множество, което беше между тях, стръвно пожела месо; и израилевите синове също плакаха отново и казаха: Кой ще ни даде месо да ядем^[1]? 5 Ние помним рибата, която ядяхме даром в Египет, краставиците и дините, и праза, и лука, и чесъна; 6 а сега душата ни е изсъхнала – нищо няма, няма какво да гледаме освен тази манна! 7 А манната приличаше на кориандрово семе и беше на вид като бделионова смола. 8 И народът се пръсна наоколо и я събираше, мелеше я в мелници или я чукаше в чутури и я вареше в гърнета, и правеше пити от нея. А вкусът ѝ беше като вкус на пити, пържени в масло. 9 Когато нощем падаше росата в стана, с нея падаше и манна. 10 И Мойсей чу как народът плачеше в родовете си, всеки при входа на шатрата си, и ГОСПОДНИЯТ гняв пламна силно. И това беше зло в очите на Мойсей. 11 И Мойсей каза на ГОСПОДА: Защо си наскърбил слугата Си? И защо не съм придобил Твоето благоволение, та си сложил върху мен товара на целия този народ? 12 Аз ли съм носил в утробата си целия този народ, или аз съм го родил, че ми казваш: Носи ги в пазвата си, както кърмачка носи кърмачето, до земята, за която си се клел на бащите им? 13 Откъде у мен месо да дам на целия този народ^[2]! Защото плачат пред мен и казват: Дай ни месо да ядем! 14 Аз не мога сам да нося целия този народ, защото е много тежък за мен. 15 Ако така постъпваш с мен, моля Ти се, убий ме още сега, ако съм намерил Твоето благоволение, за да не гледам злощастието си! 16 И ГОСПОД каза на Мойсей: Събери ми седемдесет мъже измежду израилевите старейшини, за които знаеш, че са старейшини на народа и негови надзорници, и ги доведи при шатъра за срещане, за да застанат там с теб. 17 И Аз ще сляза и ще говоря там с теб, и ще взема от Духа, който е на теб, и ще сложа на тях, за да носят товара на народа заедно с теб, за да не го носиш ти сам. 18 И кажи на народа: Осветете се за утре и ще ядете месо, защото плакахте в ушите на ГОСПОДА и казвахте: Кой ще ни даде месо да ядем, защото добре ни беше в Египет! Затова ГОСПОД ще ви даде месо и ще ядете. 19 Няма да ядете един ден, нито два дни, нито пет дни, нито десет дни, нито двадесет дни, 20 а цял месец, докато ви излезе от носа и ви втръсне, защото презряхте ГОСПОДА, който е между вас, и плакахте пред Него, и казвахте: Защо излязохме от Египет? 21 И Мойсей каза: Народът, сред който съм, е шестстотин хиляди души пешаци, а Ти казваш: Ще им дам да ядат месо цял месец. 22 Да се изколят ли за тях овцете и говедата, за да им бъдат достатъчни, или да им се съберат всичките риби на морето, за да им бъдат достатъчнист. 13;? 23 А ГОСПОД каза на Мойсей: Скъсила ли се е ръката на ГОСПОДА? Сега ще видиш дали ще ти се сбъдне словото Ми, или не. 24 И така, Мойсей излезе и каза на народа думите на ГОСПОДА. И събра седемдесет мъже от старейшините на народа и ги постави около шатъра. 25 Тогава ГОСПОД слезе в облака и говори с него, и взе от Духа, който беше на него, и го сложи на седемдесетте старейшини. И когато Духът дойде на тях, те пророкуваха, но не повториха. 26 Но двама от мъжете бяха останали в стана. Името на единия от тях беше Елдад, а името на другия – Модад. И на тях дойде Духът; те бяха от записаните, но не бяха излезли при шатъра и пророкуваха в стана. 27 И едно момче изтича и съобщи на Мойсей, и каза: Елдад и Модад пророкуват в стана. 28 И Иисус, Навиевият син, слугата на Мойсей, един от избраните му, проговори и каза: Господарю мой, Мойсей, забрани им! 29 А Мойсей му каза: Ревнуваш ли за мен? Да бяха всички от ГОСПОДНИЯ народ пророци и да сложеше ГОСПОД Духа Си на тях! 30 И Мойсей се оттегли в стана, той и израилевите старейшини. 31 Тогава излезе вятър от ГОСПОДА и докара от морето пъдпъдъци, и ги хвърли върху стана, до един ден път от едната страна и до един ден път от другата страна около стана, и до два лакътя от повърхността на земята. 32 Тогава народът стана и целия онзи ден и цялата нощ, и целия следващ ден събираше пъдпъдъците. Който събра най-малко, събра десет кора. И си ги овесиха да се сушат около стана. 33 А когато месото беше още в зъбите им и още не беше сдъвкано, ГОСПОДНИЯТ гняв пламна против народа и ГОСПОД порази народа с много голяма язва. 34 И нарекоха това място Киврот-Атаава^[3], защото там беше погребан лакомият народ. 35 А от Киврот-Атаава народът се вдигна за Асирот и остана в Асирот.