2 Царе 6 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Ковчегът на завета

1 – – Давид пак събра всички отбрани млади войни от Израил, тридесет хиляди^[1]. (2 Цар 6:12; 1 Лет 13:1; 1 Лет 13:5; 1 Лет 15:25)

2 Цар 6:121 Лет 13:11 Лет 13:51 Лет 15:25

2 Той стана и тръгна от Ваал, в областта на племето на Юда, заедно с цялата войска, която беше с него, за да пренесе оттам Божия ковчег, над който се призовава името на Господа Вседържител, Чийто трон е върху херувими. (Изх 25:22; 1 Цар 4:4) 3 Сложиха Божия ковчег на нова колесница и го изнесоха от къщата на Аминадав, която се намираше на хълма. А синовете на Аминадав – Оза и Ахио – водеха новата колесница. (1 Цар 7:1) 4 И я поведоха с Божия ковчег от Аминадавовата къща, която се намираше на хълма. Ахио вървеше пред ковчега. 5 А Давид и всички израилтяни свиреха пред Господ на различни инструменти от кипарисово дърво – на арфи, псалтири, тимпани, цитри и на цимбали. (Пс 150:3) 6 И когато дойдоха до мястото за вършеене на Нахон, Оза протегна ръка към Божия ковчег и се улови за него, понеже воловете го бяха наклонили. 7 Тогава Господният гняв пламна срещу Оза. За тази дързост Бог го порази на същото място и той умря там, при Божия ковчег. 8 Давид се развълнува поради това, че Господ порази Оза. Това място и досега се нарича Перец Оза^[2]. 9 В онзи ден Давид изпита страх пред Господа и каза: „Как ще дойде при мене Господният ковчег?“ 10 Затова Давид се отказа да пренесе Господния ковчег при себе си в Давидовия град, а го остави в къщата на Аведар от Гет. 11 И Господният ковчег стоя в къщата на гетеца Аведар три месеца и Господ благослови Аведар и цялото му семейство. (1 Лет 26:4) 12 Когато съобщиха на цар Давид, че Господ е благословил Аведаровото семейство и целия му имот заради Божия ковчег, той отиде и тържествено пренесе Божия ковчег от Аведаровата къща в Давидовия град. (1 Лет 15:1; 1 Лет 15:25)

1 Лет 15:11 Лет 15:25

13 Когато тези, които носеха Господния ковчег, изминеха шест крачки, той принасяше в жертва по един бик и по едно теле. 14 Давид играеше свещен танц с всичката си сила пред Господа. А той беше облечен с ленен ефод. 15 Така Давид и мъжете от целия Израил носеха Господния ковчег с възклицания и тръбни звуци. 16 Когато Господният ковчег влизаше в Давидовия град, Мелхола, Сауловата дъщеря, гледаше от прозореца и като видя цар Давид да играе свещен танц пред Господа, презря го в сърцето си. 17 Донесоха Господния ковчег и го поставиха на мястото му сред скинията, която Давид бе направил за него. След това той принесе пред Господа всеизгаряния и мирни жертви. 18 Когато Давид свърши да принася всеизгаряния и мирни жертви, благослови народа в името на Господа Вседържител. 19 Той раздаде на целия народ, на цялото множество израилтяни^[3], и на мъже, и на жени, на всеки по един хляб, по къс печено месо и по една питка. След това целият народ се разотиде, всеки в къщата си. (1 Лет 16:43) 20 Когато Давид се върна, за да благослови дома си, Сауловата дъщеря Мелхола излезе да го посрещне с думите: „Колко славен беше днес Израилевият цар, като се съблече пред очите на слугините на поданиците си, както се разсъблича един малоумник.“ 21 А Давид отговори на Мелхола: „Пред Господа извърших това, Който ме предпочете пред баща ти и пред целия негов дом, за да ме постави за вожд на Господния народ Израил. Аз пред Господа свирих и танцувах свещен танц. 22 Още повече ще се унижа и ще се смиря пред собствените си очи. И при всичко това аз ще бъда почитан от слугините, за които говориш.“ 23 Затова Сауловата дъщеря Мелхола остана бездетна до деня на смъртта си.

Louis Segond 1910

1 David rassembla encore toute l'élite d'Israël, au nombre de trente mille hommes. 2 Et David, avec tout le peuple qui était auprès de lui, se mit en marche depuis Baalé Juda, pour faire monter de là l'arche de Dieu, devant laquelle est invoqué le nom de l'Éternel des armées qui réside entre les chérubins au-dessus de l'arche. 3 Ils mirent sur un char neuf l'arche de Dieu, et l'emportèrent de la maison d'Abinadab sur la colline; Uzza et Achjo, fils d'Abinadab, conduisaient le char neuf. 4 Ils l'emportèrent donc de la maison d'Abinadab sur la colline; Uzza marchait à côté de l'arche de Dieu, et Achjo allait devant l'arche. 5 David et toute la maison d'Israël jouaient devant l'Éternel de toutes sortes d'instruments de bois de cyprès, des harpes, des luths, des tambourins, des sistres et des cymbales. 6 Lorsqu'ils furent arrivés à l'aire de Nacon, Uzza étendit la main vers l'arche de Dieu et la saisit, parce que les boeufs la faisaient pencher. 7 La colère de l'Éternel s'enflamma contre Uzza, et Dieu le frappa sur place à cause de sa faute. Uzza mourut là, près de l'arche de Dieu. 8 David fut irrité de ce que l'Éternel avait frappé Uzza d'un tel châtiment. Et ce lieu a été appelé jusqu'à ce jour Pérets Uzza. 9 David eut peur de l'Éternel en ce jour-là, et il dit: Comment l'arche de l'Éternel entrerait-elle chez moi? 10 Il ne voulut pas retirer l'arche de l'Éternel chez lui dans la cité de David, et il la fit conduire dans la maison d'Obed Édom de Gath. 11 L'arche de l'Éternel resta trois mois dans la maison d'Obed Édom de Gath, et l'Éternel bénit Obed Édom et toute sa maison. 12 On vint dire au roi David: L'Éternel a béni la maison d'Obed Édom et tout ce qui est à lui, à cause de l'arche de Dieu. Et David se mit en route, et il fit monter l'arche de Dieu depuis la maison d'Obed Édom jusqu'à la cité de David, au milieu des réjouissances. 13 Quand ceux qui portaient l'arche de l'Éternel eurent fait six pas, on sacrifia un boeuf et un veau gras. 14 David dansait de toute sa force devant l'Éternel, et il était ceint d'un éphod de lin. 15 David et toute la maison d'Israël firent monter l'arche de l'Éternel avec des cris de joie et au son des trompettes. 16 Comme l'arche de l'Éternel entrait dans la cité de David, Mical, fille de Saül, regardait par la fenêtre, et, voyant le roi David sauter et danser devant l'Éternel, elle le méprisa dans son coeur. 17 Après qu'on eut amené l'arche de l'Éternel, on la mit à sa place au milieu de la tente que David avait dressée pour elle; et David offrit devant l'Éternel des holocaustes et des sacrifices d'actions de grâces. 18 Quand David eut achevé d'offrir les holocaustes et les sacrifices d'actions de grâces, il bénit le peuple au nom de l'Éternel des armées. 19 Puis il distribua à tout le peuple, à toute la multitude d'Israël, hommes et femmes, à chacun un pain, une portion de viande et un gâteau de raisins. Et tout le peuple s'en alla, chacun dans sa maison. 20 David s'en retourna pour bénir sa maison, et Mical, fille de Saül, sortit à sa rencontre. Elle dit: Quel honneur aujourd'hui pour le roi d'Israël de s'être découvert aux yeux des servantes de ses serviteurs, comme se découvrirait un homme de rien! 21 David répondit à Mical: C'est devant l'Éternel, qui m'a choisi de préférence à ton père et à toute sa maison pour m'établir chef sur le peuple de l'Éternel, sur Israël, c'est devant l'Éternel que j'ai dansé. 22 Je veux paraître encore plus vil que cela, et m'abaisser à mes propres yeux; néanmoins je serai en honneur auprès des servantes dont tu parles. 23 Or Mical, fille de Saül, n'eut point d'enfants jusqu'au jour de sa mort.