1 Царе 27

Съвременен български превод

от Bulgarian Bible Society

Давид при филистимците

1 И Давид каза: „Някой ден ще падна в ръцете на Саул. Няма по-добро за мене освен да избягам във филистимската земя. Тогава Саул ще престане да ме търси вече по всички предели на Израил, така че ще се избавя от ръцете му.“ 

2 Затова Давид стана и заедно с шестстотин мъже, които бяха с него, отиде при Анхус, син на Маах. (1 Цар 21:11) 

3 И Давид живееше при Анхус в Гет, той и хората му, всеки с домашните си, също Давид и двете му жени – йезреелката Ахиноама и кармилката Авигея, бивша Навалова жена. 

4 Когато беше известено на Саул, че Давид е избягал в Гет, той не го потърси вече. 

5 А Давид каза на Анхус: „Ако съм спечелил благоволение в очите ти, нека ми бъде дадено място в един от твоите градове в полето и аз ще живея там. Защо твоят слуга да живее в царския град при тебе?“ 

6 В същия ден Анхус му даде Секелаг. Затова Секелаг принадлежи на юдейските царе и до днес. 

7 Всичкото време, през което Давид пребиваваше във филистимската земя, беше година и четири месеца. (1 Цар 29:3) 

8 И Давид излизаше с хората си и нападаше гесурците, гирзейците и амаликитците, тъй като населяваха земята от отдавна, до Сур и до египетската земя. 

9 Давид опустошаваше страната и не оставяше живи нито мъже, нито жени, а вземаше овце и говеда, магарета, камили и дрехи. Когато се връщаше и идваше при Анхус, 

10 Анхус питаше: „Къде нападнахте днес?“ Давид отговаряше: „Юга на Юдея“ или „Юга на Йерахмеел“, или „Южната земя на кенейците“. 

11 И Давид не оставяше жив нито мъж, нито жена, за да ги доведе в Гет, като си казваше: „Те може да известят за нас, казвайки: „Така направи Давид!“ И постъпваше така през цялото време, когато живееше във филистимската страна. 

12 Тогава Анхус се доверяваше, като казваше: „Той наистина стана омразен на народа си Израил и ще ми бъде слуга за вечни времена.“ 

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

1 Царе 27

Louis Segond 1910

1 David dit en lui-même: je périrai un jour par la main de Saül; il n'y a rien de mieux pour moi que de me réfugier au pays des Philistins, afin que Saül renonce à me chercher encore dans tout le territoire d'Israël; ainsi j'échapperai à sa main. 

2 Et David se leva, lui et les six cents hommes qui étaient avec lui, et ils passèrent chez Akisch, fils de Maoc, roi de Gath. 

3 David et ses gens restèrent à Gath auprès d'Akisch; ils avaient chacun leur famille, et David avait ses deux femmes, Achinoam de Jizreel, et Abigaïl de Carmel, femme de Nabal. 

4 Saül, informé que David s'était enfui à Gath, cessa de le chercher. 

5 David dit à Akisch: Si j'ai trouvé grâce à tes yeux, qu'on me donne dans l'une des villes du pays un lieu où je puisse demeurer; car pourquoi ton serviteur habiterait-il avec toi dans la ville royale? 

6 Et ce même jour Akisch lui donna Tsiklag. C'est pourquoi Tsiklag a appartenu aux rois de Juda jusqu'à ce jour. 

7 Le temps que David demeura dans le pays des Philistins fut d'un an et quatre mois. 

8 David et ses gens montaient et faisaient des incursions chez les Gueschuriens, les Guirziens et les Amalécites; car ces nations habitaient dès les temps anciens la contrée, du côté de Schur et jusqu'au pays d'Égypte. 

9 David ravageait cette contrée; il ne laissait en vie ni homme ni femme, et il enlevait les brebis, les boeufs, les ânes, les chameaux, les vêtements, puis s'en retournait et allait chez Akisch. 

10 Akisch disait: Où avez-vous fait aujourd'hui vos courses? Et David répondait: Vers le midi de Juda, vers le midi des Jerachmeélites et vers le midi des Kéniens. 

11 David ne laissait en vie ni homme ni femme, pour les amener à Gath; car, pensait-il, ils pourraient parler contre nous et dire: Ainsi a fait David. Et ce fut là sa manière d'agir tout le temps qu'il demeura dans le pays des Philistins. 

12 Akisch se fiait à David, et il disait: Il se rend odieux à Israël, son peuple, et il sera mon serviteur à jamais. 

Public Domain