1 Царе 23 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Давид освобождава град Кеил. Бягството му оттам

1 Съобщиха на Давид: „Ето филистимци нападнаха Кеил и разграбват харманите.“ 2 И Давид попита Господа: „Да отида ли да разбия тези филистимци?“ И Господ отговори на Давид: „Иди и ще разбиеш филистимците, и ще избавиш Кеил.“ 3 Но хората на Давид му казаха: „Ето ние още оттук в Юдея се страхуваме, а как ще тръгнем към Кеил срещу бойните редове на филистимците?“ 4 Тогава Давид запита Господа отново. И Господ му отговори: „Стани, слез в Кеил, понеже Аз ще предам филистимците в ръцете ти.“ 5 И Давид потегли с хората си за Кеил, би се с филистимците, отне им стадата и им нанесе голямо поражение. Така той спаси жителите на Кеил. 6 Когато Авиатар, син на Ахимелех, избяга при Давид в Кеил, той дойде с ефод в ръката си. 7 И известиха на Саул, че Давид е дошъл в Кеил. Саул каза: „Бог го предаде в ръцете ми, защото сам се затвори, тъй като е влязъл в град, който има порти и заключалки.“ 8 И Саул призова целия народ на война, за да слезе при Кеил, да обсади Давид и хората му. 9 Когато Давид узна, че Саул е замислил нещо лошо против него, каза на свещеник Авиатар: „Донеси ефода!“ 10 И Давид каза: „Господи, Боже Израилев! Твоят слуга чу със сигурност, че Саул иска да дойде в Кеил и да разруши града заради мене. 11 Ще ме предадат ли жителите на Кеил в ръцете му? Ще дойде ли Саул, както чу Твоят слуга? Господи, Боже Израилев, извести на своя слуга!“ И Господ каза: „Ще дойде.“ 12 И Давид попита: „Ще предадат ли жителите на Кеил мене и моите хора в ръцете на Саул?“ И Господ каза: „Ще предадат.“ 13 Тогава Давид и хората му, около шестстотин души, станаха и излязоха от Кеил, и странстваха, където можеха. Когато беше съобщено на Саул, че Давид е избягал от Кеил, той се отказа от похода.

Странстване на Давид

14 А Давид остана в пустинята по непристъпни места и живееше по планинските места в пустинята Зиф. И Саул го търсеше всеки ден, но Бог не го предаде в ръцете му. 15 Обаче Давид видя, че Саул е потеглил, за да посегне на живота му, и остана в пустинята Зиф, в гората. 16 И Сауловият син Йонатан стана, отиде при Давид в Хореш, укрепи надеждата му в Бога 17 и му каза: „Не се страхувай, защото ръката на баща ми Саул няма да те стигне и ти ще царуваш над Израил, а аз ще бъда втори след тебе. Също и баща ми Саул знае, че ще бъде така.“ 18 Тогава двамата сключиха съюз пред Господа. Давид остана в гората, а Йонатан се завърна в дома си. (1 Цар 18:3) 19 Но зифците отидоха при Саул в Гива и казаха: „Давид се крие при нас на непристъпни места в гората по хълма Хахил, надясно от Йесимон. (Пс 54:2) 20 И сега, царю, ако желаеш, ела, а наша работа ще бъде да го предадем в ръцете на царя.“ 21 И Саул отвърна: „Благословени да сте от Господа, защото ме пожалихте. 22 Идете и установете още, узнайте и вижте мястото, където е той, кой го е видял там, понеже ми казаха, че е твърде хитър. 23 Вижте и разузнайте всички укрития, в които би могъл да се скрие там, и се върнете при мене със сигурно известие. Тогава ще дойда с вас. И ако е в страната, ще го търся между всички родове на племето на Юда.“ 24 Те станаха и отидоха в Зиф преди Саул. Но Давид и неговите хора бяха в пустинята Маон, в долината Арава на юг от Йесимон. 25 Саул и неговите хора потеглиха да го търсят. Съобщиха на Давид и той слезе към скалата, и пребиваваше в пустинята Маон. Като чу това, Саул започна да преследва Давид в пустинята Маон. 26 И Саул вървеше от едната страна на хълма, а Давид и неговите хора бяха от другата страна на хълма. Когато Давид уплашено бягаше да се отдалечи от лицето на Саул, а Саул и хората му искаха да обградят Давид и неговите хора, за да ги уловят, 27 дойде пратеник при Саул и каза: „Побързай и ела, понеже филистимците нападнаха страната!“ 28 Тогава Саул се върна от преследването на Давид и потегли срещу филистимците, поради което мястото беше наречено Села-Хамамлекот^[1].

Louis Segond 1910

1 On vint dire à David: Voici, les Philistins ont attaqué Keïla, et ils pillent les aires. 2 David consulta l'Éternel, en disant: Irai-je, et battrai-je ces Philistins? Et l'Éternel lui répondit: Va, tu battras les Philistins, et tu délivreras Keïla. 3 Mais les gens de David lui dirent: Voici, nous ne sommes pas sans crainte ici même en Juda; que sera-ce si nous allons à Keïla contre les troupes des Philistins? 4 David consulta encore l'Éternel. Et l'Éternel lui répondit: Lève-toi, descends à Keïla, car je livre les Philistins entre tes mains. 5 David alla donc avec ses gens à Keïla, et il se battit contre les Philistins; il emmena leur bétail, et leur fit éprouver une grande défaite. Ainsi David délivra les habitants de Keïla. 6 Lorsque Abiathar, fils d'Achimélec, s'enfuit vers David à Keïla, il descendit ayant en main l'éphod. 7 Saül fut informé de l'arrivée de David à Keïla, et il dit: Dieu le livre entre mes mains, car il est venu s'enfermer dans une ville qui a des portes et des barres. 8 Et Saül convoqua tout le peuple à la guerre, afin de descendre à Keïla et d'assiéger David et ses gens. 9 David, ayant eu connaissance du mauvais dessein que Saül projetait contre lui, dit au sacrificateur Abiathar: Apporte l'éphod! 10 Et David dit: Éternel, Dieu d'Israël, ton serviteur apprend que Saül veut venir à Keïla pour détruire la ville à cause de moi. 11 Les habitants de Keïla me livreront-ils entre ses mains? Saül descendra-t-il, comme ton serviteur l'a appris? Éternel, Dieu d'Israël, daigne le révéler à ton serviteur! Et l'Éternel répondit: Il descendra. 12 David dit encore: Les habitants de Keïla me livreront-ils, moi et mes gens, entre les mains de Saül? Et l'Éternel répondit: Ils te livreront. 13 Alors David se leva avec ses gens au nombre d'environ six cents hommes; ils sortirent de Keïla, et s'en allèrent où ils purent. Saül, informé que David s'était sauvé de Keïla, suspendit sa marche. 14 David demeura au désert, dans des lieux forts, et il resta sur la montagne du désert de Ziph. Saül le cherchait toujours, mais Dieu ne le livra pas entre ses mains. 15 David, voyant Saül en marche pour attenter à sa vie, se tint au désert de Ziph, dans la forêt. 16 Ce fut alors que Jonathan, fils de Saül, se leva et alla vers David dans la forêt. Il fortifia sa confiance en Dieu, 17 et lui dit: Ne crains rien, car la main de Saül, mon père, ne t'atteindra pas. Tu régneras sur Israël, et moi je serai au second rang près de toi; Saül, mon père, le sait bien aussi. 18 Ils firent tous deux alliance devant l'Éternel; et David resta dans la forêt, et Jonathan s'en alla chez lui. 19 Les Ziphiens montèrent auprès de Saül à Guibea, et dirent: David n'est-il pas caché parmi nous dans des lieux forts, dans la forêt, sur la colline de Hakila, qui est au midi du désert? 20 Descends donc, ô roi, puisque c'est là tout le désir de ton âme; et à nous de le livrer entre les mains du roi. 21 Saül dit: Que l'Éternel vous bénisse de ce que vous avez pitié de moi! 22 Allez, je vous prie, prenez encore des informations pour savoir et découvrir dans quel lieu il a dirigé ses pas et qui l'y a vu, car il est, m'a-t-on dit, fort rusé. 23 Examinez et reconnaissez tous les lieux où il se cache, puis revenez vers moi avec quelque chose de certain, et je partirai avec vous. S'il est dans le pays, je le chercherai parmi tous les milliers de Juda. 24 Ils se levèrent donc et allèrent à Ziph avant Saül. David et ses gens étaient au désert de Maon, dans la plaine au midi du désert. 25 Saül partit avec ses gens à la recherche de David. Et l'on en informa David, qui descendit le rocher et resta dans le désert de Maon. Saül, l'ayant appris, poursuivit David au désert de Maon. 26 Saül marchait d'un côté de la montagne, et David avec ses gens de l'autre côté de la montagne. David fuyait précipitamment pour échapper à Saül. Mais déjà Saül et ses gens entouraient David et les siens pour s'emparer d'eux, 27 lorsqu'un messager vint dire à Saül: Hâte-toi de venir, car les Philistins ont fait invasion dans le pays. 28 Saül cessa de poursuivre David, et il s'en retourna pour aller à la rencontre des Philistins. C'est pourquoi l'on appela ce lieu Séla Hammachlekoth.