1 Коринтяни 9 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Апостолът се отказва от правата си

1 Не съм ли апостол? Не съм ли свободен? Не съм ли видял Иисус Христос, нашия Господ? Не сте ли вие мое дело, извършено с помощта на Господа? (Д А 9:3; 1 Кор 15:8)

Д А 9:31 Кор 15:8

2 Ако на други не съм апостол, на вас обаче съм; защото чрез Господа вие сте печатът на моето апостолство. 3 Моята защита пред онези, които ме осъждат, е следната. 4 Нима нямаме право на храна и питие? 5 Нима нямаме право да водим със себе си жена от сестрите, както и другите апостоли, и братята на Господа, и Кифа? 6 Или само аз и Варнава нямаме право да не работим за издръжката си? (1 Кор 4:12) 7 Кой войник служи някога на свои разноски? Кой сади лозе и не яде от плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото? (Вт 20:6) 8 Нима само като човек говоря това? Не казва ли същото и законът? 9 Защото в Мойсеевия закон е писано: „Не връзвай устата на вола, когато вършее.“ Нима за воловете се е загрижил Бог? (Вт 25:4; 1 Тим 5:18)

Вт 25:41 Тим 5:18

10 Или всъщност говори за нас? Действително писано е за нас, защото който оре, трябва да оре с надежда, и който вършее, трябва да вършее с надежда да получи това, което очаква. 11 Ако ние сме посели у вас духовното, много ли е, ако пожънем у вас телесното? (Рим 15:27; Гал 6:6) 12 Ако други се ползват от правото си да получават от вас, нямаме ли ние още по-голямо право? Но ние не се възползвахме от него, а всичко понасяме, за да не причиним някоя спънка на Христовото благовестие. (1 Кор 9:15) 13 Не знаете ли, че онези, които свещенодействат, се хранят от храма и които служат при жертвеника, получават част от принасяните жертви? (Вт 18:1) 14 Така и Господ е заповядал, проповедниците на благовестието да живеят от благовестието. (Мт 10:10) 15 Но аз не се възползвах от нито едно от тези права. И не писах това, за да се приложи то към мене. Понеже за мене е по-добре да умра, отколкото някой да каже, че неоснователно се хваля. (1 Кор 9:12; 2 Кор 11:10)

1 Кор 9:122 Кор 11:10

16 Не ми се полага похвала за това, че благовестя – за мен това е необходимост. И горко ми, ако не благовестя! (Д А 4:20) 17 Ако доброволно върша това, заслужавам награда, но ако не го правя доброволно, просто изпълнявам служба, която ми е поверена. 18 А каква ми е наградата? Тази, че проповядвам безплатно Христовото^[1] благовестие, без да използвам правото си от благовестието. (2 Кор 11:7; 2 Кор 12:13)

2 Кор 11:72 Кор 12:13

19 При това, макар да съм свободен от всички, станах роб на всички, за да спечеля повечето от тях. 20 За юдеите бях като юдеин, за да спечеля юдеите, за онези, които са под Мойсеевия закон, бях като човек под Закона^[2], за да спечеля тези, които следват Закона. 21 За онези, които нямат този закон, бях като да нямам закона – макар пред Бога да не съм без Закон, понеже съм под закона на Христос, – за да спечеля онези, които нямат закона. 22 За слабите във вярата се държах като слаб във вярата, за да спечеля слабите; за всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася някои. 23 А това го правя заради благовестието, за да участвам в неговите блага. 24 Не знаете ли, че всички, които се надбягват на игрището тичат, а един получава наградата? Така тичайте, че да я получите. (2 Тим 2:5; 2 Тим 4:7; Прем 4:2)

2 Тим 2:52 Тим 4:7Прем 4:2

25 Всеки, който се състезава, се въздържа от всичко: те – за да получат тленен венец, а ние – нетленен. 26 Аз всъщност тичам не като след нещо неизвестно, нито удрям, като да бия въздуха, 27 но изнурявам тялото си и се отнасям с него като с роб, за да не би като проповядвам на другите, сам да отпадна.

Louis Segond 1910

1 Ne suis-je pas libre? Ne suis-je pas apôtre? N'ai-je pas vu Jésus notre Seigneur? N'êtes-vous pas mon oeuvre dans le Seigneur? 2 Si pour d'autres je ne suis pas apôtre, je le suis au moins pour vous; car vous êtes le sceau de mon apostolat dans le Seigneur. 3 C'est là ma défense contre ceux qui m'accusent. 4 N'avons-nous pas le droit de manger et de boire? 5 N'avons-nous pas le droit de mener avec nous une soeur qui soit notre femme, comme font les autres apôtres, et les frères du Seigneur, et Céphas? 6 Ou bien, est-ce que moi seul et Barnabas nous n'avons pas le droit de ne point travailler? 7 Qui jamais fait le service militaire à ses propres frais? Qui est-ce qui plante une vigne, et n'en mange pas le fruit? Qui est-ce qui fait paître un troupeau, et ne se nourrit pas du lait du troupeau? 8 Ces choses que je dis, n'existent-elles que dans les usages des hommes? la loi ne les dit-elle pas aussi? 9 Car il est écrit dans la loi de Moïse: Tu n'emmuselleras point le boeuf quand il foule le grain. Dieu se met-il en peine des boeufs, 10 ou parle-t-il uniquement à cause de nous? Oui, c'est à cause de nous qu'il a été écrit que celui qui laboure doit labourer avec espérance, et celui qui foule le grain fouler avec l'espérance d'y avoir part. 11 Si nous avons semé parmi vous les biens spirituels, est-ce une grosse affaire si nous moissonnons vos biens temporels. 12 Si d'autres jouissent de ce droit sur vous, n'est-ce pas plutôt à nous d'en jouir? Mais nous n'avons point usé de ce droit; au contraire, nous souffrons tout, afin de ne pas créer d'obstacle à l'Évangile de Christ. 13 Ne savez-vous pas que ceux qui remplissent les fonctions sacrées sont nourris par le temple, que ceux qui servent à l'autel ont part à l'autel? 14 De même aussi, le Seigneur a ordonné à ceux qui annoncent l'Évangile de vivre de l'Évangile. 15 Pour moi, je n'ai usé d'aucun de ces droits, et ce n'est pas afin de les réclamer en ma faveur que j'écris ainsi; car j'aimerais mieux mourir que de me laisser enlever ce sujet de gloire. 16 Si j'annonce l'Évangile, ce n'est pas pour moi un sujet de gloire, car la nécessité m'en est imposée, et malheur à moi si je n'annonce pas l'Évangile! 17 Si je le fais de bon coeur, j'en ai la récompense; mais si je le fais malgré moi, c'est une charge qui m'est confiée. 18 Quelle est donc ma récompense? C'est d'offrir gratuitement l'Évangile que j'annonce, sans user de mon droit de prédicateur de l'Évangile. 19 Car, bien que je sois libre à l'égard de tous, je me suis rendu le serviteur de tous, afin de gagner le plus grand nombre. 20 Avec les Juifs, j'ai été comme Juif, afin de gagner les Juifs; avec ceux qui sont sous la loi, comme sous la loi (quoique je ne sois pas moi-même sous la loi), afin de gagner ceux qui sont sous la loi; 21 avec ceux qui sont sans loi, comme sans loi (quoique je ne sois point sans la loi de Dieu, étant sous la loi de Christ), afin de gagner ceux qui sont sans loi. 22 J'ai été faible avec les faibles, afin de gagner les faibles. Je me suis fait tout à tous, afin d'en sauver de toute manière quelques-uns. 23 Je fais tout à cause de l'Évangile, afin d'y avoir part. 24 Ne savez-vous pas que ceux qui courent dans le stade courent tous, mais qu'un seul remporte le prix? Courez de manière à le remporter. 25 Tous ceux qui combattent s'imposent toute espèce d'abstinences, et ils le font pour obtenir une couronne corruptible; mais nous, faisons-le pour une couronne incorruptible. 26 Moi donc, je cours, non pas comme à l'aventure; je frappe, non pas comme battant l'air. 27 Mais je traite durement mon corps et je le tiens assujetti, de peur d'être moi-même rejeté, après avoir prêché aux autres.