1А какво ще кажем за Авраам, нашия баща по плът, какво стана при него?2Ако Авраам беше оправдан с делата си, той щеше да има с какво да се похвали, но не и пред Бога.3А какво казва Писанието? „Авраам повярва на Бога и това му бе зачетено за оправдание.“ (Бит 15:6; Гал 3:6; Як 2:23)4Защото заплатата на онзи, който работи, се смята не за милост, а като нещо, което му се полага.5Ако обаче някой няма дела, но вярва в Този, Който оправдава дори нечестивия, на него вярата му се зачита за оправдаване.6Давид също нарича блажен онзи човек, на когото Бог зачита оправдаване без дела по закона:7„Блажени онези, чието беззаконие е простено и чийто грях е покрит! (Пс 32:1)8Блажен е онзи човек, на когото Господ няма да вмени грях.“9И тъй, това блаженство само за обрязани ли е, или и за необрязани? Понеже казваме, че вярата бе зачетена на Авраам за оправдаване. (Бит 15:6; Гал 3:6; Як 2:23)10Но кога бе зачетена: когато беше обрязан или преди обрязването? Не след обрязването, а преди обрязването.11И знака на обрязването той получи като печат на оправдаването чрез вярата, която имаше преди да се обреже, за да бъде баща на всички, които са повярвали, без да са обрязани, така че и на тях да се зачете оправдаването. (Бит 17:10; Рим 3:30)12Той е баща и на обрязаните, които не само са обрязани, но и вървят по стъпките на вярата, която нашият баща Авраам имаше още преди обрязването си.
Вярата в Божието обещание
13Защото обещанието към Авраам и към потомството му – да бъде наследник на света, се даде не чрез закона, а чрез оправдаване посредством вяра. (Бит 12:7; Бит 17:4; Гал 3:29; Сир 44:19)14Ако привържениците на закона са наследници, вярата губи смисъл и обещанието се обезсилва, (Гал 3:18)15тъй като законът поражда гняв, а където пък няма закон, няма и престъпление. (Рим 5:13; Рим 7:8)16Ето защо оправдаването е поради вяра, за да бъде по милост. Така и обещанието ще има сила за всички, които не само по Закон, но и по вяра са потомци на Авраам, който е баща на всички нас, (Гал 3:7)17както е писано: Направих те баща на много народи – пред Бога, в Когото той повярва, Който съживява мъртвите и зове към съществуване несъществуващото. (Бит 17:5; 2 Кор 1:9)18И когато нямаше никаква надежда, Авраам повярва с надежда, че ще стане баща на много народи, според казаното: „Толкова многобройно ще бъде потомството ти.“ (Бит 15:5)19И макар вече стогодишен, той не отслабна във вярата, когато се замисли за тялото си, от което животът почти си бе отишъл, и за мъртвата утроба на Сарра. (Бит 17:17)20Той не се усъмни поради неверие в Божието обещание, а остана твърд във вярата, като въздаде слава на Бога,21напълно уверен, че което Бог е обещал, Той има сила и да го изпълни.22Затова и вярата му се зачете за оправдаване. (Рим 4:3; Рим 4:9)23Но не само за него е писано, че му е зачетена,24но и за нас. Ще се зачете и на нас, вярващите в Онзи, Който възкреси от мъртвите Иисус Христос, нашия Господ – (1 Пет 1:21)25предаден за нашите грехове и възкръснал за наше оправдаване. (Ис 53:5; Ис 53:11)
Римляни 4
Louis Segond 1910
1Que dirons-nous donc qu'Abraham, notre père, a obtenu selon la chair?2Si Abraham a été justifié par les oeuvres, il a sujet de se glorifier, mais non devant Dieu.3Car que dit l'Écriture? Abraham crut à Dieu, et cela lui fut imputé à justice.4Or, à celui qui fait une oeuvre, le salaire est imputé, non comme une grâce, mais comme une chose due;5et à celui qui ne fait point d'oeuvre, mais qui croit en celui qui justifie l'impie, sa foi lui est imputée à justice.6De même David exprime le bonheur de l'homme à qui Dieu impute la justice sans les oeuvres:7Heureux ceux dont les iniquités sont pardonnées, Et dont les péchés sont couverts!8Heureux l'homme à qui le Seigneur n'impute pas son péché!9Ce bonheur n'est-il que pour les circoncis, ou est-il également pour les incirconcis? Car nous disons que la foi fut imputée à justice à Abraham.10Comment donc lui fut-elle imputée? Était-ce après, ou avant sa circoncision? Il n'était pas encore circoncis, il était incirconcis.11Et il reçut le signe de la circoncision, comme sceau de la justice qu'il avait obtenue par la foi quand il était incirconcis, afin d'être le père de tous les incirconcis qui croient, pour que la justice leur fût aussi imputée,12et le père des circoncis, qui ne sont pas seulement circoncis, mais encore qui marchent sur les traces de la foi de notre père Abraham quand il était incirconcis.13En effet, ce n'est pas par la loi que l'héritage du monde a été promis à Abraham ou à sa postérité, c'est par la justice de la foi.14Car, si les héritiers le sont par la loi, la foi est vaine, et la promesse est anéantie,15parce que la loi produit la colère, et que là où il n'y a point de loi il n'y a point non plus de transgression.16C'est pourquoi les héritiers le sont par la foi, pour que ce soit par grâce, afin que la promesse soit assurée à toute la postérité, non seulement à celle qui est sous la loi, mais aussi à celle qui a la foi d'Abraham, notre père à tous, selon qu'il est écrit:17Je t'ai établi père d'un grand nombre de nations. Il est notre père devant celui auquel il a cru, Dieu, qui donne la vie aux morts, et qui appelle les choses qui ne sont point comme si elles étaient.18Espérant contre toute espérance, il crut, en sorte qu'il devint père d'un grand nombre de nations, selon ce qui lui avait été dit: Telle sera ta postérité.19Et, sans faiblir dans la foi, il ne considéra point que son corps était déjà usé, puisqu'il avait près de cent ans, et que Sara n'était plus en état d'avoir des enfants.20Il ne douta point, par incrédulité, au sujet de la promesse de Dieu; mais il fut fortifié par la foi, donnant gloire à Dieu,21et ayant la pleine conviction que ce qu'il promet il peut aussi l'accomplir.22C'est pourquoi cela lui fut imputé à justice.23Mais ce n'est pas à cause de lui seul qu'il est écrit que cela lui fut imputé;24c'est encore à cause de nous, à qui cela sera imputé, à nous qui croyons en celui qui a ressuscité des morts Jésus notre Seigneur,25lequel a été livré pour nos offenses, et est ressuscité pour notre justification.