1От Павел, слуга на Иисус Христос, призован за апостол, отреден за Божието благовестие, (Гал 1:1; Гал 1:15; Фил 1:1)2което Бог бе обещал преди това чрез пророците Си в светите Писания –3благовестието за Своя Син, Който се роди по плът от Давидов потомък4и бе открит от Духа на светостта в силата Му на Божий Син чрез възкресението на мъртвите като Иисус Христос, нашия Господ,5чрез Когото получихме благодат и апостолство, за да покоряваме на вярата в Негово име всички народи, (Д А 9:15)6сред които сте и вие – призованите от Иисус Христос.7На всички вас, възлюбени от Бога, призовани вярващи, които сте в Рим – благодат и мир от Бога, нашия Отец, и от Господ Иисус Христос. (1 Кор 1:2)
Апостолът желае да посети Рим
8Преди всичко благодаря на моя Бог чрез Иисус Христос за всички вас, понеже за вашата вяра се говори по цял свят. (Рим 16:19; Еф 1:15)9Бог, на Когото служа от душа чрез благовестието за Сина Му, ми е свидетел, че непрестанно си спомням за вас (2 Кор 1:23; Фил 1:8; 1 Сол 2:5; 1 Сол 2:10)10и винаги се моля в молитвите си дано с Божия воля ми се отвори път някога да дойда при вас.11Защото копнея да ви видя, за да ви предам някой духовен дар за ваша подкрепа, (Рим 15:23)12а това ще рече, като съм сред вас, да се подкрепим взаимно чрез общата вяра – ваша и моя.13Искам, братя, да знаете, че много пъти се канех да дойда при вас – но срещах пречки, дори и досега, – за да принесе дейността ми плод и сред вас, както сред другите народи. (Д А 19:21; Рим 15:22)14Аз имам дълг към елини и варвари, към мъдри и невежи,15затова доколкото зависи от мене, готов съм да благовестя и на вас, които сте в Рим.
Силата на благовестието
16Не се срамувам от Христовото благовестие, понеже то е Божия сила за спасение на всеки вярващ, най-напред за юдеин, но също и за елин. (Мк 8:38)17Защото в него се открива как Бог оправдава[1] човека, стига той да има истинска вяра, както е писано: „Праведният ще живее чрез вярата си.“ (Ав 2:4; Гал 3:11; Евр 10:38)
Греховността на езичниците
18Открива се и Божият гняв от небето върху всяко безчестие и неправда на хората, които с неправда потискат истината. (Мих 7:9)19Бог ги наказва, защото на тях е известно онова, което може да се знае за Бога, тъй като Бог им го откри. (Д А 17:24)20А невидимото у Него – вечната Му сила и божествената същност, се виждат още от създаването на света, като се съзерцават творенията Му. Така че за тях няма извинение,21понеже познаха Бога, но не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха, а се заблудиха в своите помисли и неразумното им сърце се помрачи. (Еф 4:17)22Те казват, че са мъдри, но загубиха разум23и вместо нетленния Бог те почитат кумири, подобни на тленен човек, на птици, на четириноги и на влечуги. (Изх 32:1; Вт 4:15; Пс 106:20; Ер 2:11; Прем 11:15; Прем 13:10)24Затова и Бог ги предаде на нечистотата според желанията на сърцата им, за да се безчестят телата им сами в себе си. (Еф 4:19)25Те замениха истината за Бога с лъжа и се поклониха и служиха на творението повече, отколкото на Твореца, Който е благословен за вечни времена. Амин. (Рим 9:5)26Ето защо Бог ги предаде на срамни страсти: жените им замениха естественото сношение с противоестествено;27също и мъжете, като оставиха естественото сношение с женския пол, разпалиха се в похот един към друг, вършеха безсрамия мъже на мъже и получаваха в тялото си възмездие, каквото подобаваше на тяхната заблуда.28И понеже не се постараха да приемат Бога с разума си, Бог ги остави на извратения им ум – да вършат неща, които не бива да вършат.29Затова са изпълнени с всякаква неправда, блудство[2], лукавство, алчност, злоба; пълни са със завист, убийства, разпри, измама, злонравие. Те клюкарстват,30клеветят, ненавиждат Бога, ругаят, горделиви са и се самовъзхваляват, изобретателни са в злобата си и не слушат родителите си;31те са безразсъдни, вероломни[3], жестоки, безсърдечни, безмилостни.32И макар да знаят, че според Божията справедливост които вършат такива дела, заслужават смърт, те не само ги вършат, но и са благосклонни към онези, които ги вършат.
Римляни 1
Louis Segond 1910
1Paul, serviteur de Jésus Christ, appelé à être apôtre, mis à part pour annoncer l'Évangile de Dieu, -2qui avait été promis auparavant de la part de Dieu par ses prophètes dans les saintes Écritures,3et qui concerne son Fils (né de la postérité de David, selon la chair,4et déclaré Fils de Dieu avec puissance, selon l'Esprit de sainteté, par sa résurrection d'entre les morts), Jésus Christ notre Seigneur,5par qui nous avons reçu la grâce et l'apostolat, pour amener en son nom à l'obéissance de la foi tous les païens,6parmi lesquels vous êtes aussi, vous qui avez été appelés par Jésus Christ-7à tous ceux qui, à Rome, sont bien-aimés de Dieu, appelés à être saints: que la grâce et la paix vous soient données de la part de Dieu notre Père et du Seigneur Jésus Christ!8Je rends d'abord grâces à mon Dieu par Jésus Christ, au sujet de vous tous, de ce que votre foi est renommée dans le monde entier.9Dieu, que je sers en mon esprit dans l'Évangile de son Fils, m'est témoin que je fais sans cesse mention de vous,10demandant continuellement dans mes prières d'avoir enfin, par sa volonté, le bonheur d'aller vers vous.11Car je désire vous voir, pour vous communiquer quelque don spirituel, afin que vous soyez affermis,12ou plutôt, afin que nous soyons encouragés ensemble au milieu de vous par la foi qui nous est commune, à vous et à moi.13Je ne veux pas vous laisser ignorer, frères, que j'ai souvent formé le projet d'aller vous voir, afin de recueillir quelque fruit parmi vous, comme parmi les autres nations; mais j'en ai été empêché jusqu'ici.14Je me dois aux Grecs et aux barbares, aux savants et aux ignorants.15Ainsi j'ai un vif désir de vous annoncer aussi l'Évangile, à vous qui êtes à Rome.16Car je n'ai point honte de l'Évangile: c'est une puissance de Dieu pour le salut de quiconque croit, du Juif premièrement, puis du Grec,17parce qu'en lui est révélée la justice de Dieu par la foi et pour la foi, selon qu'il est écrit: Le juste vivra par la foi.18La colère de Dieu se révèle du ciel contre toute impiété et toute injustice des hommes qui retiennent injustement la vérité captive,19car ce qu'on peut connaître de Dieu est manifeste pour eux, Dieu le leur ayant fait connaître.20En effet, les perfections invisibles de Dieu, sa puissance éternelle et sa divinité, se voient comme à l'oeil, depuis la création du monde, quand on les considère dans ses ouvrages. Ils sont donc inexcusables,21puisque ayant connu Dieu, ils ne l'ont point glorifié comme Dieu, et ne lui ont point rendu grâces; mais ils se sont égarés dans leurs pensées, et leur coeur sans intelligence a été plongé dans les ténèbres.22Se vantant d'être sages, ils sont devenus fous;23et ils ont changé la gloire du Dieu incorruptible en images représentant l'homme corruptible, des oiseaux, des quadrupèdes, et des reptiles.24C'est pourquoi Dieu les a livrés à l'impureté, selon les convoitises de leurs coeurs; en sorte qu'ils déshonorent eux-mêmes leurs propres corps;25eux qui ont changé la vérité de Dieu en mensonge, et qui ont adoré et servi la créature au lieu du Créateur, qui est béni éternellement. Amen!26C'est pourquoi Dieu les a livrés à des passions infâmes: car leurs femmes ont changé l'usage naturel en celui qui est contre nature;27et de même les hommes, abandonnant l'usage naturel de la femme, se sont enflammés dans leurs désirs les uns pour les autres, commettant homme avec homme des choses infâmes, et recevant en eux-mêmes le salaire que méritait leur égarement.28Comme ils ne se sont pas souciés de connaître Dieu, Dieu les a livrés à leur sens réprouvé, pour commettre des choses indignes,29étant remplis de toute espèce d'injustice, de méchanceté, de cupidité, de malice; pleins d'envie, de meurtre, de querelle, de ruse, de malignité;30rapporteurs, médisants, impies, arrogants, hautains, fanfarons, ingénieux au mal, rebelles à leurs parents, dépourvus d'intelligence,31de loyauté, d'affection naturelle, de miséricorde.32Et, bien qu'ils connaissent le jugement de Dieu, déclarant dignes de mort ceux qui commettent de telles choses, non seulement ils les font, mais ils approuvent ceux qui les font.